Решение № 341 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5492/2007 г.

Решение № 341 от 27.04.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5492/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Марио Първанов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) вр. § 2, ал. 3 ПЗР ГПК. Образувано е по касационна жалба на Д. П. М., град В., подадена от пълномощника му адвокат Б, срещу въззивно решение № 755 от 12.06.2007 г. по гр. дело № 1797/2006 г. на Варненския окръжен съд с твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - основания за отмяна по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.). Според жалбоподателя въззивният съд неправилно е приел, че не е спазен срокът за отстраняване нередовностите на исковата молба. Те са били отстранени още в първоинстанционното производство. Ответниците оспорват предявения установителен иск за собственост, поради което има правен интерес от предявяването му. Ответникът по касационната жалба "В" О. град В., оспорва жалбата. Ответниците по касационната жалба община П. и държавата ч. м. на регионалното развитие и благоустройството, не са заявили становище. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Върховният касационен съд, като взе предвид доводите на страните и данните по делото, намира следното: Варненският окръжен съд е обезсилил решение от 24.02.2006 г. на Провадийския районен съд по гр. д. № 540/2004 г., с което са отхвърлени като неоснователни предявените от Д. П. М. срещу "В" О., община П. и държавата ч. м. на регионалното развитие и благоустройството установителни искове за собственост върху недвижими имоти. Въззивният съд е приел, че ищецът не е отстранил в срок нередовностите на исковата молба относно индивидуализиране на процесните имоти по действащия регулационен план и уточняване кой от ответниците упражнява фактическа власт върху всеки един от имотите. Освен това по делото има данни, че ответниците упражняват фактическа власт върху имотите и липсва правен интерес от предявените установителни искове. Въззивното решение е неправилно. Ищецът определя предмета на делото, т.е. спорното материално субективно право. В случая още в първоинстанционното производство, в съдебното заседание, проведено на 19.05.2005 г., ищецът е отстранил посочените по-горе нередовности на исковата молба. В нарушение на процесуалните правила е прието, че искът е недопустим поради липса на правен интерес. По начало, за да съществува интерес от установителен иск е достатъчно да се оспорва претендираното от ищеца право. В случая такова оспорване има. Това води до смущаване нормалното упражняване претендираните права на ищеца и съответно обуславя правния интерес от исковете. Ето защо така предявените искове са на общо основание допустими. По тези причини неправилно въззивният съд не е разгледал спора по същество. Той не е определил правилно предмета на делото и решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав, който след подробно обсъждане на релевантните за спора факти и доказателства, да изложи мотиви за наличието на елементите на фактическия състав на предявените искове. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на IV г.о.