Решение № 15145 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2012 г.

Решение № 15145 от 18.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11689/2012 г., IV о., докладчик съдията Кремена Хараланова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката /ЗЕ/. Образувано е по жалбата, подадена от "Хаос Инвест" ЕАД със седалище и адрес на управление гр. София, бул. "България" № 45а, представлявано заедно от всеки двама от членовете на СД Волфганг Конрад, Дитер Майер и Харалд Векселбергер, чрез процесуален представител адвокат Антон Кръстев, против мълчаливия отказ на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране /ДКЕВР, Комисията/ да се произнесе по жалба вх. № Е-13-92-3-/3.07.2012 г., подадена на основание чл. 22 от Закона за енергетиката, срещу отказ на "Е. Он България Мрежи" АД /понастоящем с наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/ да му осигури достъп до разпределителната мрежа и за създаване на ограничения в диспечирането на Вятърна електрическа централа Могилище - Запад. Жалбоподателят твърди, че мълчаливият отказ на ДКЕВР е незаконосъобразен, поради което претендира отмяната му и разрешаване на спора по същество от съда. Претендира присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петър Друмев, в открито съдебно заседание на 6.03.2013 г. моли съда да отхвърли жалбата като неоснователна. Заинтересованата страна "Енерго-Про Мрежи" АД /с предходно наименование "Е. Он България Мрежи" АД/, със седалище и адрес на управление гр. Варна, бул. "Владислав Варненчик" № 258, Варна Тауърс, кула Е, редовно призована, не изразява становище по подадената жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира за установено следното: С жалба вх. № Е-13-92-3-/3.07.2012 г., подадена на основание чл. 22 от Закона за енергетиката, "Хаос Инвест" ЕАД е отправило искане до Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, да образува производство по реда на чл. 97, ал. 1 от Наредбата за лицензиране на дейностите в енергетиката /НЛДЕ, обн. ДВ, бр. 53/2004 г., понастоящем отменена по ДВ, бр. 33/2013 г./, за да установи извършени нарушения от страна на "Е. Он България Мрежи" АД /с актуално наименование "Енерго-Про Мрежи" АД/, с оглед отказа на последното дружество да му осигури достъп до разпределителната мрежа и създадените от него ограничения в диспечирането на Вятърна електроцентрала Могилище - Запад. С оглед правилото на ал. 7 на чл. 22 ЗЕ, редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове се регламентират в Наредбата по чл. 60, поради което в случая е била приложима действащата към момента на подаване на жалбата, Наредба за лицензиране на дейностите в енергетиката, в т. ч. и правилото на нейния чл. 101, че Комисията се произнася с решение по жалбата в тридесетдневен срок от подаването й. По делото липсва спор, че Комисията не се е произнесла по жалбата от 3.07.20012 г. в посочения срок, поради което е възникнал и мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК, подлежащ на оспорване пред съд съгласно изричното правило на чл. 13, ал. 7 от Закона за енергетиката. Предвид това и обстоятелството, че жалба вх. № Е-13-92-3/31.08.2012 г. по регистъра на ДКЕВР е подадена от "Хаос Инвест" ЕАД до съда, в срока по чл. 149, ал. 2 АПК, определен във връзка с правилото на чл. 57, ал. 6 от същия кодекс, съдът приема, че тя е депозирана в законоустановения срок, срещу подлежащ на оспорване мълчалив отказ, от лице с установен правен интерес, поради което е допустима. Правната регламентация на произнасянето от ДКЕВР по жалби се съдържа в нормите на чл. 22 и чл. 76 ЗЕ, чл. 97 - чл. 103 НЛДЕ (отм.) и Устройствения правилник на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, като видно от нормите на чл. 101 и чл. 102 НЛДЕ, Комисията следва да се произнесе по постъпила жалба с изричен акт. В изпълнение на правомощията си съгласно посочените разпоредби от приложимата в случая наредба, ДКЕВР може да постанови решение, с което да прекрати преписката, когато не установи нарушение на условията по лицензията /чл. 102, ал. 1 НЛДЕ, отм./ или съответно да наложи принудителни административни мерки по реда на Закона за енергетиката /чл. 102, ал. 2 от същата наредба/. Независимо от отмяната на НЛДЕ, идентични са и уредените в чл. 147, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 3/21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката, правомощия на ДКЕВР. Само по себе си изложеното налага несъмнен извод за незаконосъобразността на атакувания в настоящото производство мълчалив отказ. Поради това последният следва да бъде отменен и тъй като естеството на спора не позволява решаване на спора по същество, на основание чл. 173, ал. 2 АПК, преписката следва да бъде върната на административния орган за изрично произнасяне по жалбата на "Хаос Инвест" ЕАД с мотивирано решение, съобразно горните указания. Предвид изхода от спора следва да бъде уважено направеното от процесуалния представител на жалбоподателя искане за присъждане на направените по делото разноски, установени по приложеното по делото банково бордеро в размер на сумата от 50 лв., изплатена за държавна такса. По делото не са представени доказателства за направени от дружеството разноски за адвокатско възнаграждение, поради което и съдът не присъжда такива с настоящото решение. Водим от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ и чл. 173, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,