Решение № 13813 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2014 г.

Решение № 13813 от 18.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 3658/2014 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Рени Евтимова Стоянова против решение по адм. д. № 6365/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Иска отмяна на решение № 245/13.01.2014 г. по описа на АССГ с оплакване за материална незаконосъобразност. Нарушени са правила за тежестта на доказване по чл. 9 от ЗЗД, защото ответникът трябва да докаже, че не е извършена дискриминация. Установено е пред КЗД осъществен тормоз по смисъла на чл. 5 от ЗЗД и е без значение дали деецът е извършил тези действия под формата на законни правомощия. Необоснован е изводът, че изискването на обяснения е логично и оправдано действие, защото упражняването на правомощия в случая е извършено за противозаконна цел. Включването й в изпитни комисии по учебни дисциплини далеч от квалификацията й представлява форма на дискриминация и съдът неправилно е приел, че липсва такава. Съдът е преиначил установени обстоятелства, с което е осъществено нарушение на съдопроизводствените правила. Като следствие на това нарушение е стесняване на приложното поле на чл. 4, ал. 1 и § 1, т. 1 от ЗЗД. Претендира разноски по делото. Ответната страна, Комисия за защита от дискриминация не оспорва касационната жалба. Ответната страна Нели Славчева Спасова оспорва касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила с доводи, че трудовото правоотношение е прекратено законно поради съкращаване в щата. Не е допуснато нарушение на равно третиране. Жалбоподателката заема в момента длъжността "учител" в друго училище и не смята вече, че е дискриминирана. Иска присъждане на направени разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователна. В случая, с действията си Нели Спасова не е осъществила всички елементи на това понятие, както правилно е приел съда. Изготвената докладна записка, искането на писмени обяснения във връзка с изтритата информация и парола за изпита за НВО, включването на жалбоподателката в комисиите за поправителните изпити по химия, отправеното предложение за назначаване като преподавател по английски език, както и обсъждането на възможността да се съкрати заеманата от Рени Стоянова длъжност не може да се приемат като действия с цел накърняване достойнството й или създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. От приетите по делото доказателства не се установява по-неблагоприятно третиране спрямо жалбоподателката. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 245 от 13.01.2014 г. по адм. д. № 6365/2013 г. по описа на Административен съд София-град е отменено Решение № 112/3.06.3013 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което на основание чл. 65, т. 1 от ЗЗД е установено, че Нели Славчева Спасова, временно изпълняваща директор на ОУ "Отец Паисий" с. Петърч, е осъществила дискриминация по признак "лично положение" по отношение на жалбоподателката със заповеди № 153/13.06.2012 г. и заповед № 172/5.09.2012 г., наложена е глоба в размер на 350 лева, наложени са ПАМ по чл. 76, ал. 1 от ЗЗД по т. 3 и т. 4 от решението. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е посочил, че докладната записка до РИО, изисканото обяснение на ВИД директор на училището от Рени Стоянова като помощник-директор на училището във връзка с протекъл изпит, включването на Стоянова в комисия за поправителни изпити по химия, не доказват тормоз по признак "лично положение". Решението на КЗД не е обосновано със събраните доказателства. Няма данни и не са изложени мотиви дали съществува обективна възможност в училището да бъде съставена комисия за поправителен изпит по химия само от учители, преподаващи предмета "химия", поради което изводът, че включването на Стоянова е с цел да бъде "унижавана" и да се създава неблагоприятна за нея среда, е необоснован. Не са установени данни и други членове на комисии да не са подписвали протоколи, но от тях да не са изискани обяснения, както е искано от жалбоподателката. Неподаването на декларации пред НОИ е деяние, извършено от друго лице - Александрова, а не от Нели Спасова. Прието е, че обсъждането на мярка за съкращаване на щата по инициатива на ВИД директор на педагогически съвет, а не в рамките на комисия, не цели тормоз над Стоянова. Предложението до жалбоподателката да бъде назначена като преподавател по английски език е обсъдено като предложение за работа, предвид липсата на много възможности в селото. Прието е, че изводът на КЗД за подбуждане към дискриминация не е подкрепен от данните по делото. Решението е правилно и следва да се остави в сила. За да е налице дискриминация, не е достатъчно само да се установи по-неблагоприятно третиране, тъй като съгласно чл. 4 и чл. 5 ЗЗДискр неравното третиране или тормозът следва да са обусловени от защитен от закона признак. Само онова неравно третиране, което е основано на защитен от закона признак представлява дискриминация, а причинната връзка между защитения признак и неравното третиране е необходим елемент от фактическия състав на пряката дискриминация. Разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗД посочва, че "тормоз" е всяко нежелано поведение на основата на признаците на чл. 4, ал. 1, изразено физически, словесно или по друг начин, което има за цел или резултат накърняване достойнството на лицето и създаване на враждебна, принизяваща, унизителна, обидна или застрашителна среда. В случая, с действията си Нели Спасова не е осъществила елементите на това понятие, както обосновано е приел и първоинстанционният съд. Изготвената докладна записка до РИО от 28.05.2012 г. за изтрита информация, свързана с дейността на училището - образец № 1, щатно разписание, документи свързани с проекти, искането на писмено обяснение от 18.06.2012 г., включването на жалбоподателката в комисиите за поправителните изпити по химия, отправеното предложение за назначаване като преподавател по английски език, както и обсъждането на възможността да се съкрати заеманата от Рени Стоянова длъжност, не могат да бъдат определени като действия на основание признак по чл. 4, ал. 1от ЗЗДискр с цел накърняване достойнството й или с цел създаване на враждебна, обидна или застрашителна среда. В "сигнала", въз основа на който е започнало административното производство, не са наведени никакви твърдения в какво се изразява защитения признак "лично положение" по смисъла на чл. 4, ал. 1 от ЗЗД. Съгласно чл. 9 от ЗЗД в производство за защита от дискриминация, след като страната, която твърди, че е жертва на дискриминация, докаже факти, от които може да се направи извод, че е налице дискриминация, ответната страна трябва да докаже, че правото на равно третиране не е нарушено. Не е достатъчно да се твърди различно, неблагоприятно третиране. В случая жалбоподателката не е посочила конкретни факти за наличието на защитен признак "лично положение", на основата на която да е извършен тормоз. Поради това за ответната страна не възниква задължение да доказва, че правото на равно третиране не е нарушено. Първоинстанционният съд не е нарушил правилата за тежестта на доказване. По делото няма доказателства, от анализа на които да може се приеме, че при сравняване на отношението към други преподаватели с отношението към Рени Стоянова, Нели Спасова е осъществила по-неблагоприятно третиране при сходни обстоятелства на основание защитен признак лично положение на жалбоподателката. Решението е обосновано с доказателствата по делото, не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е постановен при спазване на материалния закон. С оглед изхода на спора е основателно искането на ответната страна за присъждане на разноски в размер на 250 лева, представляващо адвокатско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, предвид и т. 1 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, а липсата на списък по чл. 80 от ГПК не е основание за отказ. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение