Решение № 2651 от 22.3.2022 г. на ВАС по адм. д. № 7621/2021 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба наП. Николов, лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ Ариско - П. Николов, [ЕИК], със седалище и адрес на управление гр.Пловдив, [улица], чрез пълномощника му адв. М. Симеонова, с която се иска отмяна на влязлото в законна сила решение 582 от 18.03.2021 г., постановено по адм. дело 2463/2020 г. на Административен съд (АС) - Пловдив, по жалба против решение 286 от 26.08.2020 г. на директора на Териториална дирекция (ТД) на Национална агенция за приходите (НАП) гр. Пловдив. В молбата се твърди, че са налице предпоставки по чл. 239, т. 4 АПК, тъй като между същите страни, за същото искане и на същото основание са постановени други влезли в сила решения, противоречащи на решението, чиято отмяна се иска. В искането се излагат подробни доводи в подкрепа на твърденията. По изложените съображения намира, че са налице условията на чл. 239, т. 4 от АПК и моли Върховния административен съд да постанови решение, с което да отмени влязлото в законна сила решение 582 от 18.03.2021 г., постановено по адм. д. 2463/2020 г. на АС Пловдив, и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на АС Пловдив, както и да присъди сторените по настоящото производство разноски. Ответникът по молбата директор на ТД на НАП гр. Пловдив, чрез процесуалния си представител си Г. Гюрова взема становище за неоснователност на молбата за отмяна по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за установено следното: Предвид данните по делото, настоящият състав приема, че искането за отмяна е подадено в срока, предвиден в чл. 240, ал. 1, т. 4 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустимо и следва да бъде разгледано. Отмяната на влезли в сила съдебни актове по глава XIV от АПК е извънинстанционен способ за контрол на влезли в сила решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, т. е. такива, с които конкретен материалноправен спор е решен по същество, и на преграждащи развитието на делото определения и разпореждания. Съгласно чл. 239, т. 4 АПК влязлото в законна сила решение подлежи на отмяна, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По тълкуването на посочената разпоредба има издадено тълкувателно решение 6 от 25.11.2010 г. на Върховния административен съд, постановено по т. дело 4/2010 г., според което разпоредбата на чл. 239, т. 4 от АПК не намира приложение при искане за отмяна на противоречиви влезли в сила решения, с които съдът се е произнесъл по жалби срещу различни административни актове, постановени по идентични случаи. Предмет на атакуваното с настоящото искане решение 582 от 18.03.2021 г., постановено по адм. дело 2463/2020 г. по описа на АС Пловдив, е Решение 286 от 26.08.2020 г. на директора на ТД на НАП гр. Пловдив, с което е оставена без уважение жалбата на П. Николов срещу действия на публичен изпълнител по изпълнително дело 16110000289/2011 г. по описа на ТД на НАП - гр. Пловдив относно процедура и съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. С170016-111-0001176 от 08.06.2017 г. В молбата се твърди, че постановеното решение противоречи на други решения между същите страни и със същия предмет както следва: 1.Решение 828/17.04.2018 г. по адм. дело 2063/2017 г., 2. Решение 2346 от 18.11.2019 г. по адм. дело 3451/2018 г., Решение 1499 от 10.01.2020 г. по адм. дело 1396/2020 г., всичките постановени от Административен съд - Пловдив. Решенията са постановени по жалби на молителяП. Николов, лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ Ариско - П. Николов, [ЕИК], срещу Решение 299/04.07.2017 г., Решение 171 от 08.05.2018 г., Решение 480 от 05.12.2019 г., всичките издадени от директора на ТД на НАП гр. Пловдив. Предмет на оспорване по всички жалби са действия на публичен изпълнител по изпълнително дело 16110000289/2011 г. по описа на ТД на НАП - гр. Пловдив относно процедура и съобщение за продажба чрез търг с тайно наддаване изх. С170016-111-0001176 от 08.06.2017г. По аргумент от чл. 268, ал. 2 ДОПК, всички решения на Административен съд Пловдив са окончателни. Искането за отмяна на решението е неоснователно. В тази връзка следва да се посочи, че е очевидна липсата на обективно сходство между съдебните актове. Разпоредбата на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК изисква противоречието да съществува между актове на еднакво компетентни правораздавателни органи, да е между самите актове, а не между мотивите им, и да е налице пълно обективно (за едно и също искане и на същото основание) и субективно (между едни и същи страни) тъждество между делата, по които те са постановени. В настоящия случай не е осъществено поддържаното основание за отмяна по чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. При преценка идентитетът между визираните от искателя съдебни актове настоящият състав приема, че освен наличието на влезли в сила съдебни решения, постановени между едни и същи страни, не се разкрива необходимата обективна тъждественост между делата по причина, че предметът на съдебните спорове по административните дела е различен. Това е така, защото при постановяване на противопоставените и атакуваното с настоящото искане съдебните решения е осъществен независим, самостоятелен контрол за законосъобразност на различни индивидуални административни актове. В допълнение следва да се посочи, че въпреки че актовете на териториалния директор са постановени при обжалване на едни и същи действия на публичния изпълнител, не може да се изведе извод за тъждеството на предмета на делата, тъй като липсва възможност за формиране на противоречие между съдебни актове, контролиращи различни актове на решаващия орган при оспорването по административен ред. Изложеното дава основание да се приеме, че независимо, че постановените решения са с различен изход, същите не влизат в колизия по смисъла на чл. 239, ал. 1, т. 4 от АПК. Несъгласието на молителя с изводите, направени в решението, чиято отмяна се иска, и оплакванията за допуснати нарушения на материалния закон, са от значение за правилността на съдебния акт, поради което са ирелевантни за изхода на производството и не следва да се обсъждат в производството по глава XIV от АПК. С оглед липсата на предметно тъждество между визираните от искателя съдебни актове и този, чиято отмяна се иска, следва да бъде прието, че не са налице основанията за отмяна по чл. 239, т. 4 от АПК, поради което направеното отП. Николов, лично и като едноличен търговец под фирма ЕТ Ариско - П. Николов, искане за отмяна на влязлото в законна сила решение на АС Пловдив, следва да бъде отхвърлено. При този изход на процеса молителя следва да бъде осъден да заплати на Националната агенция по приходите, в качеството й на юридическо лице, в състава на което влиза ответника по молбата, разноски за настоящата инстанция в размер на 500,00 лева, определени при условията на чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение,