Решение № 2774 от 16.3.2023 г. на ВАС, VIII о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. Стойнов, подадена чрез процесуалния му представител адв. Минчев срещу Решение 724 от 30.05.2022 г., постановено по адм. дело 628/2022 г. по описа на Административен съд Бургас. С решението е отхвърлено оспорването на М. Стойнов срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка (ПАМ) ФК 10-0088060/24.02.2022 г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности- Бургас в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на М. Стойнов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Запечатване на търговски обект обект за ремонт на коли, находящ се в гр. Българово, община Бургас, обл. Бургас, ул. Митко Палаузов 2 и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. В касационната жалба се твърди, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в противоречие с материалния закон. Поддържа се, че съдът необосновано е приел, въз основа само на спорни свидетелски показания, че касатора е извършвал търговска дейност в процесния обект. Твърди се, че от извършената проверка на място на 11.02.2022 г. не е установено извършване на услуги и не е установено проверяваният обект да е търговски по смисъла на на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС. Касаторът счита процесната ПАМ за немотивирана. Въз основа на горното се иска отмяна на решението и постановяване на решение по същество за отмяна на заповедта. Ответникът по касационната жалба - Началника отдел Оперативни дейности Бургас, в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на Национална агенция за приходите /НАП/ не изразява становище по касационната жалба. Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в становище по съществото на делото. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, участник в първоинстанционното производство, имаща право и интерес от оспорването и срещу акт подлежащ на инстанционен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд Бургас е била Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ ФК 10-0088060/24.02.2022 г., издадена от Началника на отдел "Оперативни дейности- гр. Бургас в Главна Дирекция Фискален контрол при ЦУ на НАП, с която на М. Стойнов е наложена принудителна административна мярка (ПАМ) Запечатване на търговски обект обект за ремонт на коли, находящ се в гр. Българово, общ. Бургас, обл. Бургас, ул. Митко Палаузов 2 и забрана за достъп до същия за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" от ЗДДС вр. чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. За да отхвърли жалбата, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата писмена форма и е мотивирана. Административният съд е анализирал приложимата материалноправна разпоредба и доказателствата по делото и е стигнал до извод за правилно приложение на материалния закон. Според мотивите на решението изводът на административния орган за предоставяне от страна на задълженото лице Стойков на възмездни услуги на трети лица ремонт на автомобили е обоснован и предпоставките по чл. 186, ал. 1, т. 1 буква б от ЗДДС са налице. Прието е, че срокът на мярката е правилно определен поради изначалната липса на предпоставки за законосъобразно осъществяване на установената от административния орган търговска дейност. Така мотивиран Административен съд Бургас е отхвърлил жалбата на М. Стойнов срещу оспорената ЗПАМ. Решението е неправилно. Съгласно чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "б" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за въвеждане в експлоатация или регистрация в Националната агенция за приходите на фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. В нормата на чл. 118, ал. 1 ЗДДС е предвидено задължение за лицата да регистрират и отчитат извършените от тях доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. По силата на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, лицата по чл. 3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. Следователно, субект на нарушението по чл. 7 от наредбата, респ. на ПАМ по чл. 186 от ЗДДС, е лицето, осъществяващо дейност в търговския обект. По аргумент на чл. 187, ал. 1, предл. последно ЗДДС мярката по чл. 186, ал. 1 ЗДДС запечатване на търговския обект и забраната на достъпа до него по чл. 187, ал. 1 се прилагат за обекта, в който са установени нарушенията. Според легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС "търговски обект" е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. Спорен и пред настоящата касационна инстанция е въпроса осъществявана ли е търговска дейност от страна на М. Стойнов в посочения в заповедта обект. Настоящият касационен състав преценява изводите на първоинстанционния съд за неправилни. Видно от протокол за извършена проверка на обект сер. АА 0088060 от 11.02.2022 г. е, че при посещение в процесния обект не е установено извършване на търговска дейност. Обектът е бил заключен, нямало е табели и обозначения за търговски обект. Видно е от съдържанието на съставения протокол, проверяващите са попитали намиращото се в халето лице - М. Стойнов дали ще има възможност да извърши преглед на автомобила, при което същия е заявил, че не упражнява търговска дейност и сервиза се използва за лични нужди. Стойнов е представил и декларация в същия смисъл. В обекта е констатирано наличие на 1 бр. микробус, собственост на П. Кирилов и 1 бр. мотоциклет, собственост на М. Стойнов. Следователно, при извършената на 11.02.2022г. проверка не е установено наличие на търговски обект, в който да се е осъществявала търговска дейност. Изводите на административния орган в обратната насока, приети за обосновани от първоинстанционния съд се основават само на предоставените писмени обяснения на С. Недков. Съдът е обсъдил събраните по делото гласни доказателства - свидетелските показания, но неправилно е кредитирал единствено показанията на св. С. Недков именно поради влошените отношения на свидетеля с жалбоподателя. Още повече твърдението на административния съд, че показанията на св. С. Недков се потвърждават частично от показанията на другият свидетел Казанев не могат да бъдат споделени от настоящия касационен състав. По спорния въпрос - осъществявана ли е търговска дейност от задълженото лице в процесния обект показанията св. Казанев са противоположни на дадените от св. С. Недков, като е посочено, че касационния жалбоподател не е бил в добро здравословно състояние и С. Недков сам е извършил ремонтни дейности на собствения си автомобил, използвайки помещението и инструментите на задълженото лице. Противно на приетото от административния съд, от показанията на св. Казанев не се установява в процесния обект да е осъществявана търговска дейност. Според свидетеля гаража е бил предназначен за лично ползване от страна на Стойнов, който до октомври 2021г. е работил като автомонтьор в сервиз в гр. Бургас. Видно от изложеното, обекта - гараж, находящ се в гр. Българово, общ. Бургас, обл. Бургас, ул. Митко Палаузов 2 не е търговски обект, по смисъла на даденото от законодателя легално определение, в който да е осъществявана търговска дейност, поради което няма как спрямо него да бъде наложена принудителна административна мярка по чл. 186, ал. 1 ЗДДС. Поради това тя не може да изпълни и законово предвидените цели, за които се налага, а именно, целите, посочени в чл. 22 ЗАНН предотвратяване и преустановяване на административните нарушения и отстраняване на вредните последици от тях. Така изложените съображения обосновават извод за неправилност на оспореното първоинстанционно решение, поради неправилно приложение на материалния закон. Поради това същото следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по същественото на спора, с което да се отмени заповедта за налагане на ПАМ. Мотивиран така, и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно вр. чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, осмо отделение