Решение № 136 от 24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5070/2017 г.

Решение № 136 от 24.10.2018 г. на ВКС по гр. д. № 5070/2017 г., III г. о., ГК, докладчик председателят Мария Иванова Производството е по чл. 290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на [фирма] срещу въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. № 287/17 г. в частта, с която е уважен искът с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ. Обжалването е допуснато на осн. чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, след констатацията, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – р. по гр. д. № 278/11 г. и по гр. д. № 1222/15 г. на ВКС, четвърто г. о. и ТР № 2/23.10.12 г. ОСГК, по правните въпроси от предмета на спора: При отмяна на уволнение като незаконосъобразно, работникът има ли право на обезщетение за оставане без работа, ако преди постановяване на отменената заповед за уволнение е подал предизвестие за прекратяване на трудовия договор по реда на чл. 326, ал. 1 КТ ? От кой момент следва да се счита за прекратен тр. договор при прекратяване с предизвестие? В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност и необоснованост, на въззивното решение в допуснатата до обжалване част, иска се отмяната му и постановяване на друго, с което искът по чл. 225, ал. 1 КТ да бъде отхвърлен за периода след 14.07.16 г., когато е изтекъл срокът на едномесечното предизвестие по чл. 326 КТ, отправено от работника до работодателя за прекратяване на тр. правоотношение. Ответникът по жалба В. К. я оспорва като неоснователна. ВКС на РБ, трето г. о., като разгледа жалбата, намира следното: По въпросите, по които е допуснато обжалването: В цитираната при допускане на обжалването практика на ВКС е прието, че във всички случаи, когато трудовият договор се прекратява с писмено предизвестие, независимо от конкретното основание за това по чл. 328 или чл. 326 от КТ, респ. независимо как е наименован писменият акт, с който е отправено предизвестието, съгласно изричната разпоредба на чл. 335, ал. 2, т. 1 от КТ, конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с изтичането на срока на предизвестието / р. по гр. д. № 1222/15 г., четвърто г. о/. ТР № 2/12 г. ОСГК е постановено по въпрос за уважаването на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ в хипотези, в които работник или служител е отправил предизвестие до работодателя си за прекратяване трудовия договор на основание чл. 326, ал. 1 КТ, в срока за предизвестието е бил дисциплинарно уволнен, това уволнение е признато за незаконно от съд и в хода на съдебния процес за неговата отмяна е установено, че е изтекъл срокът на предизвестието. В Тълкувателното решение е прието, че с отмяната на дисциплинарното уволнение трудовото правоотношение се възстановява такова каквото е съществувало между страните преди уволнението, в неговата пълна идентичност, която обхваща всички права и задължения, произтичащи от трудовото правоотношение преди неговото прекратяване. В съдържанието на възстановеното трудово правоотношение се включва и упражненото от работника или служителя субективно преобразуващо трудово право едностранно да прекрати трудовия си договор с предизвестие, отправено до работодателя преди дисциплинарното уволнение. Трудовото правоотношение е възстановено в състояние, при което тече срок на предизвестие по чл. 326, ал. 1 КТ. Изтичането на срока, включен в предизвестието, е период от време с определена продължителност и води неизбежно до прекратяване на трудовото правоотношение. Кодексът на труда не предвижда възможност включеният в предизвестието срок да бъде удължаван, спиран или прекъсван и същият продължава да тече дори когато работникът или служителят ползува някакъв вид законоустановен отпуск. След отмяната на дисциплинарното уволнение, при констатиране в хода на съдебния процес, че срокът на предизвестието по чл. 326, ал. 1 КТ е изтекъл, възстановяване на работа на работника или служителя не може да бъде постановено, тъй като то предпоставя трудово правоотношение, което би съществувало, ако не беше незаконното уволнение и предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е неоснователен. Към момента на постановяване на решението не съществува материалното субективно преобразуващо право на възстановяване и със съдебно решение не може да се възстанови на предишна работа работник или служител, при отмяна на дисциплинарно уволнение, извършено в срока на отправеното предизвестие от него до работодателя за прекратяване на договора по чл. 326, ал. 1 КТ, ако междувременно е изтекъл срокът на последното. Подобно на приетото за иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ, искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ също не може да бъде уважен за периода след изтичане на срока за предизвестието, защото трудовото правоотношение е прекратено с него, а не поради незаконното уволнение и оставането на работника без работа в този период не е в причинна връзка с незаконното уволнение / р. по гр. д. № 278/11 г. на четвърто г. о. /. По основателността на жалбата: Въззивният съд е приел, че ищецът е останал без работа поради отмененото като незаконно дисциплинарно уволнение от датата на извършването му 27.06.16 г. до 10.11.16 г. и му е присъдил обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ за този период в размер на 2956, 32 лв.. Не е отчел обаче, че преди уволнението, на 14.06.16 г. ищецът е отправил предизвестие до работодателя за прекратяване на тр. договор по чл. 326 КТ. Срокът на предизвестието започва да тече от следващия получаването му ден – чл. 326, ал. 4 КТ, и изтича на 14.07.16 г. Или ищецът е останал без работа поради отмененото като незаконно уволнение за периода от извършването му на 27.06.16 г. до 14.07.16 г., когато тр. договор е прекратен на осн. чл. 326 КТ, с изтичане на срока на отправеното от работника предизвестие. За този период той има право на обезщетение по чл. 225, ал. 1 КТ в размер на 359, 24 лв. / при брутно месечно възнаграждение от 650, 40 лв. /. За периода след 14.07.16 г. до 10.11.16 г., за който е присъдено обезщетение от въззивния съд, и за размера над 359, 24 лв. до присъдените 2956, 32 лв. искът е неоснователен по изложените по-горе, при отговора на поставените правни въпроси, съображения и следва да се отхвърли. Поради изложеното ВКС на РБ, трето г. о. Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивното решение на Окръжен съд Кюстендил по гр. д. № 287/17 г. от 3.10.17 г. в частта, с която искът по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ е уважен за размера над 359, 24 до 2956, 32 лв. и за периода 15.07.16 г. - 10.11.16 г. и вместо него в тази част постановява: ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от В. К. К. срещу [фирма] по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ за размера над 359, 24 лв. до 2956, 32 лв. и за периода 15.07.16 г. – 10.11.16 г. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение по иска с пр. осн. чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в останалата му част, с която [фирма] е осъдена да заплати на В. К. К. обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 КТ в размер на 359, 24 лв. / триста петдесет и девет лв. и 24 ст. /, за периода 27.06.16 г. – 14.07.16 г. ИЗМЕНЯ въззивното решение в частта за разноските като намалява сумата, която [фирма] следва да заплати на В. К. К. от 1992, 83 лв. на 1411, 18 лв. / хиляда четиристотин и единадесет лв. и 18 ст. / ОСЪЖДА [фирма] да заплати на В. К. К. разноски за производството пред ВКС в размер на 1191 / хиляда сто деветдесет и един/ лв., по компенсация. Решението е окончателно.