Решение № 2465 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2013 г.

Решение № 2465 от 20.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7192/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Веселин Боянов Вачев, с адрес за кореспонденция град Плевен, бул. "Хр. Ботев" № 48 против Решение № 208/22.04.2013 г., постановено по адм. дело № 651/2012 г. по описа на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против срещу Ревизионен акт № 041102902/05.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 226/02.05.2012 г. на Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. В касационната жалба се навеждат доводи за неправилност на решението, поради допуснати нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и поради това, че същото е необосновано. Иска се отмяна на съдебното решение и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата срещу административния акт и да се присъдят разноски. Ответникът - Д "ОДОП" - гр. Велико Търново при ЦУ на НАП, чрез юриск. Стефанова я оспорва в писмен отговор. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество, е неоснователна поради следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - Велико Търново е отхвърлил жалбата на Веселин Боянов Вачев против Ревизионен акт № 041102902/05.01.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Велико Търново, потвърден с Решение № 226/02.05.2012 г. на директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" град Велико Търново при Централно управление на Националната агенция за приходите. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка. За да отхвърли жалбата на Веселин Боянов Вачев, първостепенният съд е приел, че правилно е установено, че данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, налице са данни за укрити доходи, документите, необходими за установяване на основата за облагане с данъци, липсват и получените доходи, източници на формиране на собствения капитал на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. Прието е, че разходите на касатора, имущественото и финансовото му състояние значително надвишават законно придобитите доходи от дейност като професионален футболист. Решението е правилно. По делото не се спори, че за процесния период /2004 г. - 2007 г./ касаторът е местно физическо лице по смисъла на чл. 6 във връзка с чл. 4 от ЗОДФЛ (отм.) и на основания чл. 8, ал. 1 от ЗОДФЛ (отм.), съответно - чл. 6 от ЗДДФЛ е данъчно задължено лице за получените облагаеми доходи от източници в България. Данъчната основа за облагане е определена по реда на чл. 122, ал. 1, т. 2, т. 5 и т. 7 от ДОПК, като обосновано съдът е приел, че са налице данни за укрити доходи, документите необходими за установяване на основата за облагане с данъци липсват и получените доходи, източници на формиране на собствения капитал на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период. За внасяните по банкови сметки суми не са събрани доказателства за източник на придобиване, както и безспорно е установено, че разходите на касатора, имущественото и финансовото му състояние значително надвишават законно придобитите доходи от дейност като професионален футболист. Съдът намира ревизионния акт за законосъобразен. На първо място неоснователни са възраженията за недоказаност на предпоставките за провеждане на ревизията по особения ред на чл. 122 от ДОПК. Съгласно чл. 124, ал. 2 от ДОПК в производството по обжалване на ревизионен акт при извършена ревизия по чл. 122 от ДОПК, фактическите констатации в него се смятат за верни до доказване на противното, когато наличието на основанията по чл. 122, ал. 1 ДОПК е подкрепено от събраните доказателства. Така установената презумпция за вярност на фактическите констатации е оборима, като доказателствената тежест е изцяло за жалбоподателя. Следователно, в производството по съдебно обжалване на ревизионен акт издаден по особения ред, в тежест на органите по приходите е да установят наличието на основанието за облагане по аналогия, а в тежест жалбоподателя е да установи при условията на пълно и насрещно доказване твърдените от него факти и обстоятелства, с които се опровергават фактическите констатации в акта. Съдът намира, че обосновано от събраните доказателства, органът по приходите е приел, че са налице данни за укрити доходи на ревизирания за 2004 г. - 2007 г. Този извод е изведен в резултат на обективен анализ на събраните в ревизионното производство доказателства относно доходите и извършените разходи, като тези доказателства са предоставени от ревизираното лице и други органи. Представените по делото доказателства установяват въпросното превишение, поради което и предвид разпоредбата на чл. 123 от ДОПК, по силата на закона се презюмира реализиран доход, подлежащ на облагане. Липсват доказателства, че действителният платец на дохода е футболният клуб. Липсват доказателства какво е основанието за заплащането на сумите, доколкото в представените трудови договори и анекси към тях изрично е посочено какво е уговореното възнаграждение за футболиста. Липсват доказателства за уговорени допълнителни премии. От Български футболен съюз също са представени изискани документи - трудови договори на жалбоподателя с ПФК "Славия 1913", ПФК "Левски" и ПФК "Черно море", като от последните е видно че към тях няма анекси. В хода на ревизията е установено, че по банковите сметки на лицето са постъпвали суми с различни размери, като жалбоподателят не е представил никакви документи, с които да докаже техния произход. Освен това за 2005 г. и 2006 г. г-н Вачев е подал декларации по чл. 50 от ЗОДФЛ (отм.), в които е посочил доходи от трудови правоотношения, съответстващи на доходите, посочени в служебните бележки, представени от футболния клуб. Правилно е приел първостепенният съд, че заключението на съдебно-счетоводната експертиза, макар и изготвено обективно, пълно и компетентно също не променя изводите на приходния орган. Вариантите, които жалбоподателят е поставил като задачи за вещото лице, изискват освен заключение и допълнително доказване, кой от двата варианта е действителния такъв. В случая жалбоподателят не доказва при условията на пълно насрещно доказване, че сумите, внесени по банковата му сметка в ЦКБ, са негов приход от трудови възнаграждения, поради което и заключението на вещото лице се явява напълно неотносимо към правния спор, предвид хипотетичния си характер, без да бъде установено кой вариант от него следва да се има предвид другите доказателства. Твърденията за получени допълнителни средства от ПФК "Черно море", гр. Варна са предмет на самостоятелно доказване, доколкото в счетоводството на футболния клуб липсват данни за такива осчетоводени и изплатени средства на лицето. Правилно е прието от Административен съд - Велико Търново, че видно от представените трудови договори на жалбоподателя за процесните периоди, същият е имал определено трудово възнаграждение, към договорите не е имало анекси, не са налице и други правила за персонални целеви награди, поради което и твърденията му, че произходът на средствата, които е внасял по банковата си сметка, са трудови възнаграждение от работодателя му ПФК "Черно море", са недоказани. Не са налице и твърдяните от него косвени доказателства, че сумите са такива от трудово възнаграждение - така свидетелят Тимнев, който е бил също футболист в ПФК "Черно море" твърди, че сумите, които са били негово трудово възнаграждение, са внасяни от самия футболен клуб, а не от него лично, какъвто е случаят с жалбоподателя. Видно от изискания и приложен РА на работодателя на жалбоподателя за 2004 г. всички дължими от него данъци за изплатените възнаграждения по трудови правоотношения за 2004 г. (която е единствената ревизирана година по ЗОДФЛ) са начислени, в какъвто смисъл е изискването на чл. 38, ал. 2 от ЗОДФЛ (отм.) определеният данък да се удържа месечно от работодателя. Като е достигнал до същите правни изводи, административният съд е постановил, без да допусне процесуални нарушения, правилно, обосновано и законосъобразно решение, което следва да бъде оставено в сила. Разноски: Независимо от изхода на ответника по касация не следва да бъде присъждано юрисконсултско възнаграждение, тъй като от първоинстанционния съд е присъдено такова в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно ДОПК. Водим от горното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение