Решение № 14966 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2012 г.

Решение № 14966 от 27.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 6111/2012 г., I о., докладчик съдията Благовеста Липчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Берже Тракия" ЕООД, гр. Пловдив, чрез процесуален пълномощник, срещу Решение № 482/29.02.2012 г., постановено по адм. дело № 1072/2011 г. по описа на Административен съд -Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № № 2601004462/12.01.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 216/9.03.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. май и юли 2010 г. в размер на 21 600 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 174,27 лв. по общо 12 бр. фактури, издадени от ЕТ "Комерсиал- Ивелин Въгляров". Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност събраните по делото доказателства, а формираните въз основа на тях фактически и правни изводи са неправилни. Навежда довода, че в резултат на неправилно разпределение на доказателствената тежест в съдебния акт са формирани погрешни констатации, които са в противоречие с ангажираните доказателства. Намира, че произходът на стоката не подлежи на главно и пълно доказване, а провеждането му не обуславя преценката за наличие на реални доставки. Сочи, че съдът не е изпълнил процесуалното си задължение да му укаже, че не ангажира доказателства чий е подписът, положен в приемо - предавателния протокол. Излага още, че по делото не са обсъдени редица писмени доказателства, като същевременно са ценени други, неотносими такива, в резултат на което спорът е останал неизяснен от фактическа страна и са направени необосновани изводи. Счита, че са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки за възникване и признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, а доводите на съда за обратното противоречат на материалния закон. В тези насоки излага подробни съображения в жалбата и моли касационната инстанция да отмени обжалваното решение и вместо него да постанови друго, по съществото на спора, с което да отмени атакувания съдебен акт и вместо него, постанови друг, по съществото на спора, с който отмени обжалвания РА, ведно с присъждане на осъществените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба - Директорът на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"- гр. Пловдив, в срока по чл. 163, ал. 1 вр. с чл. 228 от АПК и в о. с. з. не изразява становище по нейната допустимост и основателност. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, тричленен състав на първо отделение, след като прецени валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение на изискването на чл. 218 от АПК, както и наведените в жалбата касационни основания, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба е депозирана от активнопроцесуално легитимирано лице, при наличие на правен интерес и в рамките на законоустановения 14 - дневен преклузивен срок, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е отхвърлил жалбата на "Берже Тракия" ЕООД срещу Ревизионен акт /РА/ № 2601004462/12.01.2011 г., издаден от гл. инспектор по приходите в ТД на НАП - Пловдив, офис Хасково, потвърден с Решение № 216/9.03.2011 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - Пловдив при ЦУ на НАП, в частта за непризнато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди месеци май и юли 2010 г. в размер на 21 600 лв. и прилежащи лихви за забава в размер на 174,27 лв. по общо 12 бр. фактури, издадени от ЕТ "Комерсиал - Ивелин Въгляров". До този краен правен резултат съдът е достигнал след като е приел, че РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени процесуални нарушения. Преценявайки обосноваността и материалната законосъобразност на акта, решаващият състав е възприел следната фактическа обстановка: Между касатора и ЕТ "Комерсиал - Ивелин Въгляров" е сключен договор за покупко-продажба на розов цвят от 26.05.2010 г., като за данъчни периоди м. май и юни 2010 г. на ревизираното лице са издадени 12 бр. фактури от едноличния търговец. В 11бр. от тях като основание е посочено авансово плащане за розов цвят, а една фактура е с предмет на доставката - розов цвят. Въз основа на кредитираното заключение на вещото лице по проведената ССчЕ съдът е приел, че процесните фактури са осчетоводени в счетоводствата на жалбоподателя и доставчика, отразени са в дневника за продажби, респективно покупки и в справките декларации за съответните периоди, като дължимият от доставчика по тях ДДС е начислен като задължение към бюджета. Осчетоводено е и плащане в брой. Във връзка с ангажираните доказателства за установяване на реалното осъществяване на доставките решаващият състав е преценил, че представените пътни листи не установяват транспортирането на стоката до получателя, тъй като в тях не е посочено какъв е превозваният товар. Посочил е още, че не е проведено главно и пълно доказване на обстоятелството, че доставчикът по процесните фактури е разполагал с фактурираните количества розов цвят. Този извод е обоснован с липсата на доказателства, че соченият розов масив в с. Скобелово е собственост на едноличния търговец, както и, че придобитото от последния количество розов цвят по издадена от "Булроуз" ООД фактура № 89/30.06.2010 г. не е достатъчно за извършване на процесните доставки. Съдът е обсъдил и представения протокол за предаване на количества розов цвят между "Берже Тракия" и ЕТ "Комерсиал", но е приел, че той не установява предаването и получаването на стоката, тъй като не е подписан от Атанас Колев, който е осъществил транспорта на закупените количества. Неговите показания са събрани като гласни доказателства по делото и съобразно същите подписът, положен в приемо - предавателния протокол в графа "получател" не е негов, с оглед на което съдът е приел, че съществува "неяснота" чии са подписите, положените за "получател" в коментирания протокол. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно като постановено при допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съобразно разпоредбата на чл. 171, ал. 4 от АПК във вр. с § 2 от ДР на ДОПК, в първоинстанционното производство съдът е длъжен да съдейства на страните за изясняване на формални грешки и неясноти в изявленията им, както и да им указва, че за някой обстоятелства от значение за делото те не сочат доказателства. Изпълнението на това процесуално задължение изисква не само разясняването на общите правила за разпределение на доказателствената тежест, а и конкретизация на релевантните обстоятелства, които са останали неподкрепени с доказателства. В частност, настоящият състав намира, че с постановяването на определението, обективирано в протокола от проведеното на 19.07.2011 г. първо открито съдебно заседание, съдът не е осъществил изискуемото се процесуално съдействие, тъй като то е дължимо до приключване на устните състезания по делото и е пряка корелация с перманентната преценка на ангажираните в хода на производството доказателства. След като в представения приемо - предавателен протокол не са посочени имената на лицата, положили подписи и в тази връзка съдът изрично е събрал гласни доказателства, които сочат, че подписът за получател не принадлежи на свидетеля, то решаващият състав е следвало да укаже на жалбоподателя конкретно, че за този правно релевантен факт той не ангажира доказателства. Вместо това, съдът е оставил без уважение искането на процесуалния пълномощник на ревизираното лице за допускане до разпит на свидетел, сочен като автор на документа в тази му част, в резултат на което е допуснал процесуално нарушение, което следва да се квалифицира като съществено, тъй като е имало за своя правна последица неизясняването на спора от фактическа страна. Този извод се подкрепя и от липсата на проведен от съда съвкупен анализ на всички събрани относими доказателства, в резултат на което в мотивите на решението не се съдържат релевантни фактически констатации. От една страна, решаващият състав е основал изводите си за неустановеност на транспортирането на стоката с приложените пътни листи, а от друга - не е посочил какви са установените от него относими факти и обстоятелства, следващи от показанията на лицето, осъществило транспорта във връзка с превозваната стока, с посочения от него механизъм на натоварване и доставяне и с посоченото полагане на подписа за "получател" от друг служител на касатора. Същевременно, в мотивите на съдебния акт липсват фактически изводи и във връзка с показанията на свидетеля Станчев досежно предаването на стоката и принадлежността на положения от него подпис за доставчик в представения приемо - предавателен протокол. В тази връзка основателни са оплакванията на касатора, че доказателствата по делото са интерпретирани едностранчиво, в резултат на което са и формирани необосновани правни изводи. При установеността на всички останали кумулативно изискуеми предпоставки, обуславящи възникването и признаването на правото на приспадане на данъчен кредит, не могат да бъдат споделени мотивите на съда, че определящо за изхода на спора е установяването на произхода и разполагаемостта на стоката. Подлежащият на главно и пълно доказване релевантен факт е прехвърлянето на собствеността върху стоката чрез отделянето или предаването й, а определящ за него е съвкупният анализ на пътните листи, свидетелските показания и приемо-предавателния протокол. След като автентичността на подписите, положени в него, както и достоверността на вписаните дати не са оспорени от органа по приходите, то и неопровергана е присъщата на този частен документ доказателствена сила, регламентирана в чл. 180 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК. Тя обвързва съда да приеме, че Христо Станчев е направил изявлението, обективирано в протокола, както и да формира еднозначен фактически и правен извод въз основа на този релевантен факт, съпоставен и с другите доказателства по делото. Това е необходимо и по отношение на подписите, положени за получател, като за целта не само следва да се съберат поисканите гласни доказателства, но и да се съобрази обективното съдържание на приложените пътни листове, в които противно на приетото от съда е посочен видът на товара. Предвид гореизложеното и установената в чл. 220 от АПК забрана за фактически установявания в касационната инстанция, настоящият състав намира, че обжалваното решение като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила е неправилно, поради което следва да бъде отменено и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд при съобразяване на задължителните указания, дадени в мотивите на настоящия съдебен акт. На основание чл. 226, ал. 3 от АПК, при новото разглеждане на делото административният съд следва да се произнесе и по разноските по водене на делото пред касационната инстанция. Така мотивиран и на основание чл. 222, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо отделение