Решение № 13601 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2016 г.

Решение № 13601 от 13.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2710/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. М. от гр. С., против решение № 1957/11.12.2015 г., постановено по адм. дело № 785/2014 г. на Административен съд-Б., с което е отхвърлена жалбата й срещу уведомително писмо изх. № 02-010-6500/15779/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" /ДФЗ/, за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2013 г., с която е направен отказ за финансово подпомагане. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила. Претендира се отмяна на решението. Ответникът - изпълнителният директор на ДФЗ не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Б. е образувано по жалбата на В. М., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-010-6500/15779/13.08.2014 г., издадено от изпълнителния директор на ДФЗ. С процесното писмо е отказано финансово подпомагане по подаденото от М. заявление за подпомагане с УИН 01/290513/04310 за кампания 2013 г., както следва: по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 58 035.16 лв., а по Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планинските райони /НР1/ - 14 912.78 лв. и са наложени санкции за бъдещ период в размер на 44 948.44 лв. по СЕПП и 5 380.97 по НР1. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, предвидената в чл. 59 АПК форма и при правилно приложение на материалния закон. Установено е, че по заявлението на М. са извършени кръстосани административни проверки и проверка на място, от които е установено, че земеделският производител е заявил площи, които са заявени и от други производители, както и че има парцели, които са неподдържани и са недопустими за подпомагане. За изясняване на принадлежността на правото на ползване на тези застъпени площи, на касатора е дадена възможност да представи доказателства, установяващи правото й на ползване върху посочените от административния орган парцели. В определения срок М. е потвърдила част от застъпените имоти, а от други се е отказала, поради което ДФЗ е приложил процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5/27.02.2009 г. за условията и реда за подаване на заявления по схеми и мерки за директни плащания. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, която е потвърдила, че са налице недопустими за подпомагане и по двете мерки площи в размер на: по СЕПП 145,08 ха, в това число застъпени площи от повече от един земеделски стопанин, което представлява 100% наддекларирани площи. По НР1 наддекларираната площ е 23,84 ха или 56.45%. Съдът е кредитирал СТЕ, като е приел, че установеното от нея не променя изчисленията, направени от ДФЗ. Въз основа на това първоинстанционният съд е приел, че наддекларираните площи са недопустими за подпомагане, а възраженията за немотивираност на административния акт са неоснователни. По тези съображения административният съд е стигнал до извод за законосъобразно отказано финансово подпомагане, обективирано в уведомителното писмо на ДФ "Земеделие" за наддекларирани площи по СЕПП и НР1, поради което е отхвърлил като неоснователна подадената от земеделския стопанин жалба. Решението е правилно. Установено е, че ДФЗ, РА, e отказала финансово подпомагане по СЕПП в пълния заявен размер, на основание чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП - тъй като кандидатът е заявил площи, за които са подадени две или повече заявления и застъпването не е отстранено, както и по чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП - заявените площи не са стопанисвани или не отговарят на условията за допустимост за подпомагане. Видно от данните по делото и заключението на вещото лице част от декларираните от В. М. площи се "застъпват", т. е. съвпадат със заявени от друг кандидат земеделски блокове. За изясняване на случая в ДФЗ са представени сключени договори за отдаване под наем на земеделска земя между М. и община Сандански и общината и Я. К. При обработка и администриране на двете заявления ДФЗ не е бил уведомен за прекратени с анекс договори за наем с нито един от двамата кандидати, поради което са приети за валидно правно основание за ползване на земята. След изпълнение на процедурата по чл. 17 и чл. 18 (отм.) от Наредба № 5/27.02.2009 г. и извършени повторни проверки административният орган е отстранил част от застъпванията в полза на М., а за БЗС 43030-181-5-1 и БЗС 43030-181-6-1 застъпването не е разрешено и е останало като недопустима за подпомагане площ. Въз основа на представените доказателства административният орган не е могъл да направи категоричен извод кой от двамата земеделци е действителен ползвател на застъпените терени, поради което е приложил разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Съгласно чл. 30 ЗПЗП за изпълнение на функциите на Разплащателната агенция се създава Интегрирана система за администриране и контрол /ИСАК/, която се състои от: 1. система за регистрация на кандидатите и на заявленията за подпомагане, 2. система за идентификация на земеделските парцели /СИЗП/, 3. система за идентификация и регистрация на животните и 4. интегрирана система за контрол. Процедурата е доразвита в Глава трета от Наредба № 105/22.08.2006 г. за условията и реда за създаване, поддържане, достъп и ползване на Интегрираната система за администриране и контрол. СИЗП представлява част от ИСАК и дори да допуска застъпване на площи, този пропуск се преодолява чрез Интегрираната система за контрол, също част от ИСАК. В случая именно при извършени кръстосани проверки на заявленията е констатирано застъпване. В националния правен ред са създадени гаранции как да се отстрани това застъпване без да се засегне размера на финансовата помощ. Правилно в тази връзка е направеното в обжалваното решение отбелязване, че съгласно разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП, Разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП, когато за една и съща площ са подадени две или повече заявления и застъпването на площ не е отстранено, както и че в чл. 17, ал. 7 от Наредба № 5/2009 г. /в приложимата редакция, обн. ДВ, бр. 22/2014 г., в сила от 11.03.2014 г./, Разплащателната агенция след прилагане на чл. 18 (отм.) отказва изплащането на субсидии за застъпената площ на всички кандидати и им налага санкции. Правилно съдът е основал направените от него фактически и правни изводи на представените по делото документи, предвид изрично установения от законодателя начин за установяване на правото на ползване за определен парцел. По делото липсва спор, че при извършените кръстосани проверки на заявленията за подпомагане на отделните бенефициенти са констатирани описаните по-горе застъпвания. В тази връзка и по повод изпратените на земеделските производители, уведомителни писма за площи, заявени от повече от един кандидат, всеки от тях е потвърдил застъпванията, представяйки документи, удостоверяващи правото им на ползване върху заявените от тях земеделски земи. Сключените договори за наем сочат на наличен спор за правото на ползване на определени имоти, възникнал между частно правни субекти, който нито административния орган, нито съдът в административния процес е компетентен да разреши. Единствената възможност в този случай е да се приеме, че производителите не са доказали правото си на ползване върху процесните БЗС. П. изложеното настоящата инстанция приема, че решението на първоинстанционния съд е съобразено с представените по делото доказателства и с правилото на чл. 43, ал. 3, т. 5 ЗПЗП. Основанията за отказ за финансово подпомагане по Схемата за единно плащане на площ са посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПЗП. Както правилно е приел административният съд, отказът за финансово подпомагане по СЕПП се основава на констатациите, че кандидатът е заявил площи, които не стопанисва чл. 43, ал. 3, т. 4 ЗПЗП. По отношение на плащанията за природни ограничения в планинските райони, подпомагането е било отказано на основание чл. 12, т. 1 от Наредба № 11/03.04.2008 г. поради това, че кандидатът е заявил по-големи площи в сравнение с реално ползваните от него. Данните са взети и от извършената проверка на място, на която М. е присъствала и е подписала контролния лист без забележки. В хода на първоинстанционното производство жалбоподателката не е опровергала констатациите на административния орган, които се подкрепят от заключението на назначената по делото експертиза. Както потвърждава вещото лице, размерът на недопустимите за подпомагане площи по СЕПП е 145.08 ха, а по НР1 - 23.84 ха. Поради това административният орган е отказал изцяло финансово подпомагане, позовавайки се на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30 ноември 2009 г., който предвижда, че ако разликата между декларираната площ, която е недопустима за подпомагане, и определената площ е по-голяма от 20%, не се отпуска помощ за въпросната група култури, а когато е над 50% се налага и санкция за бъдещ период. В конкретния случай намалената финансова помощ е основана на установената за недопустима площ по СЕПП и по НР1, поради което правилно е приложен материалния закон и с оглед установените наддекларирани земеделски площи над 50% е отказана субсидия по СЕПП в размер на 58 035.16 лв., а по НР1 - 14 912.78 лв. и са наложени санкции за бъдещ период и по двете схеми. Административният съд е изяснил релевантните факти, като е обсъдил доказателствата, възраженията и относимата правна уредба и правилно е приел за законосъобразен оспорения административен aкт. Решението на съда е правилно, постановено при спазване на материалния и процесуалния закон, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение