Решение № 17157 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2019 г.

Решение № 17157 от 16.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8494/2019 г., I о., докладчик съдията Петя Желева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция Дунавска в Агенция Митници, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Якимов, против решение № 254/15.05.2019 г. по адм. дело № 1068/2018 г. на Административен съд – Плевен. Със същото е отменено решение от 05.11.2018 г. към ЕАД 18 BG004306 H0021774/13.09.2018 г., изх. № 32-319421/05.11.2018 г., на началника на Митница - Свищов, с което не е приет декларирания в кл. 33 на ЕАД 18 BG004306 H0021774/13.09.2018 г. код по ТАРИК за стоките описани в кл. 31 на декларацията и е определен нов код по ТАРИК, както и са начислени за досъбиране държавни вземания – мито в размер на 7 632, 43 лв. и ДДС в размер на 1 546, 64 лева. В жалбата се поддържа, че съдебното решение е неправилно, като постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излагат се подробни съображения, че внасяните от дружеството стоки не са специално предназначени за транспорт на инвалиди и не притежават специални приспособления за улесняване на инвалидите. Твърди се, че евентуалното им ползване при необходимост от инвалиди е без значение за тарифното класиране в позиция 87031018. Посочва, че в този смисъл е решение на СЕС от 26 май 2016 г. по дело С-198/15 и решение от 22 декември 2010 г. по дело С 12/10. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Новамед Хелткеър" ЕООД срещу решението на началника на Митница – Свищов. Претендират се разноски за юрисконсултско възнаграждение. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника. Ответникът – "Новамед Хелткеър" ЕООД, гр. Плевен, чрез процесуалния му представител - адв. Желязкова, оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред АС - Плевен е било посоченото по-горе решение на началника на Митница - Свищов, с което е поправена ЕАД 18 BG004306 H0021774/13.09.2018 г., и са начислени за досъбиране държавни вземания – мито в размер на 7 632, 43 лв. и ДДС в размер на 1 546, 64 лева. По делото е установено, че на 13.09.2018 г. в Митница - Свищов е представена посочената по-горе ЕАД за поставяне под режим "Допускане за свободно обръщение" на стоки – акумулаторни инвалидни колички и резервни части за тях, с получател на стоките "Новамед Хелткеър" ЕООД. Установено е несъответствие в подадената ЕАД между описанието на декларираните в кл. 31 стоки и тарифния код, посочен в кл. 33. Предвид техническите характеристики и параметри, според които стоката не представлява превозно средство за лица с увреждания от позиция 8713, а възможната употреба от лица с увреждания не оказва влияние върху класирането в позиция 8703, решаващият орган е приел, че акумулаторните колички са превозни средства с двигател, които могат да се използват и от инвалиди, и съгласно ОБКН на ЕС попадат в позиция 8703 по КН. По делото са допуснати съдебно-техническа експертиза /СТЕ/ и съдебно-икономическа /СИЕ/. Според вещото лице по извършената СТЕ, електрическите колички са конструирани за да бъдат ползвани от хора със специални увреждания. Според заключението на СИЕ, дружеството е вносител и търговец на дребно, като има издадено разрешително за търговия с медицински изделия. Внасяните електрически инвалидни колички са продадени на правоимащи лица въз основа на издадени заповеди на съответните директори на Дирекция "Социално подпомагане". Съдът, след анализ на доказателствата по делото, както и на заключенията на СТЕ и СИЕ, е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно, поради нарушение на материалния закон и го е отменил. Съобразил се е с изискванията на решение на СЕС от 26.05.2016 г. по дело С-198/2015 г. и решение от 26.10.2006 г. по дело С-250/05 относно тълкуването на позиции 8703 и 8713 от КН. Посочил е, че съгласно решение на СЕС по дело С-403/2007 обяснителните бележки към същата КН не могат да променят обхвата на тарифните позиции от КН. Съдът е приел, че решаващият критерий за тарифното класиране на стоките по правило трябва да се търси в техните обективни характеристики, определени в текста на позицията от КН и на бележките към разделите и главите. Предвид спора по обжалвания пред него административен акт, свързан с правилното тарифно класиране на внесената стока - акумулаторни /електрически/ инвалидни колички, тип инвалиден скутер, дали попадат в позиция 8703 или 8713 по КН, какъвто спор е бил предмет на тълкуване по цитираното решение на СЕС по дело С-198/15, съдът е обосновал изводи въз основа на него. Според съда с оглед характеристиките на превозните средства в настоящия случай, независимо, че последните могат да се ползват от лица без увреждания, то това не би въздействало върху тарифното класиране на същите в позиция 8713 от КН, поради това, че тези превозни средства не са подходящи поради тяхното предназначение за други лица, които не страдат от увреждания. Приел е, че превозните средства в тази позиция са проектирани с цел да служат в помощ на лица, засегнати от ограничения на способността за ходене, което поради естеството си може да се квалифицира като нелеко. Посочил е, че класирането на превозните средства, предмет на ЕАД е съобразно текста на ОБКН за код 87139000 по КН, според който се изключват превозните средства с двигател, които са оборудвани с отделна и регулируема кормилна колона и се класират в позиция 8703 на КН като пътнически автомобилни превозни средства, предназначени за транспорт на хора. Основавайки се на заключението на СТЕ съдът е приел, че процесните инвалидни колички са с неотделна и регулируема кормилна колона, което изключва класирането им в позиция 8703, както е прието с решението на Митница-Свищов, а попадат в позиция 8713, както е по вносната ЕАД на оспорващото дружество. По отношение на внесените резервни части е извел идентични изводи, а именно, че същите са правилно декларирани. При тези мотиви съдът е приел, че оспореното решение е незаконосъобразно и подлежи на отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Основният спор по делото е относно приложението или не на позиция 8713 от Глава 87 на КН, тъй като според Обяснителните бележки към нея превозни средства с двигател, които са оборудвани с отделна и регулируема кормилна колона се класират в позиция 8703. Разликата между двете позиции, съгласно практиката на СЕС /дело С-198/15 и дело С-12/10/, е че първата позиция обхваща общо средствата за транспорт на хора, докато втората се прилага специално за средствата за транспорт на лица с увреждания. За определянето към коя от двете позиции принадлежат процесните колички, внесени като "акумулаторни инвалидни колички" е важно да се установят обективните им характеристики и свойства, въз основа на които да се определи предназначението им - да се използват основно от лица с увреждания или от други хора, но с възможност и от такива лица с увреждания, по аргумент от т. 23 и т. 24 от решение по дело С-198/15. За установяване техническите характеристики и предназначението на внесените инвалидни колички по делото е назначена СТЕ. От заключението й е установено, че процесните електрически колички не са предназначени за движение по неравни настилки, платна с повишена грапавост и големи възходящи наклони; не са снабдени със стандартни светлини /габарити, къси и дълги светлини, стопове/, а същите са конструирани да бъдат ползвани със специализирана цел от хора с увреждания, като в тази връзка вещото лице се е позовало на начина на управление, начина на конструиране на седалката, наличието на джойстик относно управлението, монтирани колелца против обръщане, регулиране ъгъла на кормилната колона, възможност за корекция по напречно и надлъжно направление, както и пълно завъртване около оста на седалката. Установява се също, че е налице интегрирана регулируема облегалка за главата и регулируеми и с възможност за демонтаж подлакътници, както и подложки за краката, а в задната част между металната конструкция са монтирани колелца против обръщане. Според експерта благодарение на специално приспособление Wing-Wang Speed Level може плавно да се променя скоростта и да се спира само с една ръка или един пръст. В експертизата изрично е посочено, че управлението на количката се извършва от кормилна колона, която е неразделна част от основната конструкция на превозното средство. Административния съд правилно се е позовал и на заключението по извършената СИЕ, съгласно което внесените стоки са предназначени за хора със увреждания. Същите са продадени след издаване на заповед от директора на съответната Дирекция "Социално подпомагане" след подадено заявление декларация от лица - инвалиди. По делото са налице доказателства относно основното предназначение на тези колички, с оглед на обективно установените им характеристики и свойства, както и реализацията им на пазара, от които безспорно се установява че процесните акумулаторни инвалидни колички са предназначени да обслужват хора с увреждания. Обстоятелството, че могат да бъдат използвани и от други лица, които не са с такива увреждания не влияе на тарифното им класиране - т. 26 от цитираното решение на СЕС по дело С-198/15. При тези данни правилни са изводите на съда, че оспореното решение на началника на Митница - Свищов е материално незаконосъобразно. По технически характеристики, внесените колички имат по-голямо съответствие с данните за превозни средства по позиция 8713 от КН, вместо с данните за такива по позиция 8703. Отделно по спорния между страните въпрос за наличието или не на отделна и регулируема кормилна колона заключението на СТЕ е категорично, че съществуващата регулируема кормилна колона не е отделна. Предвид изложеното, касационната жалба и оплакванията в нея, свързани с нарушенията, допуснати от съда при определяне тарифния код на процесните стоки са неоснователни. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 960 лв, които следва да се присъдят в пълен размер при липса на възражение от касатора за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение