Решение № 5683 от 27.05.2026 г. на ВАС по адм. д. № 2197/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Топ Агро" ЕООД, чрез адв. И. Шаренков от Софийска адвокатска колегия (САК) срещу решение №8951 от 20.10.2025г., постановено по адм. дело №1072/2025г. по описа на Административен съд – Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на дружеството срещу заповед №03-РД/1147 от 14.04.2025г. на зам. изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“, с която е отказано финансово подпомагане по заявление за подпомагане по мярка „Инвестиции в предприятия“, подадено от „Топ Агро“ ЕООД. С касационната жалба се твърди неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост – касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и произнасяне по същество, при което жалбата срещу оспорения административен акт да бъде отхвърлена. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – заместник - изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“ (ДФЗ) в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Моли съда да остави обжалваното решение в сила, както и да му присъди сторените по делото разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че решението е правилно и обосновано. Предлага същото да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна. Производството пред Административен съд – Пловдив е било образувано по жалба на „Топ Агро“ ЕООД срещу заповед № 03-РД/1147 от 14.04.2025 г. на зам. изпълнителния директор на ДФЗ, с която на жалбоподателя е отказано финансиране по негово заявление с ИН 2932040005 за подпомагане по мярка „Инвестиции в предприятия“. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на „Топ Агро“ ЕООД. За да постанови този резултат, е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, при условията на надлежно делегирани правомощия, в предписаната от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми по чл. 59, ал. 2 от АПК реквизити. Оспорената заповед била издадена на основание чл.58, ал.6, предл. първо, т.1 и т.2, във връзка с чл.52, ал.1, т.1 и §1, т.2 от ДР на Наредба №6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г. (Наредбата/ Наредба №6 от 26.10.2018г.). По възраженията на оспорващата страна, че след като дружеството е вписано в лозарския регистър към Изпълнителната агенция по лозата и вината (ИАЛВ) и административният орган не може да прави преценка дали е винопроизводител, съдът ги приел за неоснователни, с оглед целите на финансовата помощ по процесната мярка „Инвестиции в предприятия“ и легална дефиниция на понятието „винарско предприятие“ § 1, т. 2 от ДР на Наредбата. Съдът посочил, че от представените доказателства по делото се установява, че липсва производство на вино за целия петгодишен период на Бизнес плана и не е извършено бутилиране. Приел, че единствено през 2021 г. е произведено вино. Посочено е, че произведените количества вино са продадени в опаковки от по 60 литра на дружество „Ред обсешън“ ЕООД, с управител А. В. К., който е упълномощено лица на „Топ агро“ ЕООД за подаване на заявлението за финансово подпомагане по мярката. На следващо място съдът приел, че от бизнес плана към заявлението за подпомагане, технологичния проект и обясненията на кандидата инвестиционният проект не предвижда „подобряването на цялостните характеристики на съоръженията за преработка или предлагане на пазара и тяхното приспособяване към изискванията на пазара“, а тяхната цялостна подмяна и несъразмерно увеличаване на производствения капацитет на предприятието. Съдът извел извод, че инвестиционният проект не цели приспособяване към изискванията на пазара и повишаване конкурентоспособността на едно работещо предприятие, а създаването на едно изцяло ново предприятие, с изцяло нови сграда и производствени мощности, което не се цели посредством целите на Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 - 2023 г. По тези съображения, съдът е приел жалбата за неоснователна и е отхвърлил оспорването на заповедта за отказ от финансиране. Обжалваното решение е неправилно, тъй като е необосновано и налага неговата отмяна при условията на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК. В обжалваното решение не са изложени мотиви по съществото на спора нито от фактическа, нито от правна страна. Първоинстанционния съд изцяло е възприел мотивите на административния орган, без да обсъдил всички доказателства по делото. При неизяснен от фактическа страна спор съдът не е изложил и относими изводи по съществото на спора. Оспореният административен акт е издаден от зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ на основание чл.20, т.2 и т.3 и чл.20а, ал.1, ал.2 и ал.4 от Закона за подпомагане на земеделските производители; чл.58, ал.6, предл. първо, т.1 и т.2, във връзка с чл.52, ал.1, т.1 и §1, т.2 от ДР от Наредба №6 от 26.10.2018г. за условията и реда за предоставяне на финансова помощ по Национална програма за подпомагане на лозаро - винарския сектор за периода 2019 – 2023 г.; в съответствие с разпоредбите на чл. 32 от Делегиран регламент (ЕС) 1149/2016 на Комисията; чл. 50, ал.1 на Регламент (ЕС) №1308/2013 на Европейския парламент и на Съвета и в изпълнение на заповед №РД20 -18/25.01.2023г. на министъра на земеделието, както и заповед №03-РД/1971 от 08.05.2024г. на изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“. С него е отказано финансово подпомагане по заявление за предоставяне на финансова помощ по мярка „Инвестиции в предприятия“ за периода 2019-2023г. по Национална програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор. За да постанови отказа за финансово подпомагане, ДФ „Земеделие“ приел, че от извършена проверка на място на 19.05.2023 г., както и от представени производствени дневници, водени от кандидата по реда на Закон за виното и спиртните напитки (ЗВСН) и заверени от ИАЛВ) се установило, че „Топ агро“ ЕООД не е произвеждал вино, с изключение на 4,3 хл. вино със защитено географско указание (ЗГУ), произведени през 2021г., както и че не е извършвало бутилиране. Произведените през 2021г. количества вино са продадени в опаковки от по 60 литра на дружество „РЕД ОБСЕШЪН“ ЕООД с управител А. К., които бил упълномощено лице на „Топ агро“ ЕООД. Посочено е още, към момента на проверката активите за производство на вино: „Сортировъчна вибр. маса-вино- 3kw/1.5m”, “Сортировъчна лентова маса-вино - 3kw/3.5m“ и „Съд – Томика метал/вино/“ с капацитет 3.15хл. не са използват. Органът приел становището на инж. Р. А. от 05.07.2022г., че „наличното в момента технологично оборудване е несъвместимо с технологичното производство, предвидено да се извършва в новата винарска изба“. Посочил, че дружеството не е представило анекс за удължаване на договора от 05.05.2021 г., както и че от същият не се установявало да е сключен за наем на обект винарка изба „Конрат“, находящо се в гр. Перущица. Относно представеното писмо от дружеството, че не е произвеждало вино след 2021г. поради паднала градушка в района на гр. Перущица, ДФ „Земеделие“ приел, че в справката от Националния институт по метеорология и хидрология за валеж не е посочен номера на имоти и увредените площи. От извършена справка в Търговския регистър, ДФ „Земеделие“ установил, че основната дейност на „Топ агро“ ЕООД е производство на електрическа енергия. Така административният орган приел, че дружеството не е винарско предприятие съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба №6/26.10.2018 г., тъй като не е произвело вино, както и не е извършвало бутилиране. Съобразно горните обстоятелства, ДФ „Земеделие“ приел, че кандидата „Топ агро“ ЕООД не отговаря на изискванията за допустимост заложени в чл.52, ал.1, т.1 от Наредба №6/26.10.2018г. и не попада в легалната дефиниция за „винарско предприятие“, поради което е отказал финансовото подпомагане по заявлението за предоставяне на финансова помощ. На първо място следва да се посочи, че обжалваната заповед е издадена от зам. - изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ във вр. със заповед №03-РД/1971 от 08.05.2024г., като съдът не е направил фактически установявания относно това за кой период на действие на мярката издателят на оспорения акт е бил надлежно оправомощен. На следващо място, първоинстанционния съд не е извършил преценка, че заповедта е издадена във връзка със заповед на министъра на земеделието, с която е отменена предходна заповед на ДФ „Земеделие“ за отказ за предоставяне на финансова помощ издадена на същото основание. Горестоящият административен орган изрично е посочил, че разпоредбите в раздел IV от глава пета на Наредба №6/26.10.2018г. дефинират условията и реда за подаване на заявление за предоставяне на финансова помощ и разглеждането, като в случай, че кандидатът не е отстранил нередовностите и/или непълнотите или не е представил документи в срока по ал.10 и 11 на чл.56 от Наредба №6/26.10.2018 г., заявлението за подпомагане следва да се отхвърли със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ като същата подлежи на обжалване по реда на АПК съгласно чл. 56, ал. 12 от Наредба №6/26.10.2018 г. Следователно първоинстанционният съд е бил длъжен да извърши служебна проверка дали административният орган е спазил разписаната в чл. 56 и чл. 57 от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. процедура по разглеждане на първоначално подаденото заявление, за да бъде отхвърлено като недопустимо. Като е пропуснал да изследва съобразяването на тази процедура и задължителните указания на министъра, съдът е постановил необосновано решение. На следващо място, съдът не е извършил анализ на констатациите от извършената проверка на място на 19.05.2023 г. и съобразяването им с представените писмени доказателства. По делото безспорно е било установено, че към 2021 г. кандидата е произвел 4,3 хл. вино, изцяло със ЗГУ. Твърдението на органа, че основната дейност на кандидата не е свързана с винопроизводство с оглед справката от Търговския регистър, поради което не е спазена целта на мярката за подпомагане, е неправилно. Посочените в Търговския регистър дейности нямат ограничителен характер, а имат единствено оповестително действие. Съдът не е направил преценка на относимите правни норми. Недопустимо е смесване на процедурите по издаване на заповед за отхвърляне по чл.56, ал.12 от Наредба №6/26.10.2018г. и получаване на пълен или частичен отказ по чл.58, ал. 6 от същата наредба. Съгласно чл. 58 от Наредба №6/26.10.2018г. след извършване на проверките по чл. 57 допустимите за подпомагане заявления за предоставяне на финансова помощ се оценяват съгласно критериите за оценка, посочени в приложение № 9. Съответствието с критериите за оценка се преценява въз основа на приложените към заявлението за подпомагане документи и документите, изискани по реда на чл. 56, ал. 10. Финансова помощ се предоставя по заявления, получили не по-малко от 5 точки по критериите за оценка. Заявленията за предоставяне на финансова помощ се класират според получените при оценката точки и се одобряват в низходящ ред до размера на определения за съответния прием бюджет. В случаите на повече от едно заявление с еднакъв брой точки, за които наличният бюджет, определен в заповедта на изпълнителния директор на ДФЗ по чл. 3, ал. 1 за съответния период на прием, е недостатъчен, той се разпределя между тези заявления пропорционално спрямо одобрените разходи. В този случай кандидатите са длъжни да изпълнят всички допустими дейности, посочени в заявлението по чл. 56, ал. 1. В случай на разполагаем бюджет над размера на определения за съответния прием бюджет ал. 2 не се прилага. След решение на постоянната работна група по чл. 4 определеният за съответния прием размер се увеличава със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ. Когато разполагаемият бюджет не е достатъчен да удовлетвори всички допустими за подпомагане заявления, класирането на заявленията се извършва до размера на наличния бюджет съгласно ал. 1, 2 и 3. Държавен фонд „Земеделие“ публикува на интернет страницата си резултатите от класирането. Съгласно чл.58, ал.5 от Наредба №6/26.10.2018г., в срок до 70 работни дни от подаване на заявленията и въз основа на класирането по ал. 2 и 3 изпълнителният директор на ДФЗ със заповед: 1. одобрява заявлението за предоставяне на финансова помощ; 2. мотивирано отхвърля заявлението за предоставяне на финансова помощ; заповедта се съобщава и подлежи на обжалване по реда на АПК. Съгласно чл.58, ал.6 послужила като основание за издаване на акта се предвижда, че заявлението за предоставяне на финансова помощ получава пълен или частичен отказ в случай на: т.1. несъответствие с изискванията на чл. 52; т.2. несъответствие с целите на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г., изискванията, определени в тази наредба и в правото на Европейския съюз. На следващо място с първоинстанционната жалба са направени възражения, че заповедта е издадена много след срока по чл.58, ал.5 от Наредба №6/26.10.2018г., като съдът отново не е направил проверка дали са били налице условията за удължаване, а необосновано е приел възражението за неоснователно. Съгласно чл.58, ал.7 срокът по ал. 5 се удължава, когато: 1. са констатирани нередовности и/или непълноти, за отстраняването на които е необходимо становище на други органи или институции – със срока за получаване на отговора или становището от съответния орган или институция; 2. са постъпили документи и/или информация, които създават съмнения за нередност и/или измама – със заповед на изпълнителния директор на ДФЗ; 3. е постъпил сигнал от съответната прокуратура или разследващи органи при установени съмнения за наличие на престъпни обстоятелства – до постановяване на влязъл в сила акт на компетентния орган; 4. когато е изпратено запитване за потвърждаване достоверността на представените оферти по чл. 56, ал. 3, т. 3 – със срока за получаване на отговор от съответния оферент; 5. са констатирани нередовности и/или непълноти, за отстраняването на които е изпратено уведомително писмо – със срока за получаване на отговор от кандидата. На следващо място съдът неправилно е тълкувал легалната дефиниция на понятието „винарско предприятие“ дадено в т. 2 на §1 от ДР на Наредба №6/26.10.2018г., като е приел, че кандидата на мярката следва да извършва както винопроизводство така и бутилиране. Съгласно §1, т.2 от ДР на Наредба №6/26.10.2018г. под „винарско предприятие“ се разбира производствена структура, в която се извършва винопроизводство (преработката на прясно грозде, смачкано или не, на гроздова мъст, на частично ферментирала гроздова мъст, на гроздов сок или на млади вина в процес на ферментация във вино чрез пълна или частична алкохолна ферментация) и/или бутилиране (поставяне на съответния продукт в съдове с търговска цел за своя сметка лично или чрез други лица). Следователно използвания термин „и/или“ предпоставя изискването за винопроизводство и бутилиране да е алтернативно. Обжалваната заповед на зам. - изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ е издадена и на основание чл. 58, ал. 6, т. 2 от Наредба № 6 от 26.10.2018г. Съгласно тази разпоредба заявлението за предоставяне на финансова помощ получава пълен или частичен отказ в случай на несъответствие с целите на Националната програма за подпомагане на лозаро-винарския сектор за периода 2019 – 2023 г., изискванията, определени в наредбата, и правото на Европейския съюз. По изложените от административния орган правни основания отново липсват правни изводи на съда. По тези доводи настоящият състав счете, че обжалваното решение е необосновано. Това налага отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на спора ще следва да се обсъдят всички доказателства и изложат мотиви относно това кои факти и обстоятелства се приемат за доказани и кои не, които да се съпоставят с приложимото материално право от Наредба № 6 от 26.10.2018 г. По искането за разноските, направени пред касационната инстанция настоящият съдебен състав не следва да се произнася с оглед на разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, тъй като това следва да се направи от административния съд. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 221, ал. 2, предложение второ от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение