Решение № 12337 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2015 г.
ВАСVII отделение18.11.2015 г.докладчик т Таня Вачева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 115 от 30.12.2014 г., постановено по адм. д. № 233/2014 г. по описа на Административен съд - Видин. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 12337 от 18.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 2308/2015 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на Венецко Цоков Паунов от гр. Видин, подадена чрез пълномощник, против решение № 115 от 30.12.2014 г., постановено по адм. д. № 233/2014 г. по описа на Административен съд - Видин, с което е отхвърлена жалбата на Паунов срещу заповед № З-244 от 21.10.2014 г. на началника на РУП - Видин за отнемане в полза на държавата на един брой ловно огнестрелно оръжие. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му в нарушение на материалния закон и необоснованост. Иска неговата отмяна, като съдът се произнесе по съществото на спора и отмени атакувания административен акт. Ответникът - началникът на РУ"Полиция" при ОД на МВР - Видин не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: По делото няма спор за факти. Спорът е по приложението на закона. С оспорения административен акт началникът на РУП - Видин е отнел от Венецко Паунов в полза на държавата един брой ловно огнестрелно оръжие - пушка "ИЖ", калибър 12 мм, номер 01028, на основание чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Първоинстанционният съд е приел, че заповедта е законосъобразна, тъй като е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и актът съответства на материалния закон. Заключил е, че едногодишният срок от предаването на огнестрелното оръжие на органа поради изтекъл срок на разрешение за съхранение, носене и употреба на такова оръжие, е изтекъл към датата на издаване на заповедта. Ново разрешение в полза на собственика не е издадено, нито същият е прехвърлил собствеността върху оръжието на трето лице по надлежния ред. При категорично установени и неоспорени от страните релевантни факти съдът е обосновал правния си извод за неоснователност на жалбата. Решението е правилно. Когато срокът на издадено разрешение за носене на огнестрелно оръжие е изтекъл, притежателят на обекта на разрешението е длъжен да го предаде на органа, издал разрешението. В конкретния случай това е сторено с приемно-предавателен протокол от 12.03.2013 г. Изрично собственикът на огнестрелното оръжие е отбелязал, че го предава за съхранение до подновяване на документите. В протокола е вписана изрично и възможността лицето да прехвърли в едногодишен срок собствеността на оръжието на трети лица, както и последиците от пропускането на този срок, считано от момента на предаване на оръжието. При неспазване на този срок е налице основание по чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ вещите да се отнемат в полза на държавата. Неизчитането на текста на протокола от подписалото го лице, както и незнанието на законовите последствия за собственика не игнорират приложението им при настъпване на обективните, предвидени в закона, факти. Законодателят, с цел гарантиране реда и сигурността в обществото и отчитайки повишената степен на опасност, свързана със съхранението, притежаването и употребата на огнестрелни оръжия, е направил пряка и императивна нормативна връзка между настъпването на определени обстоятелства и несбъдването на определени условия, на които лицето трябва да отговаря. В съответствие с нормативната уредба и данните по делото първоинстанционният съд е достигнал до правнообоснован извод, че оспореният административен акт е постановен при наличието на посочените в него фактически и правни основания, поради което правилно е отхвърлил продадената срещу него жалба като неоснователна. Съдът правилно е определил приложимия материален закон, като е съобразил относимата правна норма досежно сроковете за упражняване на субективните права, предмет на регламентация с оспорената заповед. Като е преценил всички събрани по делото доказателства, съдът е направил обосновани фактически изводи и ги е подвел под вярната правна норма. Достигнал е до правилния извод, че към датата на издаване на оспорената заповед правото на касатора да прехвърли собствеността върху отнетото оръжие на друго лице или да поиска издаването на ново разрешение се е погасило, което прави издадената заповед за отнемане на оръжието в полза на държавата законосъобразна. Наведените касационни оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от страна на административния орган са неоснователни. Действително, разпоредбата на чл. 12 АПК въвежда принцип за откритост, достоверност и пълнота на информацията в производството по издаване на индивидуалния административен акт. Чл. 26 АПК задължава административния орган да уведоми заинтересованото лице за започване на административното производство, а разпоредбата на чл. 34, ал. 3 АПК изисква страните да имат възможност да изразят становище в хода на това производство. В конкретния случай Венецко Цоков Паунов е уведомен за започналото административно производство по отнемане на огнестрелното оръжие с писмо, получено лично на 24.10.2014 г. На същата дата му е връчена и оспорената заповед. Адресатът на акта не е възразил и не е поискал срок за представяне на надлежни относими доказателства - че има подадено заявление за ново разрешително или че е прехвърлил надлежно собствеността върху огнестрелното оръжие. Тези положителни релевантни за спора факти подлежат на доказване от жалбоподателя - страната в производството, за която те са благоприятни. Същите не са доказани по никакъв начин и в хода на съдебното производство по оспорване на индивидуалния административен акт. Ето защо, дори и административният орган да е допуснал нарушение на процесуалните правила, недавайки срок на лицето да представи относими за спора доказателства, то това нарушение не е съществено, тъй като не е повлияло и не би могло да повлияе върху законосъобразността на акта. По делото е безспорно установено, че са осъществени материалноправните предпоставки за издаване на заповедта по чл. 213, ал. 5 ЗОБВВПИ. Предвид изложеното, като е отхвърлил жалбата, първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила.