Решение № 6142 от 9.6.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1062/2025 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Р. В. М., Ю. К. Х. и Д. К. М. (същата лично и в качеството си на адвокат и процесуален представител на всички касационни жалбоподатели), срещу решение 3278/24.10.2024 г. по адм.д.398/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата им срещу заповед 18-1823/13.02.2024 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър (СГКК) Благоевград. Със заповедта е наредено да се коригира вътрешно регулационната граница между поземлени имоти (ПИ) с идентификатори 65334.300.433 и 65334.300.429 в съответствие с границата между УПИ III-334 и УПИ XII-331, кв.19 по ПУП-ПР на гр.Сандански. Навежда се неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - основания по чл.209, т.3 от АПК. Моли да бъде отменено и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени заповедта. Поддържа, че неправилно с първоинстанционното решение е прието, че са налице основания за провеждане на процедура по отстраняване на непълнота и грешка в кадастралната карта и регистри (по чл.51, ал.1, т.2 от Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР), защото е налице спор за материално право относно придадените 11 кв.м от техния имот към съседния имот. Този спор е следвало първо да бъде разрешен със сила на присъдено нещо. След това да се пристъпи към нанасяне на вътрешнорегулационната линия между двата имота. Неправилно съдът на основание чл.39, ал.3 от Закона за планово изграждане на населените места (ЗПИНМ) е приел, че регулационният план има непосредствено отчуждително действие и регулационната граница се е превърнала в имотна по силата на закона. В съдебно заседание, поддържат жалбата и претендират разноски. Ответникът началник на СГКК Благоевград, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява становище по жалбата. Ответниците Г. П. Б., Д. П. Б., Я. П. П., всички чрез адв. И. Стефанов, в писмен отговор и съдебно заседание излагат съображения за неоснователност на касационната жалба. Правилно е установено със съдебното решение, че имотната граница по кадастралната карта на гр. Сандански между ПИ 65334.300.429 и 65334.300.433 не съответства с действащата регулация, одобрена с регулационния план от 1956 г., което е наложило процедура по отстраняване на непълноти и грешки в КККР, за привеждането на имотната граница в съответствие с регулационната такава, както е посоченото правно основание по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР и по аргумент от чл.43, ал.1, т.5 от ЗКИР. Неправилно твърдят касаторите относно придаваемата част от техния имот към този на заинтересованите страни по плана от 1956 г. не е отчуждена, защото не е проведено отчуждително производство. Посочват, че на този въпрос е отговорено още с решение по адм.д.6688/2022 г. на ВАС, постановено между същите страни, където съдът е посочил, че при действието на ЗПИНМ дворищно регулационните планове имат непосредствено отчуждително действие. Твърдението на касаторите, че са придобили по давност 15 кв.м. от съседния имот също не формира спор за материално право, предвид съществуващата забрана за придобиване по давност на реално определени части от урегулирани поземлени имоти, съгласно чл.200 от ЗУТ. Ответниците К. Х. Т., Е. Х. Д. и Н. Х. А., редовно призовани, не се явяват, не се представляват и не изразяват становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежни страни и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството по адм.д.398/2024 г. на АС-Благоевград е образувано по жалба на касаторите срещу заповед 18-1823/13.02.2024 г. на началника на СГКК -Благоевград, с която е одобрено изменението в кадастралната карта и кадастралните регистри на гр.Сандански, ЕКАТТЕ 65334, община Сандански, одобрена със заповед РД-18-80/11.11.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с последно изменена относно поземления имот на 12.05.2022 г. Заповедта е издадена съгласно скица-проект 15-1092328/13.10.2023 г., за коригиране границата между ПИ с идентификатори 65334.300.433 и 65334.300.429 в съответствие с границата между УПИ III-334 и УПИ XII-331, кв.19 по ПУП-ПР на град Сандански, одобрен със заповед 3615/27.07.1956 г. на министъра на културното стопанство и благоустройство. В акта се цитират ПУП-ПР от 27.07.1956 г., Нотариални актове 40/09.02.1970 г., 155/11.03.1991 г., 160/17.09.1979 г., 157/17.09.1979 г., 67/02.04.1962 г. и 116/08.05.1967 г., заверено копие от ПУП-ПР от 1956 г. и разработка на правоспособно лице по кадастър ( всички цитирани актове са представени в преписката по делото). Процесната заповед е издадена на основание чл.54, ал.4 от ЗКИР във връзка с чл.54, ал.1 и чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР, заявление вх.01-481474/25.08.2023 г. от Г. П. Б. и удостоверение за приемане на проект за изменение на КККР 25-231248/14.08.2023 г. издадено от СГКК-Благоевград, ПУП-ПР от 27.07.1956 г.. АС Благоевград е приел същата за законосъобразна като издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма и в съответствие с административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби. Съдът приел това възоснова на доказателствата по делото и заключенията на основна и допълнителна съдебно-технически експертизи (СТЕ). Приел за правилно провеждането на процедура по отстраняване на непълноти и грешки в КККР с цел привеждането им в съответствие с действащия регулационен план от 1956 г. по отношение на вътрешната имотна граница между цитираните имоти. Според съда е неоснователно възражението, че процедурата по отчуждаване на спорната част от имота не е приключена и не са уредени сметки по регулация. Също не е приел твърденията срещу процедурата по чл.51, ал.1, т.2 от ЗКИР за отстраняване на непълноти и грешки в КККР и за наличие на спор за материално право относно приобщената част от имота им. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно, постановено по мотиви, които се споделят от касационната инстанция, и към които тя препраща по аргумент от чл.221, ал.2, предложение 2-ро от АПК. Наследодателят на ответниците по касация е придобил 11 кв.м. от съседния имот с нотариален акт, издаден му на основание §108 от ППЗПИНМ, съгласно който за недвижимите имоти (местата със сградите, постройките, съоръженията и другите подобрения в тях), придадени към парцели на други лица, нотариусите издават нотариални актове след изпълнение на условията за заемане на имота. Нотариалните актове се издават по искане на общината въз основа само на обяснителна бележка и скица. Когато правоимащите са били снабдени с изпълнителен лист, искането на общината се придружава и със служебно удостоверение от съдебния изпълнител, че дължимите суми по изпълнителния лист са изплатени напълно. В предходния §107 от ППЗИНМ е пояснено, че след изтичане на срока за заемане на недвижимите имоти (чл. 46 от ЗПИНМ) съответно за обезщетяване на правоимащите, последните могат за размера на дължимата им сума - въз основа само на влязлата в сила оценка - да поискат да бъдат снабдени с изпълнителен лист срещу собствениците-длъжници. Молбата за това се подава чрез общината до надлежния съд. Общината удостоверява дали са налице условията за издаване на изпълнителен лист и дава незабавно ход на молбата. Върху размера на неизплатената част от обезщетението се дължат законните лихви от деня на изтичане на срока за заемане на имотите, съответно за плащане на сумата. Ако оценката е влязла в сила след този срок, лихвите се дължат от деня на влизането й в сила. С решение 1549 от 23.06.1964 г. по гр.д.1095/1964 г., III Г. О. на ВС, се формира съдебна практика относно комисиите по отчуждаването по времето на действие на ЗПИНМ. Според това решение, Комисията по §85 от ППЗИНМ е компетентна да се произнесе и по въпросите, дали лицето, което иска извършване на оценката, има право на обезщетение за имота, засегнат от мероприятията по уличнорегулационния план, и кое лице дължи това обезщетение с оглед данните по регулационния план и имотната ведомост. С оглед на това и съответният съд е компетентен да прецени правилността на решението на същата в това отношение и да се произнесе по съществото на спора. В случая не се твърди от касаторите наличие на изпълнителен лист или доказателства за неизплащане на обезщетението, което би било основание да се постави под съмнение, че поради незавършеност на отчуждаването, регулацията не е приложена, въпреки че същата настъпва по силата на самия закон ЗПИНМ. АС - Благоeвград правилно приема, че не се касае за процедура по §8, ал.2, т.3 във връзка с ал.1 от ПР на ЗУТ. Разпоредбата предполага отпадане на отчуждителното действие на заварения от ЗУТ дворищнорегулационен план, който не е приложен за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от тях. В случая тези предпоставки не са осъществени. Процесните УПИ III-334 и УПИ XII-331 в кв.19 по ПУП-ПР на гр.Сандански са урегулирани с дворищнорегулационния план от 1956 г., одобрен при действието на ЗПИНМ (отм.), действащ и в момента, като в УПИ XII-331 в кв.19 попада част от УПИ III-334. Съгласно разпоредбата на чл.39, ал.3 от ЗПИНМ (отм.), собствеността на придадените по дворищнорегулационния план недвижими имоти към парцели на други лица се придобива по силата на самия план. Следователно дворищнорегулационният план има пряко отчуждително действие, тъй като с влизането му в сила собствеността върху придаваемите по регулация места, преминава към съответните урегулирирани имоти. Поради това следва да се приеме, че дворищнорегулационният план е приложен и регулационната граница следва да се приеме за имотна. Аналогично е произнасянето на ВАС по отношение на процесните имоти с решение 10405/16.11.2022 г. по адм.д.6688/2022 г., ІІ отд. на ВАС и решение 12520/17.10.2018 г. по адм.д.5634/2018 г., ІІ отд. на ВАС, изводите от които се споделят и от настоящата касационна инстанция. Видно от заключенията на основната и допълнителна СТЕ, регулационния план уреждащ границата между имота на заявителите и този на касаторите, е одобрен и е влязъл в сила през 1956 година, при действието на ЗПИНМ. Дворищнорегулационния план има непосредствено отчуждително действие, т.е. собствеността върху придаваемите места се прехвърля по силата на самия план, без да е необходимо да се извършва оценка и заплащане на тези придаваеми места между страните. Този извод следва от нормата на чл.39, ал.3 от ЗПИНМ (отм.), цитиран по-горе не е приложим относно вътрешната регулационна линия между УПИ ІІІ-334 и УПИ ХІІ-331 редът на §8, ал.2, т.3 във връзка с ал.1, във връзка с §6, ал.2 и ал.4 от ПР на ЗУТ. Съгласно заключението на допълнителната СТЕ, видно от комбинирана скица с мащаб 1:250, след справките по делото и геодезическото заснемане на място, предложеното изменение с оспорения проект засяга сграда с идентификатор 65334.300.429.2 с 0,52 кв.м., която площ се приобщава към ПИ 65334.300.433. Пресичането или засегнатата площ от 0,52 кв.м. е в крайната югозападна част на сграда с идентификатор 65334.300.429.2, показано на изготвената скица към СТЕ със зелен цвят в контура, затворен между буквите АБВА. Разстоянието между т.А и т.В е 0,41 м., което попада в допустимите стойности на грешката в абсолютното положение на подробна точка S, който следва да е под 0,60 м. Предприетото с процесната заповед изменение на КККР, засягащо вътрешноимотната граница между УПИ ІІІ-334 и УПИ ХІІ-331, в кв.19, по плана на гр.Сандански, представляващи ПИ с идентификатор 65334.300.334 и съседния му ПИ с идентификатор накрая 65334.300.429, е процедура за отстраняване на непълнота или грешка по чл.51, ал.1, т.2 и чл.54, ал.1 от ЗКИР. "Непълнота или грешка", по смисъла на §1, т.16 ДР на ЗКИР, са несъответствията в границите и очертанията на недвижимите имоти в кадастралната карта (КК) за урбанизирана територия спрямо действителното им състояние. Това означава, че за да има непълнота или грешка, трябва заснетата в КК от 2009 г. вътрешна граница между имотите да не съответства на действителното състояние. При изработване на КК границите на поземлените имоти се заснемат /установяват/ съобразно данните посочени в чл.14, ал.1, т.1-7 на Наредба РД-02-20-5/15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на КККР /ред. ДВ, бр. 4/2017 г./.. Сред тях на първо място като критерий, е геодезическото измерване на означената на място граница, в съответствие с правото на собственост, на второ място - границата по одобрена КК, на трето - данните по кадастрални планове, одобрени по реда на отменения ЗТСУ и на § 40 от ПЗР на ЗКИР, на четвърто - данните от регулационни планове, одобрени по реда на отменените ЗТСУ и ЗПИНМ, респ. ЗУТ, за имоти с приложена регулация, границите на които не са материализирани на място. (решение 10368 от 13.10.2021 г. по адм.д. 6055/2021 г., ІІ отд. на ВАС). Съгласно чл.51, ал.3 от ЗКИР измененията в кадастралната карта и кадастралните регистри се извършват по заявление от собственик, друго лице, когато това е предвидено в закон, или въз основа на служебно постъпила информация от ведомство или община. Законодателят е предвидил в редакцията на ал.2 към момента на постановяване на заповедта, че при наличие на документи, удостоверяващи дублиране на носителите на право на собственост, съответно на друго вещно право, за един и същ имот в кадастралния регистър на недвижимите имоти се записват данните за всички лица и документи. Административният орган действа в условията на обвързана компетентност и в кадастралния регистър на недвижимите имоти (КРНИ) се записват данните за всички лица и документи. Т.е. с вписването на тези данни се осигурява публичност и противопоставимост на заявените права на собственост или други вещни права върху имота. По отношение на процесните имоти с идентификатори 65334.300.334 и 65334.300.429, няма дублиране на права, които са предпоставка за наличие на противопоставими права. За имотите не е налице спор за собственост, поради което за тези имоти не следва да намери приложение чл.53, ал.2 от ЗКИР (В този смисъл е решение 8557 от 06.06.2019 г. по адм.д.13637/2018 г., ІІ отд. на ВАС). Правилен и обоснован е и извода, че към момента на процедиране на исканото изменение дворищнорегулационната линия между УПИ III-334 и УПИ ХІІ-331, кв.19 по плана от 1956 г. е била и имотна граница, а при нанасянето им в кадастралната карта на града границата между тях не е била съобразена с приложената регулация, тъй като не е съобразен §5, ал.1 от ПЗР на ЗКИР. Съгласно §5, ал.1 от ЗКИР, урегулиран поземлен имот, по отношение на който планът за регулация е приложен, се отразява в кадастралната карта в съответствие с регулационните му линии като поземлен имот. Липсва основание за процедиране на план по реда на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ, тъй като е налице приложена регулация между имотите, както и че регулационната линия между парцели УПИ III-334 и УПИ ХІІ-331, кв.19 по плана от 1956 г. към момента на процедиране на изменението е била и имотна граница. Освен това за прилагането на разпоредбата на §8, ал.2, т.3 от ПР на ЗУТ е необходимо съгласието на собствениците: на имота, от който се придават части, и на имота, към който се придават части по регулация, а такова съгласие липсва. (Аналогично е напр. решение 9304 от 02.09.2015 г. по адм.д.10998/2014 г., ІІ отд. на ВАС). С оглед изложеното, спрямо обжалваното решение не са налице твърдяните в касационната жалба основания за отмяна. Предвид изхода на делото, на ответниците по касационната жалба Г. П. Б., Д. П. Б. и Я. П. П., следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1900 лв., съгласно списък по чл.80 от ГПК и два договора за правна защита и съдействие. По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,