Решение № 3081 от 13.3.2024 г. на ВАС по адм. д. № 48/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Б. Григоров, подадена чрез адвокат Златкова, против Решение 207/09.11.2023 г., постановено по административно дело 35/2023 г. по описа на Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед РД-00-62/10.01.2023г. на кмета на Община Кюстендил, с която на осн. чл.225а, ал.1 вр. чл.225, ал.2, т.2 вр. с чл.223, ал.1, т.8 от ЗУТ е наредено на жалбоподателя Б. Григоров да премахне незаконен строеж Преустройство на 1-ви етаж на съсобствено 2МЖ, находящ се в съсобствен УПИ XI-5189, кв.379 по плана на гр. Кюстендил и да приведе първия етаж от 2 МЖ в съответствие с одобрен проект от 11.05.1967г. В касационната жалба се сочи неправилност на съдебното решение на основанията по чл. 209, т. 3 АПК, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени процесната заповед. Ответникът - Кмет на Община Кюстендил чрез юрисконсулт Кудуски изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Второ отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд-Кюстендил е било образувано по жалба на Б. Григоров, чрез пълномощника си адв. Д. Златкова, против Заповед РД-00-62/10.01.2023г. на кмета на Община Кюстендил. За да отхвърли жалбата съдът е приел, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват по чл.137, ал.З и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят не твърди, че такива документи съществуват, а и вещото лице не ги открива в архивите на общината. Съдът е приел още, че неоснователно в жалбата се претендира приложимост на разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, регламентираща хипотезите на строителство, за извършването на което не се изисква разрешение за строеж. Според съда, в случая е извършено преустройство на тераса в покрито и оградено помещение, за реализирането на което са необходими инвестиционен проект и разрешение за строеж и не намират приложение изключенията по чл. 147, ал.1, чл.151, ал.1 и чл.147а от ЗУТ. Изводите са за доказан незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2, т.2 от ЗУТ. Мотивите в оспорената заповед в изложения смисъл, са правилни. Съдът е посочил, че преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква преценка относно неговата търпимост съобразно законово установените режими. В случая жалбоподателят претендира общо наличие на основанията по § 16 от ДР на ЗУТ и по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като отрича изводите на органа, че строежът е извършен през 2016г./2017г. Съдът счел релевираните доводи за неоснователни. Посочено е, че действително по делото са събрани противоречиви доказателства относно времето на процесното строителство, но нито един от възможните периоди не попада в приложното поле на регламентираните режими за търпимост. Според признанието на жалбоподателя и данните в заключението на вещото лице за това, че в кадастралната основа на плана, одобрен през 2004г., съществуващата жилищна сграда в процесния имот е заснета с тераса и външно стълбище, може да се приеме, че преустройството на терасата е осъществено в периода около и след 2004г. В декларацията на съсобственика на УПИ - Б. Григоров, представена пред органа, се сочи, че строежът е извършен през 2016г./2017г. Съдът е приел, че и двата периода на строителство изключват приложимостта на режимите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което процесният строеж не представлява търпим строеж. Решението е валидно, допустимо и правилно. Процесният строеж представляващ Преустройство на 1-ви етаж на съсобствено жилище, е квалифициран от органа като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ - изграден без строителни книжа и без съгласието на съсобственика на имота Б. Григоров с посочен адресат на изпълнението по неговото премахване Б. Григоров - собственик и извършител на строежа. Въз основа на приетите по делото доказателства и предвид изслушаното заключение по съдебно-техническата експертиза, първостепенният съд правилно е установил относимите факти, след което е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорената заповед и е отговорил на възраженията на оспорващата, част от които се поддържат и пред настоящата инстанция. Възприетите от съда правни изводи относно компетентност на административния орган, спазване на законоустановената форма и на административнопроизводствените правила при издаване на заповедта се споделят от касационния съд, поради което не е необходимо да се повтарят. Установените в хода на административното производство обстоятелства, отразени в съставения за целта констативен акт, касаещи вида, характеристиките и параметрите на строежа, не са оборени от оспорващия, а напротив, потвърдени са посредством събраните по делото доказателства. Не са спорни и обстоятелствата за това кой е извършителят на строежа, както и липсата на строителни книжа за изграждането му. Това е така, тъй като самият жалбоподател е заявил в съдебното заседание на 04.07.2023г. пред Административен съд-Кюстендил че когато е придобил имота терасата не е била заградена, а впоследствие е извършил допълнителни ремонти и терасата е придобила този си вид. Горното е съдебно признание на факт от жалбоподателя за това, че е извършител на процесното строителство, т.е. на неблагоприятен за него факт, което признание, преценено по правилото на чл. 175 от ГПК вр. с чл.144 от АПК, се потвърждава от доказателствата по делото. Обосновано е прието от съда, че е безспорно по делото, че строителството е извършено без необходимите строителни книжа - инвестиционен проект и разрешение за строеж, каквито се изискват по чл.137, ал.З и чл.148, ал.1 от ЗУТ. Жалбоподателят не твърди, че такива документи съществуват, а и вещото лице не ги открива в архивите на общината. Неоснователно в жалбата се претендира приложимост на разпоредбата на чл.151, ал.1 от ЗУТ, регламентираща хипотезите на строителство, за извършването на което не се изисква разрешение за строеж. Правилно е прието, че, в случая е извършено преустройство на тераса в покрито и оградено помещение, за реализирането на което са необходими инвестиционен проект и разрешение за строеж и не намират приложение изключенията по чл. 147, ал.1, чл.151, ал.1 и чл.147а от ЗУТ. Изводите са за доказан незаконен строеж по см. на чл.225, ал.2,т.2 от ЗУТ. Неоснователен е доводът на касатора, че невръчването на констативния акт, съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и послужил като основание за издаване на оспорената заповед съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяната на процесната заповед. Невръчването на констативния акт, съставен по реда на чл. 225а, ал. 2 ЗУТ и послужил като основание за издаване на заповедта, не съставлява съществено нарушение на процедурата, което да обосновава отмяната й само на това основание. Лицето, посочено като извършител и собственик на строежа, надлежно е упражнило правото си на оспорване на административния акт, поради което в съдебното производство е могло да направи всички свои възражения относно възприетите от административния орган фактически и правни основания за незаконност на строежа. Правилно е прието от съда, че преценката за законосъобразност на акта за премахване на строежа, изисква преценка относно неговата търпимост съобразно законово установените режими. В случая жалбоподателят претендира общо наличие на основанията по § 16 от ДР на ЗУТ и по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, като отрича изводите на органа, че строежът е извършен през 2016г./2017г. Съдът правилно е приел релевираните доводи за неоснователни. Действително по делото са събрани противоречиви доказателства относно времето на процесното строителство, но нито един от възможните периоди не попада в приложното поле на регламентираните режими за търпимост. Според признанието на жалбоподателя и данните в заключението на вещото лице за това, че в кадастралната основа на плана, одобрен през 2004г., съществуващата жилищна сграда в процесния имот е заснета с тераса и външно стълбище, може да се приеме, че преустройството на терасата е осъществено в периода около и след 2004г. В декларацията на съсобственика на УПИ - Б. Григоров, представена пред органа, се сочи, че строежът е извършен през 2016г./2017г. Следва, че и двата периода на строителство изключват приложимостта на режимите за търпимост по § 16 от ПР на ЗУТ и по § 127, ал.1 от ПЗР на ЗИДЗУТ, поради което процесният строеж не представлява търпим строеж. С оглед на изложените мотиви, настоящият съд, счита, че съдебният акт е постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон, обоснован е, тъй като въз основа на правилно установените от съда факти са възприети мотивирани и логически издържани правни изводи, както и не се установиха съществени процесуални нарушения, които да налагат отмяната му. При този изход на спора, касационният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати в полза на Община Кюстендил юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение,