Решение № 3795 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2014 г.

Решение № 3795 от 3.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8405/2014 г., V о., докладчик съдията Мариета Милева Производството е по реда на чл. 145 сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на Сергей Великов Куртев против заповед рег. № ЧР- 05-219/13.05.2014 г. на министъра на правосъдието, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР (отм.) служебното му правоотношение е прекратено по инициатива на органа по назначаването. Жалбоподателят поддържа, че заповедта е издадена в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон и неговата цел. Моли да бъде отменена. Ответникът - министърът на правосъдието оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на възнаграждение за юрисконсулт. Като взе предвид изложеното в жалбата и доказателствата по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Жалбоподателят Куртев е назначен като държавен служител кат. В - експертен персонал с контролни функции, на длъжност "началник на група (психолог)" в затвора в гр. София със заповед № ЧР-05-55 от 5.04.2011 г. на министъра на правосъдието и встъпва в длъжност на 18.04.2011 г. (акт за встъпване). Към датата на възникване на служебното правоотношение Куртев е упражнил правото си на пенсия, считано от 19.05.2010 г. (този факт се признава в жалбата, а се установява и от писмо изх. № 04-08-2/30.05.2012 г. на управителя на Националния осигурителен институт). Съобразявайки се с тези факти и с предложението на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" рег. № 5462/12.05.2014 г. министърът на правосъдието приема, че служебното правоотношение е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия, поради което издава заповед № ЧР - 05-213/13.05.2014 г., предмет на оспорвана, с която прекратява служебното правоотношение с жалбоподателя Куртев на основание чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР (отм.). При така установените факти настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, стигна до следните изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от легитимирана страна, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Оспорената заповед на министъра на правосъдието е издадена от компетентния по смисъла на чл. 10, ал. 2, т. 5 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража орган, в съответствие с изискванията за форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е постановена при спазване на формалните изисквания на чл. 269, от Правника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР (отм.) текст, който следва да намери приложение с оглед препращащата норма на чл. 19, ал. 2 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража. Заповедта е в писмена форма и съдържа изброените в текста реквизити, включително правното и фактическо основание за постановяване на административния акт, които в случая съвпадат. Спазени са и предвидените в чл. 268, ал. 1 от ППЗМВР (отм.) процедурни изисквания - заповедта е издадена по инициатива на органа по назначаването (в случая това е министърът на правосъдието), след предложение на главния директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията". Ето защо доводите на жалбоподателя за съществени нарушения във формата на акта и на административнопроизводствените правила са неоснователни. Осъществени са и материалноправните предпоставки, предвидени в чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР (отм.) за прекратяване на служебното правоотношение. Съгласно цитирания текст, служебното правоотношение на държавния служител се прекратява по инициатива на органа по назначаването, когато е възникнало след като служителят е упражнил правото си на пенсия. Жалбоподателят Куртев е назначен като държавен служител през 2011 г. след като вече е упражнил правото си на пенсия, считано от 19.05.2010 г. Следователно изискванията на чл. 245, ал. 1, т. 15 от ЗМВР (отм.) са изпълнени - правото на пенсия е упражнено преди възникване на служебното правоотношение. Ето защо настоящият състав приема, че са налице основания за прекратяване на служебното правоотношение по реда на цитирания текст, а правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено в съответствие нормативно установените предпоставки. Доводът, че оспорената заповед е издадена в нарушение на целта на закона също е неоснователен. Както вече се посочи правото на органа да прекрати служебното правоотношение е упражнено при условията и в границите, очертани от закона, а с издаването на административния акт е постигнат нормативно установения резултат. По този начин е осъществена и целта на закона, а доводите на жалбоподателя в обратния смисъл не могат да бъдат споделени. Поради всичко изложено настоящият състав приема, че оспорената заповед е издадена в границите на компетентност на органа, при спазване на изискванията за форма и на административнопроизводствените правила, както и на материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което не са налице основания за нейната отмяна. Жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. С оглед изложеното, направеното искане и на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, жалбоподателят следва да заплати на Министерство на правосъдието сумата 400.00 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,