Решение № 6531 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14920/2009 г.

Решение № 6531 от 18.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 14920/2009 г., IV о., докладчик съдията Георги Георгиев Производството е по реда на глава дванадесета чл. 208 - чл. 228 от Административно процесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по касационна жалба от Мая Иванова Андонова, Христо Иванов Христов и Божидар Иванов Григоров чрез пълномощник, адвокат Мария Карадиамандиева против решение от 01.06.2009 г. на Софийски градски съд, административно отделение, III Б състав по адм. дело № 02893/2006 г. С него се отхвърля жалбата им срещу мълчалив отказ на Кмета на Столична Община за отмяна на отчуждаване на 1/3 идеална част от 800 кв. м. от имот пл. № 47 от кв. 139 по плана на с. Долни Лозен - собственост на наследниците на Димитрина Михайлова Григорова, за която не е отменено отчуждаването със заповед № РД - 43 - 4/20.04.2006 г. на Кмета на Столична община. Поддържат се доводи за неправилност на решението, поради съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост изразяващи се в това, че административният орган се е произнесъл по подаденото заявление само за 2/3 от имота, а за останалата част от него за 1/3 ид. част по отношение на наследниците на Димитрина Михайлова Стоичкова е налице мълчалив отказ, тъй като няма изложени мотиви. Поддържа се, че са налице предпоставките за отмяна на отчуждаването по отношение на целия имот, тъй като мероприятието не е реализирано. Също така, че преписката по отмяна на отчуждаването е била изгубена от административния орган, и част от нея е възстановена тъй като някои от доказателствата са били съхранявани в заявителите. Във връзка с подаване на зявлението пред административния орган е изслушан свидетел, показанията на който неправилно не са кредитирани от съда. Изводите за отношения със страните, правещи го заинтересован са необосновани. Свидетелят, макар и роднина на жалбоподателите не е заинтересован по никакъв начин от изхода на делото, тъй като няма материален интерес в административното производство. Ответната страна, Кметът на Столична община не взема становище по делото. Ответната страна, Александра Михайлова Стоичкова не взема становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Правилно съдът е приел, че липсва една от предпоставките - подаване на заявление по чл. 4 от ЗВСВНОИ. Само с писмени доказателства се заявяват вещни права, а заявление по делото липсва и показанията на свидетеля не могат да послужат като доказателство, още повече, че са и първи братовчеди и правилно съдът не е кредитирал тези показания. В тежест на жалбоподателя е да докаже, че е подал заявление по чл. 4 от ЗВСВНОИ по надлежния ред с искане за отмяна на отчуждаването. Върховният административен съд, Четвърто отделение намира касационната жалба за допустима като подадена в 14 дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК и разгледана по същество за неоснователна по следните съображения: Производството пред Софийския градски съд е образувано по жалба на Мая Иванова Андонова, Христо Иванов Христов и Божидар Иванов Григоров срещу мълчалив отказ на кмета на Столична община за отмяна на отчуждаването на 1/3 ид. част от 800 кв. м. от имот с пл. № 47 от кв. 139 по плана на с. Долни Лозен - собственост на наследниците на Димитрина Михайлова Григорова, за която не е отменено отчуждаването със заповед № РД - 43 - 4/20.04.2006 г. Възраженията са за незаконосъобразност на заповедта в тази част, тъй като заявление за отмяна на отчуждаването е подадено от всички съсобственици включително и от жалбоподателите и касае целия отчужден имот. Съдът е разгледал жалбата по същество като е установил от данните по приложената преписка и доказателствата от страните, че със заповеди № ИК - 392/24.02.1975 г. и № ИК - 392/24.02.1075 г., издадени на основание чл. 95 от ЗТСУ е бил отчужден по преписка № 701/1974 г. от Николай Михайлов Стоичков, Александра Михайлова Стоичкова и Димитрина Михайлова Стоичкова имот с пл. № 47 от кв. 139, с. Долни Лозен за предвидено мероприятие по ЗРП - улица и озеленяване. Установено е, че с обжалваната заповед № РД - 43 - 4/20.04.2006 г. на Кмета на Столична община, издадена на основание чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е отменено отчуждаването за 2/3 от 800 кв. от имота, съответно 1/3 ид. част за наследниците на Николай Михайлов Стоичков - Михаил Николаев Михайлов, Стефан Николаев Михайлов, Димитър Николаев Михайлов и Цветан Николаев Михайлов и 1/3 ид. част за Александра Михайлова Стоичкова, като заповедта е издадена на основание искане от посочените лица и поради обстоятелството, че мероприятието "озеленяване" за което е отчужден имота не е реализирано. От заключение на съдебно техническа експертиза е установено, че целият имот от 800 кв. метра отговаря на изискванията за обособяване на самостоятелен УПИ по чл. 19 от ЗУТ. По делото е разпитан като свидетел Димитър Михайлов, първи братовчед на жалбоподателите в показанията на който се посочва, че през 1992 г. той и баща му Николай Михайлов отишли в общината, където баща му записал в заявлението всички братовчеди, поради поет ангажимент пред тях за придвижване на делата за реституцията на имота. При така установеното от фактическа страна съдът е извел правни изводи, че заявление от наследниците на Димитринка Михайлова Григорова, починала през 1987 г. за отмяна на отчуждаването не е подавана. Това обстоятелство не се установява от показанията на разпитания свидетел, тъй като същият е заинтересован от изхода на делото предвид роднинските връзки и не може да установи и представителната му власт ако е действал като пълномощник. При анализ на предпоставките, необходими по ЗВСВНОИ за отмяна на отчуждаването, съдът е приел, че заявление от наследниците на Димитринка Михайлова Григорова не е било подадено поради което отказа е законосъобразен, а жалбата срещу него неоснователна и като такава е отхвърлена. Решението е правилно. Според разпоредбата на чл. 2 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. отмяна на отчуждаването могат да искат и лицата, чиито незастроени недвижими имоти са били отчуждени по реда и при условията на чл. 1, ал. 1, ако върху имотите не е започнало фактическо строителство към момента на влизане на този закон в сила. Тези предпоставки са налице за 800 кв. от процесния имот, което е установено по делото от доказателствата и експертизата. Спорен е останал въпросът дали е подадено заявление за отмяна на отчуждаването за целия имот, което се прави в сроковете по чл. 4 от Закона до кмета на общината което е в зависимост от преценката за доказателствената стойност на показанията на свидетеля, установяващ този факт. Видно от протокола от съдебното заседание, проведено на 10.12.2008 г. съдът е допуснал уточнение на обстоятелствата изложени в жалбата по искане от адвокат Карадиамандиева, процесуален представител на жалбоподателите като уточнението се изразява в това, че наследниците на Димитринка Михайлова /Григорова/ Стоичкова са подали лично през 1992 г. заявление за отмяна на отчуждаването. Има разминаване в съдържанието на уточнението от адвокат Карадиамандиева и уточнението, допуснато от съда и се изразява в това, че адвокат Карадиамандиева е уточнила, че жалбоподателите са подали заявление в лично качество като наследници на Димитрина Михайлова Стоичкова, а съдът е записал, че са подали лично заявлението, но поправка на протокола не искана и следва да се приеме, че извършената промяна във фактическите обстоятелства на жалбата е в допуснатия от съда смисъл, че жалбоподателите са подали лично заявление до кмета на общината за отмяна на отчуждаването. При така допуснатото уточнение показанията на свидетеля не ги подкрепят, тъй като са в смисъл, че баща му е вписал в своето заявление и жалбоподателите или свидетелските показания не установяват фактите, които се твърдят в жалбата, което създава съмнение при доказването на такъв важен факт от значение за правилното решаване на спора. Отделно от настоящите изводи, правилно съдът не е кредитирал показанията на свидетеля, който е роднина на жалбоподателите с интереси в същия имот като за неговата наследствена част заповедта е благоприятна. Искането за отмяна на отчуждаването е процесуално действие по преценка и в полза на жалбоподателите като израз на предоставеното им от закона право и поради това е в тяхна тежест да установят фактите от значение за издаването на благоприятен за тях административен акт. По делото няма никакви писмени данни, че жалбоподателите са подали заявление с искане за отмяна на отчуждаването лично или чрез пълномощник, на което фактическо състояние съответства и обжалваната заповед за отмяна на отчуждаването само по отношение на тези които са заявили претенции в срока по чл. 4 от ЗВСВНОИ. В настоящия случай по делото е безспорно установено, че преписката е изгубена от административния орган, но няма никакви данни, а доказателствата по делото не установяват, че е подадено искане за отмяна на отчуждаването и от наследниците на Димитрина Михайлова Стоичкова/Григорова/, както правилно е приел и съдът в обжалваното решение. При изложените съображения не се констатират пороците в жалбата сочени като касационни основания за отмяна на решението и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение