Решение № 12806 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2015 г.

Решение № 12806 от 28.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 12421/2015 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., подадена чрез юрисконсулт М. И., против решение № 15/14.07.2015 г. по адм. д. № 207/2015 г. на Административен съд - Р. в осъдителната му част. Оспорва извода на съда, че ищецът е претърпял неприятни изживявания през продължителен период от време. По делото липсват данни при какви условия е живял ищецът преди задържането в Арест - Р., за да се прецени дали новите условия са предизвикали емоционален срив у него. От свидетелските показания не става ясно доколко на ищеца са причинени неимуществени вреди в резултат от условията в ареста. С оглед на това, че ищецът не е ангажирал доказателства в подкрепа на твърденията си, решението е необосновано. Моли да бъде отменено решението в осъдителната му част и бъде отхвърлен изцяло предявения иск. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция. Срещу същото решение, но в отхвърлителната му част за сумата до 10 000 лв., касационна жалба е подал С. Ю. С. В съдебно заседание същият се явява лично и претендира заплащане на обезщетение в размер на 20 000 лв. за неимуществени вреди, в резултат на болките и страданията, претърпени в ареста. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба на ГДИН е допустима и по същество е основателна. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че ищецът е претърпял неприятни изживявания за продължителен период от време, а именно - при предстоя в ареста около 2 месеца и половина. По делото липсват данни при какви условия е живял С., за да се приеме, че условията в ареста са му причинили емоционален срив. Липсват категорични доказателства за настъпилите у ищеца неимуществени вреди, причинени от липсата на санитарен възел в ареста. По отношение на касационната жалба на С., същата е неоснователна по изложените вече съображения. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационните жалби са подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и са процесуално допустими. С обжалваното решение Административен съд - Р., е осъдил Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., да заплати на С. Ю. С., понастоящем находящ се в Затвора в гр. Б., сумата от 250 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на претенцията - 29.04.2015 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за претърпени в периода от 28.03.2013 г. - 13.06.2013 г. неимуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на администрацията на Следствения арест - Р. В останалата част исковата претенция е отхвърлена като неоснователна и недоказана до пълния претендиран размер от 10 000 лева. Съдът е приел в мотивите на решението, че с оглед практиката на ЕСПЧ и въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, искът се явява частично доказан само в частта за причинени вреди от незаконосъобразно бездействие в резултат на липсата на санитарен възел в килията и предвид създадения ред за посещения на общ санитарен възел, наложили в отделни случаи използване на пластмасови съдове за физиологични нужди. Предвид установените условия в ареста през процесния период, ищецът е претърпял неприятни изживявания за продължителен период, което се квалифицира като унижение на човешкото достойнство и изтезание по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС. Само в определени периоди от време - от 09.04.2013 г. до 29.04.2013 г. и от 10.05.2013 г. до 13.06.2013 г., С. е пребивавал в килия № 16 с още двама души, с което е нарушено правилото на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС за минималната жилищна площ за един лишен от свобода. Съдът е посочил, че липсват доказателства по време на престоя в ареста, ищецът да е получил стомашни болки или други заболявания. Решението на съда в осъдителната му част е постановено в нарушение на материалния закон и е необосновано. Административен съд - Р. е сезиран с искова молба от С. Ю. С., понастоящем находящ се в Затвора в гр. Б., срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" - гр. С., с която се претендира обезщетение в размер на 10 000 лева, ведно със законната лихва от момента на завеждане на исковата молба, заради нанесени неимуществени вреди от нейни служители в Следствен арест - Р. Основание за претенцията са твърденията на С. за липсата на здравословни санитарно-битови и хигиенни условия, липсата на течаща вода и санитарен възел в килията, както и недостатъчното пространство в килията на СА - Р., в която е пребивавал, които са довели до емоционален срив, придружен със стомашни проблеми, необщителност. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът С. Ю. С. е задържан на 28.03.2013 г. в Следствения арест - Р. По време на задържането му С. е настанен в килия № 8, в която е пребивавал до 05.04.2013 г. с още едно задържано лице. Останалата част от престоя на ищеца в Следствения арест е в килия № 16, за периода 05.04.2013 г. до 13.06.2013 г., когато е ищецът е приведен в Затвора в гр. Б. На 09.04.2013 г. в килията е настанено лицето С. П., който остава в килията с ищеца до 29.04.2013 г., а от 10.05.2013 г. като трети в килията е настанен М. М., свидетел по настоящото дело. Приложените по делото справки установяват, че килиите не са снабдени със собствен санитарен възел, на етажа има две бани и три тоалетни, които се ползват от задържаните лица три пъти дневно, а извън този график, те се извеждат за ползване на тоалетна при сигнализиране чрез бутоните в килиите или при почукване на вратата. Килия № 8, в която ищецът е пребивавал общо 8 дни, е с размер 10.12 кв. м., а килия № 16 е с площ 11.04 кв. м. По делото са разпитани двама свидетели - М. М., който е бил заедно с ищеца в килия № 16 и св. С. С., надзирател в ареста. В показанията си М. заявява, че "до тоалетна ходехме на закуска, обяд и вечеря. Извеждаха ни, пускаха ни по график. Извън графика почуквахме по вратата, пускаха ни, но със зор. В килията имаше туби и шишета за урина.". А св. С. твърди, че "редът за ползване на тоалетна е по график - сутрин, обед и вечер. През останалата част на денонощието се обръщат към дежурния по арест, за да ползват тоалетна. Не се е случвало да отказваме на задържани. Може да се е случвало забавяне за ползване на тоалетна. Забавянето се налага поради работата в ареста. " При тези доказателства, изводът на съда, че условията в СА - Р. по време на престоя на ищеца, са в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията, е необоснован. От показанията на двамата свидетели не може да се направи извод, че на арестантите в СА - Р. през процесния период е било отказвано ползване на тоалетна и те са били принудени да ползват за своите нужди пластмасови съдове. Показанията и на двамата свидетели потвърждават, че след сигнализиране на охраната, арестантите са били извеждани до тоалетна и през деня, и през нощта, извън установения за това график. Данните относно площта и на двете килии, в които е пребивавал ищецът сочат, че на площ от 10 кв. м., респ. 11 кв. м. са били настанявани по двама, рядко по трима арестанти. Това не отговаря на критериите нито за унизително, нито за нечовешко отношение спрямо арестантите по критериите на чл. 3 от Конвенцията. Действително разпоредбата на чл. 43, ал. 3 ЗИНЗС определя минимална площ за едно лице от 4 кв. м. Но установената площ и на двете килии е малко по-малка от нормативно установената, което не дава основание да се приеме, че е имало унизително отношение към задържаните. Неправилен е и изводът на съда, че изживяванията на С. са протекли през продължителен период от време. Дори и да е имал неприятни изживявания по време на престоя си в СА - Р., периодът от два месеца и половина не е продължителен, за да се приеме, че е имало натрупване от неприятни изживявания, които да са причинили твърдяните неимуществени вреди. Още повече, съдът сам посочва, че през посочените два месеца и половина, само за част от периода ищецът е настанен с още две лица в килия № 16. Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба на ГДИН е основателна и следва да бъде уважена. Данните по делото и събраните доказателства не установяват, че през процесния период от време условията в Следствения арест - Р. са били в нарушение на забраната за нечовешко и унизително отношение по чл. 3 от Конвенцията. Решението в осъдителната му част следва да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен за сумата от 250 лв., ведно със законната лихва. Касационната жалба на С. в отхвърлителната част на решението е неоснователна по изложените по-горе съображения. В тази част решението следва да бъде оставено в сила. Искането за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ГДИН за касационната инстанция е основателно съгласно чл. 10, ал. 2 ЗОДОВ и следва да бъде уважено в размер от 50 лв. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,