Решение № 16395 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2011 г.

ВАСVIII отделение13.12.2011 г.докладчик Емилия Кабурова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 1604/29.06.2011 г. постановено по адм. дело № 1781/2011 г. на Административен съд-Варна, първо отделение, девети състав. ОСЪЖДА ТД на НАП-гр. Варна да заплати на "Латоя Текс" ООД, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к."Младост 1", бл. 46, вх. 2, ап. 28, сумата 550 /петстотин и петдесдет/ лева разноски пред касационната инстанция. Решнието не подлежи на обжалване.

Мотиви

Решение № 16395 от 13.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 9980/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба от зам. директора на ТД на НАП - Варна, чрез гл. юрисконсулт Христина Александрова, против решение № 1604/29.06.2011 г. по адм. дело № 1781//2011 г. на Административен съд - Варна, с искане за отмяната му, като неправилно, поради необоснованост. Ответникът - "Латоя Текс" ООД, гр. София, чрез пълномощника си - адв. Манолова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд-Варна е отменил Заповед за налагане на принудителна административна мярка /ПАМ/ № 11-2455/21.03.2011 г. на зам. директора на ТД на НАП-Варна, като незаконосъобразна, поради липса на мотиви относно определения среден размер на срока за налагане на мярката. Със заповедта, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б."а" от ЗДДС, по отношение на "Латоя Текс" ООД, гр. София е наложена ПАМ: "Запечатване на обект- Склад за детски играчки, находящ се в гр. Варна, ул. "Цариброд" № 82, за срок от 15 дни", заради извършено административно нарушение по чл. 25, ал. 2, във вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на финансите и чл. 118 ЗДДС, за което е издаден АУАН № 0036676/10.02.2011 г. За да постанови този правен резултат съдът е приел, че от данните по делото следват изводи за извършено от страна на оспорващия административно нарушение по чл. 25, ал. 2, вр. с ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ и чл. 118 ЗДДС, свързано с нарушаване на реда или начина за издаване на съответен документ за продажба /фискален бон, касова бележка или удостоверителен знак за продажба/, отпечатан и издаден по установения ред за продажба /доставка на датата 05.11.2010 г., констатирана при проверка на 03.02.2011 г. Поради това е приел, че заповедта е незаконосъобразна поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила-липса на мотиви относно срока за налагане на ПАМ. Решението е правилно. Законосъобразен е извода на съда, че липсата на мотиви относно срока, за който се прилага принудителната административна мярка, съставлява нарушение на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и лишава съда от възможност да установи дали актът е в съответствие с целта на закона - чл. 146, т. 5 от АПК. След като законодателят е предвидил срок до един месец за налагане на тази мярка, то административният орган е бил длъжен да обоснове защо е определил срок от 15 дни, т. е ПАМ в рамките на средния размер, предвиден в чл. 186, ал. 1 от ЗДДС, с конкретни обстоятелства, касаещи субекта на нарушението, а не с посочване на общи мотиви като защитата на обществения интерес и постигане целите на закона. Като не е направил това, решаващият съд е бил лишен от преценката доколко органа е упражнил това свое правомощие в съответствие с целта на закона, което е едно от основанията, посочени в чл. 146, за оспорване на индивидуалните административни актове. На основание изложеното касационната жалба се явява неоснователна, а обжалваното решение като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. Съобразно този резултат основателно е искането на ответното дружество за присъждане на направените разноски пред касационната инстанция, в размер на 550 лева адвокатско възнаграждение, съобразно представения договор за правна защита на стр. 14. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение

Цитирани разпоредби

2