Решение № 12859 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2010 г.

Решение № 12859 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4067/2010 г., VI о., докладчик председателят Наталия Марчева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост" гр. София срещу решение № 9 от 28.01.2010 г. по адм. д. № 5254/2009 г. по описа на Административен съд - София-град, I отделение, 10 състав. Релевирани са оплаквания за нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответниците Павел Маринов Тановски от гр. София и Директор на РД "Социално подпомагане" София-град не са взели отношение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Последната е постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна и процесуално е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. С решение № 9 от 28.01.2010 г. по адм. д. № 5254/2009 г., Административен съд - София-град, I отделение, 10 състав е отменил Заповед № 790 от 10.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост" гр. София. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба отменителни основания. По първоначалното дело спор по фактическата обстановка не е имало. Тя се свежда до следното: Павел Маринов Тановски от гр. София е с 97.27 % трайно намалена работоспособност съгласно Експертно решение № 768 от 18.05.2002 г. на ТЕЛК гр. София и съгласно чл. 19, ал. 1 ППЗСП /ред. ДВ, бр. 54 от 2006 г./ е имал право на безплатно пътуване два пъти в годината - отиване и връщане, с железопътния и автобусния транспорт в страната. Притежавал е удостоверение по чл. 20, ал. 1 ППЗСП, което е изгубил и е поискал издаването на дубликат. При издаването на последния му е било отказано правото на безплатно пътуване с железопътния транспорт за 2009 г., тъй като не можело да бъде установено дали вече не е ползвал това право. Отказът на органите по социално подпомагане е незаконосъобразен, тъй като в действащата към момента на издаване на Заповед № 790 от 10.04.2009 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане - Младост" гр. София нормативна уредба липсва подобно ограничение. Такова се въвежда с текста на чл. 20, ал. 2 ППЗСП, в редакцията му обн. ДВ, бр. 27 от 2010, в сила от 9.04.2010 г. Едва в него е записано, че в случай, че удостоверението бъде изгубено или унищожено, дирекция "Социално подпомагане" издава дубликат, като правото за съответната година се анулира. Този текст не е бил в сила при издаването на процесната заповед и приложението му не може да се разпростира върху случаи от преди влизането му в сила, тъй като нормата е от материалноправен характер и съдържа ограничение на права. В тази връзка правилен и законосъобразен е извода на първоинстанционния съд, че фактът на изгубването или унищожаването не води до погасяване на посоченото социално право и на възможността за неговото реализиране. Необосноваността като касационно основание обхваща грешките на съда при формиране на неговото вътрешно убеждение в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. подобни. Грешки от такова естество в решението, предмет на контрол от настоящата инстанция, липсва. По изложените в тези мотиви съображения касационната жалба се възприема като неоснователна, а обжалваното решение се оставя в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 1 и ал. 2 АПК, Върховният административен съд - шесто отделение,