Решение № 9377 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14009/2011 г.

Решение № 9377 от 28.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14009/2011 г., VI о., докладчик съдията Атанаска Дишева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Мариана Стойкова Георгиева - Цонева, действаща като ЕТ "Мариана Георгиева - Мериан 2" - гр. Русе, чрез пълномощника адв. Христо Ангелов, против решение № 34/15.09.2011 г., постановено по адм. дело № 279/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата й против решение № КРД-89/19.05.2011 г. на директора на Районно управление "Социално осигуряване" /РУСО/ - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 234/19.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО - гр. Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. По подробни съображения, изложени в жалбата, касаторът моли решението на бъде отменено и вместо него постановено друго, с което да бъдат отменени обжалваните актове. Ответникът по касационната жалба - директорът на Районно управление "Социално осигуряване" - гр. Русе, не е изразил становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, спрямо която първоинстанционното решение е неблагоприятно. С обжалваното решение на Административен съд - гр. Русе е отхвърлена жалбата на ЕТ "Мариана Георгиева - Мериан 2" против решение № КРД-89/19.05.2011 г. на директора на РУСО - гр. Русе, с което е потвърдено разпореждане № 234/19.04.2011 г. на ръководителя на контрола по разходите на ДОО при РУСО. С разпореждането е наредено да се внесе в приход на ДОО сумата по ревизионен акт за начет вх. № 1/30.03.3011 г. в размер общо на 1878,53 лв., от които главница - 1048,18 лв. и лихва - 830,35 лв., произтичаща от неправилно изплатени парични обезщетения за отглеждане на малко дете от физическото лице - търговец Мариана Стойкова Георгиева - Цонева за период 14.06.2007 г. - 08.12.2007 г., през който детето на същата е било настанено в детска ясла. За да постанови това решение съдът е приел, че законосъобразно е разпоредено връщане на неправилно изплатени парични обезщетения, които са изплатени на физическото лице чрез осигурителя предвид действащата към съответния период правна регламентация по чл. 10, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски, чл. 40, ал. 3 КСО и § 8 ПЗР КСО. Съдът е посочил, че съгласно чл. 164, ал. 1 КТ след изтичане на отпуска поради бременност, раждане или осиновяване, ако детето не е настанено в детско заведение, работничката или служителката има право на допълнителен отпуск за отглеждане на дете до навършване на 2-годишна възраст, а според чл. 53, ал. 1 КСО през време на допълнителния отпуск за отглеждане на малко дете на майката се изплаща парично обезщетение. В случая не е изпълнено изискването по чл. 53, ал. 4 КСО, детето да не е настанено в детско заведение. В тази връзка съдът е обосновал извода си, че детето е било настанено в детско заведение по смисъла на тази разпоредба. Направил е извода, че жалбоподателят неправилно е извършил осигурителни разходи, като е изплатил обезщетение за отглеждане на малко дете на физическото лице Мариана Стойкова Георгиева - Цонева, с което е причинил щета на ДОО и затова е налице хипотезата на чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО. Относно задължението за лихви съдът е посочил, че не са приложими разпоредбите на § 21, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ПЗР ЗИД КСО /ДВ, бр. 60/2011 г., в сила от 05.08.2011 г./, поради това че разпоредбите касаят изпълнението на административния акт и не се отразяват върху неговата законосъобразност, а освен това посочените разпоредби се отнасят за осигурени лица по чл. 4 КСО и за самоосигуряващите се лица по чл. 5, ал. 2 КСО, които дължат възстановяване на неоснователно получените суми на основание чл. 114, ал. 1 КСО, какъвто жалбоподателят не е. Същият е осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО, който носи имуществена отговорност по чл. 110 КСО, поради което разпоредбите на § 21, ал. 1 и ал. 2 ПЗР ЗИД КСО са неотносими за случая. Така постановеното решение е правилно. Първоинстанционният съд е обсъдил относимите за правилното решаване на спора доказателства, както и доводите на страните, въз основа на което е достигнал до обосновани и правилни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Релевантните факти и обстоятелства са установени при извършена частична финансова ревизия по разходите на ДОО, резултатите от която са отразени в ревизионен акт за начет вх. № 1/30.03.2011 г. и приложения към него анализ на финансовия ревизор, извършил ревизията. Обосновано въз основа на събраните по делото доказателства административният съд е приел за установено, че ЕТ "Мариана Георгиева - Мериан 2" - гр. Русе като осигурител по чл. 5, ал. 1 КСО е изтеглил от държавното обществено осигуряване и е изплатил на осигуреното лице Марияна Георгиева Цонева, която е лицето, действащо като едноличен търговец, суми, представляващи обезщетение за отглеждане на малко дете по чл. 53, ал. 1 КСО. Не се спори също относно размера на изплатените суми, които за процесния период са в размер общо на 1048,18 лв. Първоинстанционният съд обосновано е направил извода, че съгласно действащата правна регламентация към периода на изплащане на въпросните обезщетения, изплащането им е ставало чрез осигурителя ЕТ "Мариана Георгиева - Мериан 2". Безспорно установено е също, че през периода от 14.06.2007 г. до 08.12.2007 г. детето на Мариана Стойкова Георгиева - Цонева - Радослав Ивайлов Цонев, родено на 08.12.2005 г., е било настанено в Детска ясла № 16 - гр. Русе. Правото на месечно парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО възниква за майката /осиновителката/ през времето на ползвания допълнителен платен отпуск за отглеждане на малко дете. На основание чл. 53, ал. 4 от КСО, в редакцията съгласно ДВ, бр. 68 от 2006 г., паричното обезщетение за отглеждане на малко дете по ал. 1 не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение. Същият факт е основание, предвидено от чл. 46, ал. 7, т. 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, за прекратяване на отпуска за отглеждането му. За "настанени" в детските ясли се считат децата, които са приети от директора и са постъпили в детското заведение при спазване на реда по раздел III от Наредба № 6 от 27.02.1987 г. за организацията и дейността на детските ясли /отм., в сила до 05.12.2008 г./, приложима за случая. При тълкуване на понятието "настанени в детско заведение" по смисъла на чл. 54, ал. 3 КСО първоинстанционният съд правилно е приел, че детските ясли са "детско заведение". Детските ясли са били считани от законодателя за детски заведения и до изменението на чл. 53, ал. 4 КСО, в сила от 01.01.2011 г. Както детските градини, така и детските ясли, са заведения, създадени със закон и предназначени за отглеждане и съответно на възрастта обучение на деца от тримесечна до седемгодишна възраст. Поради това в понятието "детско заведение" /заведение за деца/ се включват както образователните заведения за деца, създадени по реда на Закона за народната просвета /детските градини/, така и детските ясли и детски кухни, създадени съгласно Закона за здравето. Изводът на първоинстанционния смисъл във връзка с тълкуването на понятието "детско заведение" по чл. 53, ал. 4 КСО съответства на точния смисъл на разпоредбата, както и на установената практика на ВАС по този въпрос. В случая е установено, че през периода от 14.06.2007 г. до 08.12.2007 г. детето на Мариана Стойкова Георгиева - Цонева е било настанено в детско заведение по смисъла на чл. 53, ал. 4 КСО. Когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на отпуск по чл. 164, ал. 1 КТ и съответно на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете до двегодишна възраст. Паричното обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО се плаща при ползване на отпуска по чл. 164, ал. 1 КТ за отглеждане на малко дете. Съгласно чл. 53, ал. 4, предложение трето КСО, паричното обезщетение за отглеждане на малко дете не се изплаща при настаняване на детето в детско заведение, т. е. когато ненавършилото двегодишна възраст дете е настанено в детско заведение, майка му няма право на парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 от КСО за отглеждане на малко дете. В случая е безспорно установено, че през посочения по-горе период на Мариана Стойкова Георгиева - Цонева е изплащано парично обезщетение по чл. 53, ал. 1 КСО за отглеждане на малко дете, като изплащането на обезщетението е осъществено чрез осигурителя ЕТ "Мариана Георгиева - Мериан 2". Несъмнено на осигурителя са били известни всички факти, които са релевантни за изплащане на обезщетението, респективно - за прекратяване на изплащането му, тъй като се касае за едно и също лице, което е регистрирано като едноличен търговец, с което същото не е придобило различна правосубектност. Като осигурител ЕТ неправилно е извършил осигурителни разходи, като е изплатил парично обезщетение на Мариана Георгиева - Цонева, което не й се следва, с което е причинил щета на държавното обществено осигуряване. Правилно е прието от съда, че е изпълнена първата хипотеза по чл. 110, ал. 1, т. 1 КСО, според която контролните органи на НОИ съставят на физическите лица или на юридическите лица ревизионни актове за начет, за причинените от тях щети на ДОО от неправилно извършени осигурителни разходи. В съответствие с разпоредбата на чл. 110, ал. 3 КСО въз основа на ревизионния акт за начет е издадено разпореждане № 234/19.04.2011 г., което е потвърдено с обжалваното пред съда решение на директора на РУСО гр. Русе. Оплакването в касационната жалба за съществено разминаване между основанието за изплащане на сумите, посочено в ревизионния акт за начет и разпореждането на ръководителя на контрола по разходите при РУСО, е неоснователно. Твърдението на касатора е, че в ревизионния акт е посочено, че се касае до неправилно изплатени суми от едноличния търговец за парични обезщетения за временна нетрудоспособност, за бременност и раждане и при трудоустрояване на Мариана Стойкова Георгиева - Цонева за периода 14.06.2007 г. - 08.12.2007 г., а в разпореждането и потвърждаващото го решение на директора на РУСО е посочено, че сумите са изплатени за обезщетение за отглеждане на малко дете. Въпреки че е допуснато твърдяното от касатора несъответствие в квалифицирането на основанието за изплащане на сумите, съответно - посочено в акта за начет и в разпореждането и потвърждаващото го решение на директора на РУСО, то това несъответствие не представлява съществено нарушение на процесуални правила, тъй като не може да се приеме, че се е отразило върху съдържанието на административния акт. Не е налице несъответствие нито във възприетата и описана фактическа обстановка, нито в правната квалификация на основанието за претендираното обезщетяване на причинената на ДОО щета от едноличния търговец. Освен това няма спор относно естеството на изплатените суми - безспорно е, че същите представляват обезщетение за отглеждане на малко дете до навършване на 2-годишна възраст. По изложените съображения, първоинстанционният съд правилно е достигнал до извода за законосъобразност на оспорения административен акт. Въпреки че пред настоящата инстанция не се оспорват изводите на съда относно неприложимостта на разпоредбите на § 21 и § 22, ал. 2 ПЗР ЗИД КСО, следва за яснота да се отбележи, че настоящият състав споделя този извод. Не са налице касационни основания за отмяна, обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,