Решение № 8649 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2015 г.

Решение № 8649 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10442/2015 г., III о., докладчик съдията Мира Райчева Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от С. Р. Д., чрез пълномощника адв. Д., срещу решение № 3472 от 19.05.2015 г., постановено по адм. дело № 9175 от 2013 г. по описа на Административен съд- С. град. Касаторът твърди, че обжалваното решение е нищожно и иска прогласяване на неговата нищожност, като алтернативно поддържа и твърдения за неправилност на съдебния акт, като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, в противоречие с материалния закон и поради необоснованост - касационни основания по чл. 208, т. 3 от АПК. Претендират се разноски. Ответникът - Областна дирекция "Земеделие"- С. град, не се представлява и не взема становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - трето отделение, като взе предвид становищата на страните и доказателствата по делото, прие следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административният съд - С. град, е отхвърлил изцяло предявения от С. Р. Д. иск с основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Областна дирекция "Земеделие" - С. град за присъждане на обезщетение за имуществени вреди - пропуснати ползи от отдаване под аренда на притежавани от него земи за периода от 1.01.2011 г. - 13.09.2013 г. в размер на 540 лв., претърпени в резултат на незаконосъобразно бездействие на ответника да изпълни задължението си по чл. 10б от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри (Наредба № 3/2005 г.) като обезщети Д. по реда на ЗСПЗЗ за частта от имот № 177027, който попада в контактната зона на квартала. За да стигне до този правен резултат, Административният съд, след обсъждане на доводите на страните и събраните по делото доказателства - поотделно и в тяхната цялост, е приел, че предявеният иск е изцяло неоснователен, тъй като липсват елементи от сложния фактически състав на отговорността за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, без наличието на всеки един от които не може да бъде ангажирана отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Административният съд е посочил, че съгласно чл. 10б от ЗСПЗЗ собствениците или техните наследници, притежавали земеделски земи преди образуването на трудовокооперативни земеделски стопанства или държавни земеделски стопанства, независимо от това, дали са били включени в тях или в други, образувани въз основа на тях, селскостопански организации, намиращи се в границите на урбанизираните територии (населени места) или извън тях и са застроени или върху тях са проведени мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността, имат право на обезщетение по тяхно искане с равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Посочил е още, че размерът на земите, с които се извършва обезщетение от общински поземлен фонд, се определя съгласно нормата на чл. 10б, ал. 2, т. 1 от ЗСПЗЗ въз основа на мотивирано предложение от ОС по земеделие, като в случай, че наличните поземлени фондове са недостатъчни за обезщетяване на всички правоимащи, подали писмено искане за предпочитания начин на обезщетяване в определените в ППЗСПЗЗ срокове, то те се обезщетяват пропорционално със земя, а за разликата до пълния размер на дължимото обезщетение- с поименни компенсационни бонове. Според съда, в разглеждания случай се установява, че решението на Общинската служба по земеделие- К., с което на наследодателя на ищеца е възстановено правото на собственост върху нива с площ от 6.200 дка, съставляваща имот № 177027 по плана за земеразделяне, е постановено на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ, според която на основание на влезлия в сила план за земеразделяне общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост, в което описва размера и категорията на имота, неговото местоположение, граници, съседи, както и ограниченията на собствеността с посочване на основанията за тях (ал. 1), като влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нот. акт за собственост върху имота. По-нататък в мотивите си съдът е приел, че имотът на Д., с площ от 6040 кв. м. е включен в Списък на засегнатите имоти за обезщетяване на собствениците по реда на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ в контактната зона на землището на кв. Враждебна, Столична община, към Протокол № КД-10-22-47/14.09.2010 г. на Комисията към АГКК, изготвен на основание чл. 47, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г., както и че тази част от имот № 177027 е била отчуждена по реда на чл. 34, ал. 4 от ЗДС за важни държавни нужди за реализация на проект "Реконструкция и разширение на летище С.". Превратно в касационната жалба се излагат твърдения за необоснованост на посоченото по- горе фактическо установяване от страна на съда, тъй като изобщо нямало данни за проведено отчуждаване (решението на ОСЗГ- К. за възстановяване на имота е от 2006 г., а последното отчуждаване на разширението на летище С. е от 2002 г., въз основа на който е издаден акта за публична държавна собственост, в чиято актувана територия се твърди да попада процесната неотразена в кадастралната карта част от имота). Тези твърдения на касатора игнорират обстойните мотиви на съда, в които е установено, съобразно данните по делото, че в процесния случай е била установена явна фактическа грешка по смисъла на § 1, т. 9 от ДР на ЗКИР по отношение на възстановения имот на наследодателя на С. Д. и същият е обособен в контактната зона по чл. 47, ал. 1 от Наредба № 3/2005 г. В този контекст, законосъобразно решаващият съд се е позовал на разпоредбите на § 6, ал. 8 и ал. 9 от ДР на ЗКИР, предвиждащи, че когато при създаването на кадастрална карта и кадастрални регистри се установи явна фактическа грешка в данните по ал. 2, свързани с прилагането на ЗСПЗЗ и ЗВСГЗГФ, тя се отстранява по реда на този закон, а съгласно ал. 9 засегнатите собственици при отстраняване на явна фактическа грешка при условията на ал. 8, се обезщетяват по реда на чл. 10б от ЗСПЗЗ, съответно чл. 6 и § 8 от ПЗР на ЗВСГЗГФ. Следва да бъде споделено и приетото от административния съд, че за отстраняване на несъответствията в границите на поземлените имоти в контактната зона се изработва карта на контактната зона и списък на поземлените имоти, като съгласно ал. 5 на чл. 47 от Наредба № 3/2005 г. в кадастралната карта се нанасят границите на поземлените имоти от урбанизираната територия, а по отношение на собствениците на имоти, възстановени по реда на ЗСПЗЗ, съответно ЗВСГЗГФ, който да се изпрати на МЗХ за обезщетяване на засегнатите собственици (ал. 8). В резултат на гореизложените правни изводи, административният съд е счел, че последващото производство по обезщетяване, което започва с изпращане от АГКК на МЗХ на списъка по чл. 47, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г., представлява правно действие, не и фактическо такова, каквото е изискването на нормите на чл. 256 и чл. 257 АПК, и същото следва да се инициира, в съответствие с чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, с изрично направено искане от правоимащото лице, в което да се посочи начин на обезщетяване- равностойни земи от държавния или от общинския поземлен фонд и/или с поименни компенсационни бонове. Съобразно данните по делото, първостепенният съд е установил, че в процесния случай не са ангажирани доказателства Д. да е подал молба за определяне на обезщетение по реда на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ пред МЗХ или пред ответника. На базата на горните факти, установени от събраните по делото писмени доказателства, включително и експертиза, съдът е приел, че липсва първата материалноправна предпоставка за ангажиране на отговорността на общината за вреди по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ - не е налице незаконосъобразно бездействие от страна на длъжностни лица на общината. Отделно от това, според административния съд недоказани остават и реално претърпените имуществени вреди от евентуалното незаконосъобразно бездействие на общинските служители - поради липсата на пряка причинна връзка. Изводите на административния съд са правилни, същите са изградени при вярно установена фактическа обстановка и са обосновани, което е довело и до правилно приложение на материалния закон. Съгласно чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Твърденията на Д. са за бездействие на областната администрация по отношение на вменените й задължения от нормите на чл. 10б ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г. Бездействието представлява неизпълнение на правно регламентирано задължение за административен орган или длъжностно лице, т. е. самата правна норма следва да регламентира дължимото действие. Предвид всички посочени обстоятелства и от събраните по делото доказателства, законосъобразни се явяват изводите на съда, че в конкретния случай не е налице незаконосъобразен акт и бездействие от страна на административните органи и съответно настъпили вреди по смисъла на ЗОДОВ. В реда на изложените мотиви следва да се посочи, че неоснователно касаторът поддържа доводи за неправилност на решаващия извод на съда, че задължение на Д. е било да инициира производство по обезщетяване. Ищецът- касатор в настоящото производство, сам е основал твърденията си в исковата молба, че административният орган бездейства в задължението си по чл. 10б от ЗСПЗЗ и чл. 47, ал. 4 от Наредба № 3/2005 г., тъй като към момента на завеждане на иска той, като възстановен собственик, продължава да не е обезщетен по реда на ЗСПЗЗ за частта от имот 177027, който попада в контактната зона на квартала. Ищецът е следвало като правоимащо лице да отправи изрично искане за обезщетяване, като посочи и начина на обезщетяване. По делото не са представени доказателства за отправено такова искане от страна на С. Д.. От друга страна, правилно съдът е приел, че по делото е останала недоказана претенцията му за пропусната полза от незаплатена аренда на възстановена земя, която е отдал под наем. Твърдението на ищеца- касатор в настоящото производство, е хипотетично. Не са представени конкретни договори за отдаване на земя под аренда, нейната стойност и други конкретни обстоятелства. Вредите в това производство следва да се докажат с безспорни доказателства, тъй като същите не се презюмират, а подлежат на пълно доказване. Настоящият състав споделя изложеното в касационната жалба, че административният съд неточно се е позовал на разпоредбите на чл. 256 АПК и чл. 257 АПК, приемайки, че бездействие е налице само, когато не се извършват определени фактически действия. Разпоредбите на чл. 256 и чл. 257 АПК уреждат особен вид защита и затова не следва да бъдат ползвани за аналогия при преценка на приложното поле на закон, който включва общите състави на отговорността на държавата и общините за вреди. В случая, обаче, дори и при правилно определяне като незаконосъобразно по смисъла на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ на бездействието на административния орган да извърши всички дължими по закон фактически и правни действия, посредством които се изпълнява възложената му административна дейност, отново няма да бъдат налице основанията на закона за присъждане на търсеното обезщетение за обезвреда, поради приетата и мотивирана по- горе законосъобразност на изводите на съда за неоснователност и недоказаност на предявената претенция. Неоснователни са оплакванията, че обжалваното решение е нищожно. Макар същите да са немотивирани, настоящият състав е длъжен да следи служебно за валидността на акта и да се произнесе по тях. Решението е валидно. Постановено е от съд, компетентен по материя и място, от законен състав, с ясно изразена воля в съдебния акт. Предвид гореизложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното с нея съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски на касатора не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,