Решение № 4424 от 29.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 2258/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Инса ЕООД, гр. Раковски против решение 10886/11.12.2024 г. по адм. дело 1463/2024 г. на Административен съд Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу решение 124 по протокол 8/ 29.05.2024г. общински съвет Раковски. Жалбоподателят поддържа, че решението на първоинстанционния съд е неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли съдебният акт да бъде отменен и вместо него да се постанови ново решение по същество, с което обжалваното решение на общински съвет Раковски да бъде отменено. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът общински съвет Раковски оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на второ отделение, прецени, че касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на съдебния акт съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение, констатира, че решението на Административен съд Пловдив е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Производството пред първоинстанционния съд е образувано по жалба на Инса ЕООД, гр. Раковски против решение 124 по протокол 8/29.05.2024г., взето на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 и ал. 2 ЗМСМА във връзка с чл. 15, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ, с което е отменено предходно решение 592 по протокол 34/ 28.06.2022 г. на същия административен орган. С отмененото решение общински съвет Раковски на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, чл. 8, ал. 1 ЗОС, чл. 15, ал. 3, ал. 5 и ал. 6 ЗУТ и чл. 50 от Наредбата за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на община Раковски, дава съгласие община Раковски да сключи с Инса ЕООД, предварителен договор, с който общината да прехвърли на дружеството правото на собственост върху ПИ с идентификатор 502.2382 с площ от 80 кв.м., общинска собственост, за който, както и за ПИ с идентификатор 502.2339 с площ от 180 кв.м., собственост на Инса ЕООД, е отреден общ УПИ XXI- 2339, 2382, кв. 538 по плана на гр. Раковски с площ от 260 кв.м. за сумата 49 600.00 лв. Оспореното решение на общинския съвет е взето след заявления на Инса ЕООД от 10.05.20024г. и от 23.05.2024г. за сключване на договор между дружеството и общината за продажба на общински имот, след като с влязло в сила решение 1384/ 17.07.2023г. по адм. дело 1991/ 2022г. на Административен съд Пловдив приетата от общински съвет Раковски пазарна цена за имота е изменена на 2100.00 лв. Първоинстанционният съд стига до извода, че обжалваното решение на общински съвет Раковски представлява валиден и законосъобразен индивидуален административен акт. Излага съображения, че решението е постановено от компетентен орган, в съответната форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Посочено, че актът съответства и на материалния закон, тъй като имотът, за който се отнася решението, не е включен в Годишната програма за управление и разпореждане с имоти - общинската собственост за 2022 г. и сделката по продажбата му не може да бъде сключена. Излага аргументи, че чл. 15, ал. 3 ЗУТ в случая е неприложим, тъй като регулационна промяна не се предвижда. По тези съображения първоинстанционният съд приема, че жалбата на дружеството е неоснователна и с решението, предмет на оспорване, отхвърля същата. При тези факти първоинстанционният съд неправилно приема, че жалбата на Инса ЕООД е допустима като подадена против подлежащ на оспорване административен акт. Неправилно е преценено, че решението на общински съвет Раковски, представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и подлежи на съдебен контрол. От страна на решаващия съд не е съобразен действителният характер на решението на общинския съвет. Независимо, че в разпоредителната част на акта е посочено, че се отменя предходно решение на същия орган, по същността си оспореното решение на общинския съвет представлява отказ да се разреши продажба на имот, общинска собственост. Решението е взето по заявление на Инса ЕООД, на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА във връзка със ЗОС и е израз на правомощията на общинския съвет във връзка с придобиването, управлението и разпореждането с общински имоти. Ето защо това решение не представлява властническо волеизявление на административен орган, а отказ на собственик да се разпореди с общинско имущество или в случая да прекрати съсобствеността между общината и Инса ЕООД върху УПИ XXI- 2339, 2382, кв. 538 по плана на гр. Раковски в хипотезата на чл. 36, ал. 1, т. 2 ЗОС, като продаде на Инса ЕООД своята част от урегулирания имот. Този извод следва и от текста на чл. 36, ал.2 ЗОС, според който съсобствеността се прекратява при прилагане на разпоредбите на Закона за собствеността и на Гражданския процесуален кодекс. Нормата на чл. 15, ал. 3 ЗУТ, посочена като правно основание за взетото решение, в случая е неприложима, тъй като процедурата не е свързана с доброволна промяна на границата между два съседни урегулирани имота, а с прекратяване на възникналата по регулация съсобственост между община Раковски и Инса ЕООД. Следователно решението на общинския съвет в този случай не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и не подлежи на съдебен контрол. При липса на годен за обжалване административен акт подадената жалба се явява недопустима на основание чл. 159, т. 1 АПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото да бъде прекратено. Ето защо като разглежда подадената жалба и се произнася със съдебен акт по същество, съставът на Административен съд Пловдив постановява недопустимо решение, което съгласно чл. 221, ал. 3 АПК следва да бъде обезсилено, а производството по делото да бъде прекратено. С оглед изхода на спора, направеното искане, доказателствата за действително направени разходи по водене на делото в съдебното производство от страна на административния орган, Инса" ЕООД следва да бъде осъден да заплати на община Раковски сумата 1070.00 лв. разноски по делото, представляващи 1000. 00 лв. възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция и 70.00 лв. държавна такса за касационното производство. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,