Решение № 3097 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2019 г.

Решение № 3097 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 5424/2019 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на К. Шукриева от [населено място], [община], чрез адв. Божилов срещу решение № 412 от 30.01.2019 г. по адм. д. № 742/2018 г. на Административен съд – Благоевград. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на оспореният отказ със законните последици Ответниците кмет на Община Сатовча, Ю. Шукриев, А. Шукриева, З. Шукриева, Е. Костенарова и М. Шукриев не ангажират становища по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и предлага да се остави в сила. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил оспорването на настоящата касаторка на изричен отказ на кмета на Община Сатовча за учредяване право на преминаване през съседен имот, материализиран в писмо с изх. № 94-00-1126/27.08.2018 г. Прието е, че не са налице изискванията по чл. 192 ЗУТ, тъй като собственият на молителката имот пл. № 182 има достъп до улица /о. т. 102 до о. т. 111/, по действащия КЗРП на с. Туховища, одобрен със заповед № 6/07.01.1985 г. на Окръжен Народен съвет. Тази улица, която не е с трайна настилка и се ползва за достъп до други съседни имоти, осигурява фактически достъп до имота на заявителката Шукриева. Така постановеното решение е законосъобразно и обосновано. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че собственият на заявителката имот има фактически достъп до улица по предвидената такава по действащия ПУП на селото, което обстоятелство сочи на липса на предпоставките за учредяване право на преминаване през чужд имот. От приетата по делото съдебно-техническа експертиза се установява, че имот с пл. № 182 с площ от 860 кв. м., собственост на заявителката Шукриева по действащия ПУП от 1985 г. /КЗРП/ е част от УПИ VI -182, 191 и УПИ VII - 180, 182 в кв. 27, като плана не е приложен и имотите се владеят по имотните им граници, а достъп до УПИ VI - 182, 191 и УПИ VII - 180, 182 в кв. 27 е осигурен чрез пътна комуникация от о. т. 102 до о. т. 111, който фактически ползва и имота на заявителката. Възможен е и транспортен достъп до имота, а за такъв до къщата в имота е пречка портата на имота, която е с размери, непозволяващи преминаване на автомобил. От извършения оглед на място вещото лице е установило, че ползвания до настоящия момент достъп до имота на оспорващата, за който се иска учредяване правото на преминаване, няма елементи на път, а представлява дворно място. Ирелевантен е довода по касационната жалба за невъзможност за достигане до имота на жалбоподателката на автомобил, линейка и др. транспортни средства, тъй като заявеното искане е по чл. 192 ЗУТ за учредяване право на преминаване, а не за временен път по чл. 190 ЗУТ. Административният орган е бил сезиран с искане по чл. 192 от ЗУТ за учредяване на право на преминаване през съседен частен имот, по което се е произнесъл с оспорения писмен отказ. Разпоредбите на чл. 190 и чл. 192 ЗУТ уреждат два самостоятелни законни сервитута - сервитут за временен път и сервитут за преминаване през чужд имот. Те са с различно съдържание, предпоставки и процедура. Сервитутът за временен път е за достъп до господстващия имот през обслужващия имот с транспортни средства и е с по - широко съдържание от този за преминаване през чужд имот, който не осигурява транспортен достъп. Изискване за прокарване на временен път е господстващият имот да няма лице на открита улица по влязъл в сила подробен устройствен план /чл. 190, ал. 1 ЗУТ/, докато за установяването на право на преминаване е нужно да няма какъвто и да било друг подходящ начин за достъп до него - чл. 192, ал. 1 от ЗУТ. Предвид това, оспореният отказ на кмета на Община Сатовча се явява законосъобразен по заявеното основание по чл. 192 от ЗУТ, тъй не се установява да не е налице осигурен пешеходен достъп. Неоснователно е възражението на касаторката за неспазена форма на отказа по чл. 59 АПК, тъй като макар и материализиран в писмо, отказа съдържа мотиви и разпоредителна част. Обстоятелството, че не е указано в какъв срок и пред кой орган подлежи на обжалване не води до незаконосъобразност, а сочи на изрично регламентираните в чл. 140 АПК последици. Доводите за допуснато съществено нарушение на процедурата, поради неуведомяване на заинтересованите лица съставляват позоваване и защита на чужди процесуални права и се явяват недопустими. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,