Решение № 14068 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2012 г.

Решение № 14068 от 8.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 2041/2012 г., VIII о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 на Данъчно - осигурителен процесуален кодекс (ДОПК) във връзка с чл. 208 и сл. от Административнопроцесуален кодекс (АПК). Производството е образувано по касационна жалба на "Ф. З. Тополи-2004 " ООД против решение № 3005/19.12.2011 г., постановено по адм. д. 3486/2010 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата му против ревизионен акт (РА) № 0301000083/28.07.2010 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП-Варна, потвърден с решение № 734/01.10.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"). Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е постановено при нарушаване на материалния закон и при нарушаване на съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде отменен РА или да бъде върнато делото за ново разглеждане от друг съдебен състав. Подробни съображения в подкрепа на становището и исканията са изложени в касационната жалба и писмени бележки. Претендира разноски. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Варна при Централно управление на Национална агенция за приходите (ДД"ОУИ"), редовно призован за съдебно заседание, не е изпратил представител и не е изразил становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е основателна поради следните съображения: С обжалваното решение № 3005/19.12.2011 г., постановено по адм. д. 3486/2010 г. по описа на Административен съд - Варна е отхвърлена жалбата на "Ф. З. Тополи 2004" ООД против РА № 0301000083/28.07.2010 г., потвърден с решение № 734/01.10.2010 г. на ДД"ОУИ" относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 197285,50 лв. и начислени лихви в размер на 49184,89 лв., както и определените допълнителни задължения по ЗКПО в размер на 688,30 лв. и лихва в размер на 307,32 лв. Решаващият съд е приел, че обжалваният РА е действителен данъчен акт, при чието издаване не са допуснати процесуални нарушения. Административният съд е приел, че не е възникнало право на данъчен кредит за данъчнозадълженото лице, защото всички спорни данъчни фактура, издадени през ревизираните периоди от "Венико " ЕООД, "Калоян транс " ЕООД, "Енола " ЕООД, "Електра стил " ЕООД, "Агро Д " ЕООД, "Фаворит строй Варна " ЕООД, "Енола агро " ЕООД, "Валтекс " ЕООД, "Стройпроект инженеринг " ЕООД и "Агросинхрон В " ЕООД не отразяват реални облагаеми доставки. С оглед констатациите по приложението на ЗДДС, първоинстанционният съд е приел, че отчетените разходи по спорните фактури са осчетоводени в нарушение на принципа на документалната обоснованост и са налице достатъчно законови основания за преобразуване на финансовия резултат по ЗКПО. Така постановеното съдебно решение е неправилно. Касационната инстанция намира, че при разглеждане на делото пред Административен съд - Варна е допуснато особено съществено процесуално нарушение, което се отразява върху обосноваността на правните изводи, респективно възможността на касационната инстанция да извърши проверка относно спазването на материалния закон. С молба на "Ф. З. Тополи 2004 " ООД вх. н. 24405/03.12.2010 г., уточнена с молба вх. н. 144/04.01.2011 г., е направено искане за събиране на доказателства. С определение от съдебно заседание, проведено на 14.02.2011 г., първоинстанционният съд е задължил ДД"ОУИ" да представи ревизионни актове на преките доставчици на жалбоподателя, за данъчните периоди, в които са издадени данъчните фактури с получател "Ф. З. Тополи " ООД. С писмена молба вх. н. 5848/15.03.2011 г. в изпълнение на това определение са представени от ДД"ОУИ" исканите ревизионни актове под опис. Приложенията към тази молба, представляват общо десет папки, подредени в два тома със заглавие "доказателства". Върху молбата е поставена резолюция от 16.03.2011 г. на съдията-докладчик с указания да се уведоми жалбоподателя, че може да се запознае с доказателствата, които са представени по неговото искане. Указанията са съобщение на 19.03.2011 г., но в открито съдебно заседание ревизионните актове на "Венико " ЕООД, "Калоян транс " ЕООД, "Енола " ЕООД, "Електра стил " ЕООД, "Агро Д " ЕООД, "Фаворит строй Варна " ЕООД, "Енола агро " ЕООД, "Валтекс " ЕООД, "Стройпроект инженеринг " ЕООД и "Агросинхрон В " ЕООД не са докладвани като представени от ДД"ОУИ" и не са приети по съответния процесуален ред като писмени доказателства. В мотивите на обжалваното съдебно решение са обсъдени само събраните по делото доказателства, но не и тези ревизионни актове, които не са приети и очевидно не са се намирали към кориците на делото при постановяване на съдебното решение, защото не са номерирани и според деловодните отразявания не са част от 15-те папки приложения, а са отделни десет папки - доказателства, независимо от подреждането им в два класьора като 1т. и 2, т. Следователно основателно е оплакването в касационната жалба, че решаващият съд не е тълкувал правилно представените ревизионни актове, защото като на практика ги е игнорирал от доказателствата по делото. Неприемането на ангажирани доказателства за факти, относно които една от страните твърди, че имат правно значение за спора, представлява съществено процесуално нарушение. Липсата на фактически установявания от първоинстанционният съд относно всички фактически доводи на жалбоподателя лишава касационната инстанция от възможността да провери правилността на обжалваното решение, а решаването на спора по същество от касационния съд би лишило страните от възможността да реализират правата си пред две съдебни инстанции. Допуснатите нарушения обуславят необходимостта от отмяна на постановеното първоинстанционно решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане следва да бъдат обсъдени доводите на жалбоподателя относно ревизионните актове на доставчиците, предвид установената съдебна практика. Няма пречка да бъде допусната и допълнителна счетоводна експертиза с цел установяване относимостта на ревизионните актове към спорните доставки. С оглед изхода на спора, разноски не следва да бъдат присъждани. По изложените съображения, Върховният административен съд, осмо отделение