Решение № 3907 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2011 г.

Решение № 3907 от 19.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14304/2011 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на Костадин Варев, в качеството му на Председател на Общинския съвет Белово, чрез пълномощника му адв. Цв. Митева, срещу Решение № 426 от 19.09.2011 г., постановено по адм. дело № 560/2011 г. от Административен съд Пазарджик. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 от АПК, иска се отмяната на съдебния акт и се претендират разноските за съдебното производство пред двете инстанции. Ответникът - Кметът на Община Белово не взема становище. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационната жалба е депозирана в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № 698 от 30.06.2011 г. на Общинския съвет Белово, прието по протокол № 54 от същата дата, с което е спряно сключването на договори, възлагането на обществени поръчки, възлагане на поръчки с три оферти, задължения на общината с плащания с фактури, извън приетия бюджет за 2011 г. и капиталов списък за същата с изключение на тези, за които има осигурено финансиране и е взето решение от общинския съвет Белово. Въз основа на събраните доказателства, обсъдени в тяхната съвкупност и във връзка с възраженията на страните съдът е приел, че това решение е нищожно, тъй като е постановено при липса на компетентност. Кметът на общината е неин представител, който единствен е упълномощен да сключва договори и да я представлява при взаимоотношенията й с юридическите и физическите лица. Ето защо ограничаването на правомощията му по закон е недопустимо. Решението е правилно. Не ас налице отменителните основания, посочени от касатора. Вярно е, че съгласно чл. 12 от Закона за общинските бюджети (ЗОБ) вр. чл. 21, ал. 1, т. 6 от ЗМСМА, Общинският съвет приема общинския бюджет в срок до 45 дни от приемането на Закона за държавния бюджет на Република България, за съответната година и в съответствие с единната бюджетна класификация. Вярно е също, че този бюджет, съгласно чл. 18 от ЗОБ, се изменя през текущата година по начина, по който е бил приет и по естеството си актът за изменение на бюджета не се различава от актът за приемането му - и двата представляват актове за приемане на самостоятелна финансова сметка за приходите и разходите на Общината за една бюджетна година - по арг. от чл. 3, ал. 2 от ЗОБ. Вярно е също, че като такива те са извън обсега на съдебния контрол за законосъобразност. На трето място, съгласно чл. 5 от ЗОБ, общинският бюджет е акт на местно самоуправление, който е публичен и се контролира от местната общност по ред определен от Общинския съвет и от определени със закон компетентни органи. Такъв орган по арг. от чл. 15, ал. 1 и чл. 35, ал. 7 от ЗОБ е Сметната палата. Специалният закон, какъвто е ЗОБ, не предвижда съдебно обжалване на решенията за приемането, респ. за изменението на общинските бюджети, а и самият характер на тези актове изключва контрол за законосъобразност по реда на АПК. Вярно е също така обаче, съгласно чл. 19, ал. 2 от ЗОБ, че изпълнението на общинския бюджет се организира от кмета на общината чрез кметовете на кметства, райони и чрез ръководителите на бюджетни звена, финансирани от и чрез общинския бюджет, а разходите се извършват до размера на постъпленията по чл. 6 от с. з. (по арг. от чл. 22). Общинският съвет има правомощието, при приемането на бюджета или в процеса на неговото изпълнение, доколкото в закон не е предвидено друго, да оправомощи кмета на общината, при възникване на неотложни и доказани потребности през бюджетната година и при спазване на общия размер на бюджета да изменя размера на бюджетните кредити за различните видове разходи в обема на общите разходи на една бюджетна дейност, без средствата за заплати, осигурителни вноски и стипендии в частта за делегираните от държавата дейности; да прехвърля бюджетни кредити за различни видове разходи в една дейност или от една дейност в друга в границите на една бюджетна група, без да изменя общия й размер в частта за местните дейности, както и да се разпорежда с резервния бюджетен кредит по чл. 14, а в изпълнение на правомощията си в тази връзка кметът издава заповеди. Грижа на общинския съвет също е оптимизирането на бюджетните разходи и реалните потребности на местната общност в течение на бюджетната година като открива, закрива или преструктурира бюджетните звена в общината, финансирани със собствени приходи в рамките на своята компетентност (чл. 26, ал. 1 от ЗОБ). В случая обаче решението на общинския съвет засяга правомощията на кмета при сключването на договори, възлагането на обществени поръчки и разплащането на общината, т. е. изпълнение на задълженията му по чл. 44, ал. 1, т. 6 и т. 15 от ЗМСМА. Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗМСМА общинският съвет може да отменя административните актове, издадени от кмета на общината, които противоречат на актове, приети от съвета, или да оспорва неговите незаконосъобразни актове пред съответния административен съд, но не и да ограничава предоставените от законодателя правомощия. Ето защо изводите на съда, че в конкретния случай Общинският съвет Белово е излязъл от компетентността си са правилни и законосъобразни и се споделят от настоящата инстанция. Решението, като правилно и законосъобразно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на правния спор претенцията за присъждане на направените по делото разноски е неоснователна и не следва да се уважава. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,