Решение № 12335 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 7121/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от ЕТ Кукен -Х. Кукенски , чрез пълномощник адвокат Д. Топалов, против решение 513 от 13.04.2023 г., постановено по адм. дело 2485/2022 г. по описа на Административен съд - Варна. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на настоящия касатор против решение 03/311/00754/3/01/04/02/12.09.2022 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 03/311/00754/3/01/04/02/20.09.2022 г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие (ДФЗ). Със същото решение е и осъден да заплати на ДФЗ сумата от 3005,66 лв., представляваща разноски по делото. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като издадено в противоречие с приложимия материален закон, при неправилно приложение на съдопроизводствените правила и необоснованост основания по чл. 209, т. 3 от АПК, по които се претендира отмяната му, ведно с присъждане на разноски. Ответникът изпълнителният директор на Държавен фонд Земеделие , чрез процесуален представител адвокат М. Антонова, с представено писмено становище оспорва касационната жалба. Претендира разноските сторени в настоящето производство, за който прилага списък. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Излага съображения, че обжалваното решение не страда от пороци, налагащи отмяната му и следва да се остави в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ Кукен -Х. Кукенски против решение 03/311/00754/3/01/04/02/12.09.2022 г., поправено с решение за поправка на очевидна фактическа грешка 03/311/00754/3/01/04/02/20.09.2022 г., за налагане на финансова корекция, издадено от изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие , с което му е определена финансова корекция в размер на 58 674 лв. За да постанови оспорения резултат, съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, отговаря на изискването за форма на административния акт по чл. 59, ал. 2 от АПК, при издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и не е налице отменителното основание по чл. 146, ал. 3 от АПК. В тази връзка конкретно е мотивирал извод, че решението е издадено от компетентен орган, а възражението в тази насока е неоснователно. Административен съд Варна е приел, че са спазени изискванията на чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ, като преди издаване на решението за определяне на финансовата корекция, ползвателят е уведомен с писмо, в което подробно e описано констатираното нарушение, правната му квалификация, като е посочен и законовия размер на финансовата корекция - 15 % от предоставената финансова помощ. На ползвателят е даден и 14 - дневен срок да изрази становище и да представи доказателства, като постъпилите възражения са обсъдени подробно. За безспорно доказано между страните, съдът е приел обстоятелството, че показателите заложени в бизнес плана на дружеството по отношение на приходите от подпомаганата дейност и броя на заетите лица не са постигнати. Общо за трите проверявани години /2016г., 2017г. и 2018г./ ползвателят не е реализирал заложените в бизнес плана приходи, като е отчел изпълнение за проверявания период от 25,64%. Не е изпълнил и показателя за трудова заетост, като средно наетите лица за трите години са 1,47 човека. Съдът е посочил е, че констатациите на органа се потвърждават и от заключението на вещото лице по делото. Мотивиран е извод, че правилно е наложена окончателна финансова корекция при съобразяване на чл. 3, ал. 1 от Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013 г. /Правилата/ Посочено е и че, Правилата съдържат процесуални норми и следва да намерят приложение веднага, включително и към заварените проверки. Според съда обстоятелството, че за констатираните нарушения първо е било проведено производство по издаване на акт за установяване на публично държавно вземане, приключило с отменен АУПДВ, не е пречка за реализиране на производство по налагане на финансова корекция, тъй като не е изтекла давността, предвидена в Регламент (ЕО, Евратом) 2988/95 на Съвета от 18 декември 1995 година относно защитата на финансовите интереси на Европейските общности. Не са споделени и възраженията на жалбоподателя, че финансовите показатели заложени в бизнес плана не са постигнати поради обективни причини създаването на други къщи за гости в същото населено място. В тази връзка съдът е приел, че жалбоподателят се позовава на форсмажорни обстоятелства за неизпълнението на подписания договор. В конкретния случай обаче не са налице условията предвидени в чл. 48, ал. 1 от Наредба 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка Разнообразяване към неземеделски дейности от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. /Наредба 30 от 11.08.2008 г./. Така постановеното решение е правилно. При правилно установена фактическа обстановка Административен съд Варна е извел правилни правни изводи. Настоящата инстанция счита, че обжалваното решение съответства на изискванията на чл. 172а, ал. 2 от АПК, защото съдържа собствени мотиви, от които да се установи, че съдът е извършил дължимата се проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, въз основа и при преценка на събраните по делото доказателства. Не е налице твърдяното в касационната жалба нарушение на чл. 172а, ал. 2 от АПК относно мотивиране на съдебния акт. На основание чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕФСУ, финансовата корекция се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта, като в ал.2 е предвидено, че преди издаването на решението по ал.1 управляващият орган трябва да осигури възможност бенефициерът да представи в разумен срок, който не може да бъде по-кратък от две седмици, своите писмени възражения по основателността и размера на финансовата корекция и при необходимост да приложи доказателства. В случая на жалбоподателя е била осигурена такава възможност, като възражението му е било обсъдено от административния орган. Твърдението на касационния жалбоподател за формално изпълнение на това законово изискване не се приема за основателно. Неоснователно с касационната жалба се твърди, и че е недопустимо при влязло в сила съдебно решение, относно прилагането на финансова санкция, да се налага отново на същото основание, но с нов административен акт финансова санкция. В случая касаторът мотивира твърдението си с издаденият по отношение на него АУПДВ, отменен по съдебен ред. Цитираният акт макар и за същата сума и също по отношение на ЕТ Кукен - Х. Кукенски , не определя финансова корекция по смисъла на ЗУСЕФСУ, а освен това е бил и отменен по съдебен ред. Няма спор, че и с двата акта касаторът е обвинен в нарушения, базирани на сходна фактическа обстановка във връзка с подпомагането му като ползвател на финансова помощ по договор с ДФЗ. В случая обаче отмяната на АУПДВ не е основание да се приеме, че е решен въпросът със сила на пресъдено нещо за отговорността на жалбоподателя, търсена в сега разглежданото производство по реда на чл.73 от ЗУСЕФСУ. В случая възражението на касатора за изтекла давност е неоснователно, а съдът правилно е приел, че се касае продължаваща нередност през три последователни години 2016 г., 2017 г. и 2018 г. Неизпълнението на поетите договорни задължения от ЕТ Кукен - Х. Кукенски , дали повод за възстановяване на помощта чрез определянето на финансова корекция, са форми на нередности по см. на чл. 1, § 2 от Регламент 2988/95 на Съвета. В случая следва да се приеме, че е налице едно продължаващо неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, които жалбоподателят е бил длъжен да спазва за срок от 5 години от сключване на договора, т.е. през мониторинговия период. Касае се за продължаваща нередност по смисъла на чл. 3, § 1, ал. 2, от Регламент 2988/95 (решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) от 21 декември 2011 г. по дело С-465/2010). Тази норма предвижда, че в случай на продължаваща или повторно извършена нередност срокът за давност започва да тече от датата, на която нередността е прекратена. В случая с оглед констатациите за неизпълнение на бизнес-плана, нередността е прекратена от края на 2018г. Според чл. 3, § 1 от Регламент 2988/95 давността е четири години и изтича на 31.12.2022 г. Производството по налагане на финансовата корекция е открито на 15.07.2022 г., а оспореното решение за налагане на финансова корекция е издадено на 12.09.2022 г. - следователно в законовия срок. Несъмнено е установено, че инвестицията е изцяло извършена в сроковете и при условията и в съответствие с одобрения проект. Между страните няма спор, че кандидатът е следвало да изгради и е изгладил къща за гости, за което му е отпусната финансова помощ. Но със сключването на договора едноличният търговец се е задължил да използва активите по предназначение и за постигане на целите, които са му отредени с одобрения проект. Целите по мярка 311 Разнообразяване към неземеделски дейности за отпускане на финансова помощ са посочени в чл. 2 от Наредба 30/2008 г. Построяването на къщата за гости не е крайна цел, а е една от кумулативните предпоставки за отпускането на финансово подпомагане от ПРСР. В случая е безспорно установено неизпълнение на заложените в бизнес плана показатели, с което не е гарантирана икономическата жизнеспособност на стопанството му. Средно аритметично за трите финансови години /2016г., 2017 г. и 2018г./ изпълнението на бизнес плана като приходи от нощувки и закуски е 25,64% /установено и от вещото лице по делото/. Не е осигурена и заетостта, съгласно предвиденото в бизнес плана. Средно аритметично за трите години е 1,47 % от заявената. В случая е налице установеното от административния орган нарушение по т. 4.12 и т. 4.18 от сключения договор. Договорът разписва, че в случай, че ползвателят не изпълни свои нормативни и договорни задължения след изплащане на финансовата помощ, РА може да поиска връщане на вече изплатени суми. В този смисъл е и нормативната разпоредба на чл. 46, ал. 1 от Наредба 30/2008 г. При проверка на изпълнението на проекта ДФЗ е изследвал цялостното изпълнение по бизнес плана, в това число и частта му за планираните приходи, поради което е достигнал до верни изводи за финансовото неизпълнение на плана. Изложените от касатора обективни обстоятелства (изграждането на множество къщи за гости и хотели в [населено място]), с който обосновава невъзможността на туристическия обект да функционира нормално не променя горните изводи. Отговорността на ползвателя на помощта за неизпълнение на договорните задължения се изключва само ако се дължи на форсмажорни обстоятелства по смисъла на § 1, т. 27 от ДР на Наредба 30/2008 г. В посочената разпоредба изчерпателно са изброени обстоятелствата, които се квалифицират като форсмажорни. В случая нито се твърди, нито се доказва ползвателят да е бил изправен пред някое от изброените в разпоредбата препятствия, следователно не са налице основания за изключване на отговорността му за неизпълнение на задълженията му, следващи от сключения с ДФЗ договор. Неоснователно е и възражението на касатора, че не следвало да се прилагат Правилата за определяне на размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ при установени нарушения по чл.27, ал.6 и ал.7 от ЗПЗП по мерките от ПРСР 2007 2013г. /Правилата/. Правилата са издадени на основание чл.27, ал.9 от ЗПЗП и определят критериите, от който административния орган се ръководи при отчитане степента, тежестта, продължителността и системността на допуснатото нарушение. Те касаят единствено размера на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ, но не и основанието за нейното налагане. Последните са коментираните в първоинстанционното и настоящото решение законови и подзаконови разпоредби. А Правилата са били и оспорени по съдебен ред, като с решение 3618 от 10.03.2020г. на ВАС по адм. д. 14154/2019г., I отд., оставено в сила с решение 15545 от 15.12.2020г. по адм. дело 8071/2020г. на 5-членен състав на ВАС, жалбите са отхвърлени. Затова няма основание за тяхното неприлагане, каквито са доводите на касатора. С оглед на тези доводи, настоящият състав прецени като неоснователни оплакванията на касационния жалбоподател за неправилност на обжалваното решение. Същото е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода от спора е неоснователно искането на касатора за присъждане на разноски за производството. На ответника се полагат разноски, претендирани в размер на 6412,70 лв. адвокатско възнаграждение. Направено е от касатора възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде уважено с оглед спора, процесуалното поведение и сложността на 2500 лв. По изложените съображение и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на четвърто отделение,