Решение № 8515 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2017 г.
ВАСVI отделение25.06.2018 г.докладчик т Наталия Марчева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3 от 9.02.2017 г., постановено по адм. д. № 216/2016 г. по описа на Административен съд - Г.. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕКРАТЯВА производството по предявения от Б. Б. Б. от гр. Г. против Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. иск за вреди за сумата 100 000 лв. ИЗПРАЩА делото в тази му част за администриране и разглеждане от Административен съд - Г.. РЕШЕНИЕТО в тази му част, имащо характера на определение, не подлежи на обжалване, тъй като с него не се прегражда хода на делото.
Мотиви
Решение № 8515 от 25.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 4307/2017 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационни жалби на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. и на Б. Б. Б. от гр. Г. срещу решение № 3 от 9.02.2017 г., постановено по адм. д. № 216/2016 г. по описа на Административен съд - Г.. С протоколно определение от 11.04.2018 г., постановено по настоящото дело, на основание чл. 215, т. 4 АПК, касационната жалба на Б. Б. Б. от гр. Г. е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено в тази му част. Цитираното определение е влязло в сила на 21.05.2018 г. В касационната жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. са релевирани оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска се отмяна на решението и потвърждаване на заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 3.11.2016 г. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на цитираната касационна жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С оспорения съдебен акт, решаващият състав на Административен съд - Г. е отменил заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 3.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г., потвърдена с решение № 07-РД04-1145 от 23.11.2016 г. на Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане. Изпратил е преписката на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. за ново произнасяне при спазване на дадените указания. От данните по първоинстанционното дело се установява, че Б. Б. Б. от гр. Г. е подал молба-декларация вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 25.10.2016 г., с която е поискал да му бъдат отпуснати еднократна и месечна помощи. Като основание за цитираните помощи е посочил: "От 31.09.2016 г. съм без доходи. Живея с баба ми, която е инвалид. Работих преди на минимална заплата във В. и плащах за квартира и за път. Чакам обезщетение от НОИ, но както те ми казаха, може да чакам поне 2 месеца, за да ги получа". По делото действително се съдържа социален доклад, приложение № 2 към чл. 27, ал. 1 ППЗСП. Но правилно съдът е приел, че липсват писмени данни за изготвянето му въз основа на социална анкета по постоянен адрес, съгласно изискването на чл. 8 ППЗСП. Дори въз основа на социалния доклад да се приеме, че социална анкета е била извършена, то тя е формално осъществена. В случая чрез социалната анкета е следвало да бъде установено реално какви са потребностите на Ботев и от там да се изведе обоснован извод за какъв вид помощ става дума - еднократна или месечна, предвид начина на попълване на молба-декларация вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 25.10.2016 г. Органите по социално подпомагане не са документирали осъществени контакти с кандидатстващия за цитираните помощи, с цел уточняване на вида им. В социалния доклад не е посочено на коя дата лицето е посетено в дома му, кои свои потребности иска то да бъдат задоволени чрез отпускане на социална помощ и какъв да бъде вида й. При положение, че не е изяснена волята на Ботев в тази връзка, цялото административно производство, проведено впоследствие, е било опорочено. Материалноправните предпоставки за отпускане на еднократна помощ по чл. 16 ППЗСП и по чл. 9 ППЗСП, са различни, а и кандидатстващият за тях не може да претендира отпускане на двата вида помощи за един и същи период. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСП изисква социалният доклад да бъде изготвен въз основа на социална анкета. Съгласно § 1, т. 11 Допълнителни разпоредби на ЗСП, по смисъла на този закон, социалната анкета е дейност по установяване наличието на условията за упражняване на правото на социални помощи, извършена от социални работници в Дирекция "Социално подпомагане", която се изразява в проверки в дома на лицето и/или семейството, в проучване на документация и събиране на информация. Разпоредбата на чл. 27, ал. 1 ППЗСП изисква социалният доклад да бъде изготвен въз основа социална анкета. Според алинея втора от същия текст социалната анкета се провежда в дома на лицето или семейството по настоящ адрес. Т. на чл. 27, ал. 6 ППЗСП задължава социалните работници при провеждане на анкетата да вземат предвид и всички други констатирани обстоятелства от социален, семеен, битов и здравен характер, отнасящи се до възможността за самоиздръжка и/или помощ от лица, задължени по закон да осигуряват издръжка, както и преценка на необходимостта от ползване на социални услуги. Когато проверката в дома на лицето и/или семейството и събираната на това място информация не е писмено документирана, както е в конкретния случай, осъществената социална дейност е недоказана. Дори да бъде прието, че такава проверка е направена и е извършена социална анкета, предвид наличния социален доклад, то видно от съдържанието на последния, социалната анкета е проведена формално и в нарушение на чл. 27, ал. 6 ППЗСП във връзка с § 1, т. 11 Допълнителни разпоредби на ЗСП. Всичко изложено налага извода, че преди издаване на заповед № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 3.11.2016 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. не са били изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, съгласно чл. 35 АПК, което е самостоятелно основание за отмяна на оспорения административен акт, на основание чл. 146, т. 3 АПК. При наличие на цитираното нарушение не могат да се правят изводи относно приложението на материалния закон и целта му, каквито се съдържат в мотивите към решението. При последващото разглеждане на случая, органите на Дирекция "Социално подпомагане" следва да установят и надлежно да документират с предвидените в чл. 39, ал. 1 и следващите АПК доказателствени средства, имал ли е към момента на подаване на молбата-декларация кандидатстващият за социални помощи здравословни оплаквания, респ. установени заболявания и от какво естество, с оглед твърденията, които той е изложил едва пред Директора на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Г., които твърдения са различни от декларирания пред Дирекция "Социално подпомагане" статус "здрав". За тази цел на Ботев следва да бъде указано да представи всички документи, с които разполага, предвид приложения към касационното дело в незаверен превод документ от 10.10.2015 г., съответно да даде пояснения относно заявените пред Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Г. заболявания. Следва да бъде установено също така, дали лицето е с прекъснати здравноосигурителни права и от кой момент. По административната преписка няма документ - експертно решение на ТЕЛК/НЕЛК относно бабата на лицето, за която последното твърди, че полага грижи, препятстващи регистрацията му в Бюрото по труда. Не е преценено здравословно й състояние и не е изследван въпросът кой полага грижи за нея. Лицето не е попълнило молбата-декларация относно доходите на съжителстващите с него лица. Трябва да бъде изяснено също така получил ли е Ботев обезщетение за безработица, към кой момент, за кой период от време и в какъв размер, какво представлява декларираната от него сума 184 лв. - раздел VI от молба-декларация вх. № ЗСП/Д-ЕВ-Г/2131 от 25.10.2016 г. Като е стигнал до окончателния правен извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, макар и по различни съображения, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Между кориците на делото се съдържа и така именувано от Б. Б. Б. "допълване към касационно оспорване" срещу решение № 3 от 9.02.2017 г., постановено по адм. д. № 216/2016 г. по описа на Административен съд - Г., с което се претендира "максимално финансово обезпечение за причинените вреди от институциите по закона за отговорността на държавата" в размер на 100 000 лв. Отделно в касационната жалба на Ботев са изложени и оплаквания от служителите на Дирекция "Социално подпомагане" гр. Г. и на Регионална дирекция за социално подпомагане гр. Г., които с поведението си му причинили стрес, увреждане на здравето и загуба на лично свободно време на него и на роднините му. Предвид изложеното искът за вреди следва да бъде изпратен за администриране и разглеждане на Административен съд - Г., с оглед нормите на чл. 205 АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди. Страните не са поискали присъждане на разноски и съдът не се произнася по този въпрос. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и 2 АПК, чл. 205 АПК във връзка с чл. 1, ал. 2 и чл. 7, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, Върховният административен съд, шесто отделение,