Решение № 143 от 7.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1002/2011 г.

Решение № 143 от 7.06.2013 г. на ВКС по т. д. № 1002/2011 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Камелия Ефремова Подадена е молба от А. Е. К., гражданин на Русия, чрез процесуалния му пълномощник адвокат Д. Х., за поправка на очевидна фактическа грешка, допусната в постановеното по делото решение № 224 от 7.01.2013 г., изразяваща се в неотразяване в диспозитива на съдебния акт, че върху сумата 14 904 евро, за която е уважен искът по чл. 93, ал. 2 ЗЗД, следва да бъде присъдена законна лихва, считано от датата на исковата молба - 8.06.2009 г. - до окончателното й изплащане. Освен това, молбата съдържа и искане за допълване на решението чрез присъждане на ищеца-касатор на направените от него разноски за първоинстанционното производство съобразно уважената част от исковете. Ответникът по молбата - [фирма], [населено място] - оспорва същата и моли за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 20.05.2013 г. Съдът, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, приема следното: Молбата по чл. 247 ГПК е процесуално допустима и основателна. В мотивите на постановеното по настоящото дело решение е посочено, че с оглед изричното искане на ищеца, върху сумата 14 904 евро, за която предявеният иск по чл. 93, ал. 2 ЗЗД е приет за основателен, следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на исковата молба - 08.06.2009 г. - до окончателното й изплащане. Така формираната воля на съда обаче не е обективирана в диспозитива на решението, което представлява очевидна фактическа грешка. Ето защо, подадената от ищеца молба за отстраняването й следва да бъде уважена. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е депозирана в предвидения в закона преклузивен едномесечен срок и поради това е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С постановеното по делото решение в полза на ищеца са присъдени разноски за касационната инстанция в размер на сумата 2 927 лв. Произнасянето на съда по отношение отговорността за разноски е съобразено изцяло със заявеното от касатора искане. В представените от пълномощника на същия писмени бележки изрично е посочено, че се претендира присъждане на "сторените в настоящата инстанция разноски", чийто размер е уточнен в представения в съдебно заседание списък по чл. 80 ГПК. Видно от отразените в него суми, същите представляват разноски, направени само за касационното производство - заплатени от страната държавни такси и адвокатско възнаграждение. С оглед диспозитивния характер на процеса, при липса на направено от ищеца в срок до приключване на съдебното заседание искане за присъждане на разноски за разглеждане на делото в предходните инстанции, в т. ч. и за първоинстанционното производство, присъждането на такива е недопустимо. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд, състав на Търговската колегия, Второ отделение