Решение № 1770 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14813/2012 г.

ВАСПетчленен състав06.02.2013 г.докладчик Надежда Джелепова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 12561 от 11 октомври 2012 г., постановено по адм. д. № 6315/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 1770 от 6.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 14813/2012 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Надежда Джелепова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, чрез процесуалния му представител юрк. Мария Караниколова, срещу решение № 12561 от 11 октомври 2012 г., постановено по адм. д. № 6315/2012 г. по описа на Върховния административен съд, пето отделение, с което е отменена заповед № К - 1867/21 февруари 2012 г. на министъра на вътрешните работи. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. От ответника Павлин Константинов Косев, чрез процесуалния му представител адв. Николай Миланов, е постъпил писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че обжалваното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред тричленния състав на Върховния административен съд е образувано по жалба на Павлин Константинов Косев срещу заповед № К-1867/21 февруари 2012 г. на министъра на вътрешните работи, с която на Косев е наложено дисциплинарно наказание "Недопускане до конкурс за израстване в категория или степен" за срок от една година. Съдът е приел, че при издаването на заповедта не е спазена изискуемата от закона форма и е нарушен материалният закон, поради което е отменил оспорения пред него административен акт. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо релевантните и установени факти съдът е приложил правилно материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо обжалваната заповед е законосъобразен. В нормата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР ясно са указани реквизитите, които трябва да съдържа заповедта за налагане на дисциплинарно наказание - извършителят; мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението; разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В процесната заповед не са посочени мястото, времето, обстоятелствата при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, както и доказателствата, въз основа на които е установено нарушението. Това обосновава направения от първоинстанционния съд извод за нарушение на чл. 146, т. 2 от АПК. От друга страна, събраните по делото доказателства не сочат нарушаване на цитираната в процесната заповед разпоредба на чл. 33 от Инструкция Iз - 2843/29 ноември 2010 г. за организация на работата в Министерството на вътрешните работи по заявителски материали за престъпления от общ характер. Направеният извод от страна на административния орган се явява неподкрепен от събраните по делото доказателства. Ето защо законосъобразен е извода, направен в оспореното решение, че изложените общи фактически основания за налагане на дисциплинарно наказание не обосновават извършване на конкретно нарушение по чл. 33 от Инструкция Iз - 2843/29 ноември 2010 г. Изложените в касационната жалба обстоятелства по своята същност не представляват касационни доводи, а с тях се цели мотивиране на оспорената пред тричленния състав на Върховния административен съд. Доколкото това е недопустимо, то сочените доводи не следва да бъдат обсъждани. С оглед горното обжалваното решение не страда от сочените в касационната жалба пороци. Същото е законосъобразно и обосновано и като такова ще следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - II колегия,

Цитирани разпоредби

4