Решение № 167 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1970/2016 г.

Решение № 167 от 16.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1970/2016 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Снежанка Николова Производството е по чл. 290 ГПК, образувано по касационната жалба на [община], представлявана от кмета инж. Ив. Т., чрез гл. юрисконсулт Ил. А., против въззивното решение № 47 от 12.01.2016 г. по гр. д. № 2121/2015 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение от 18.05.2015 г. по гр. д. № 21061/2013 г. на Пловдивския районен съд и е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на [община], че е налице грешка при заснемането на кадастралната карта на [населено място] от 2009 г. на ПИ № 56784.518.1503 и площ от 250-280 кв. м. североизточно, попадащи в ПИ № 56784.518.146, собственост на И. З. З., Ц. Н. З., И. П. М., А. П. З., В. Н. Г., Д. Й. Ц., А. П. М., Д. В. С., А. Ц. Ц., К. К. Ц. и Н. И. Ц. по комбинирана скица № 7 от заключението на вещото лице В. С. с т. т. А, Б, В, Г, Д, Е, Л, З, И, К, като скицата се счита неразделна част от решението. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Иска отмяната му и вместо това искът бъде отхвърлен, като му се присъдят направените по делото разноски. Ответниците по касационната жалба оспорват същата по съображенията в представения, чрез пълномощника им адв. Н. А., писмен отговор. С определение № 315 от 11.07.2016 г. Върховният касационен съд в настоящия си състав е допуснал касационното обжалване на въззивното решение по подадената касационна жалба, поради наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 и 2 ГПК относно произнасянето по въпроса: "Включено ли е във фактическия състав на отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) изплащането на обезщетението, т.е. обуславящо ли е изплащането на обезщетението, за да премине собствеността в патримониума на държавата", като е прието произнасянето на въззивния съд да е в противоречие с представената от касатора съдебна практика. Като прецени данните по делото, настоящият състав на II г. о. на ВКС, приема следното: За да отмени първоинстанционното решение, с което е бил отхвърлен предявеният по чл. 53, ал. 2 ЗКИР /предходната редакция на закона, преди изм. му с ДВ, бр. 49/2014 г./ иск, въззивният съд приел, че от наследодателите на ищците през 1960 г. е отчуждено дворно място с площ 621 кв. м., без построената в него жилищна сграда, на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.). Поради липсата на доказателства за плащане на определеното обезщетение за отчуждения имот, съдът приел, че не е настъпило отчуждителното действие и имотът не е преминал в собственост на общината, а учредената суперфиция за сградата е нищожна, тъй като същата била вече построена. При заснемането на имота, собственост на ищците, в кадастралната карта е допусната грешка, като част от него, показана в комбинираната скица № 7 на приетото заключение на техническата експертиза, неправилно е заснета към имота на общината. Въпросът относно отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) и дали във фактическия му състав се включва плащане на обезщетението за отчуждения имот, за да настъпи отчуждителното действие на заповедта, е разрешен в обратен смисъл на приетото във въззивното решение в представената от касатора съдебна практика. В решение № 671 от 11.10.2010 г. по гр. д. № 1717/2009 г. на I г. о. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 и сл. ГПК, поради което представляващо задължителна за съдилищата съдебна практика, е направено разграничение между отчуждаването на имоти по чл. 39, ал. 1 ЗПИНМ (отм.), касаещо мероприятия по улично-регулационния план, настъпване на чието действие след изменението на закона с в. Изв. бр. 54/1956 г. е обусловено от заплащането на обезщетение за отчуждения имот, и отчуждаването по чл. 55а ЗПИНМ (отм.) на имоти в полза на държавата за държавно и групово жилищно строителство, както и за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации, при което плащането на обезщетение за имота не се включва във фактическия състав на придобиването на правото на собственост. В този случай, съгласно чл. 55, ал. 3 ЗПИНМ (отм.) отчуждаването на имотите настъпва по силата на решението на ИК на ГНС за това отчуждаване. В решение № 22 от 29.06.2010 г. по гр. д. № 3599/2008 г. на V г. о. на ВКС, представляващо също задължителна съдебна практика с оглед постановяването му по реда на чл. 290 ГПК, е прието същото разрешение относно съотношението между двете разпоредби в ЗПИНМ (отм.) - чл. 39, ал. 1 и чл. 55а, като втората представлява специална такава по отношение нормата на чл. 39, ал. 1, тъй като урежда един специфичен случай на отчуждаване за конкретно посочени в нея мероприятия на улично-регулационния план - за държавно и групово жилищно строителство или за отстъпване право на строеж на обществени организации или на жилищно-строителни кооперации. Поради това е прието за допустимо същата да урежда друг начин на отчуждаване, различен от този по чл. 39, ал. 1 - по силата на самата заповед за отчуждаване, а не след заплащане на обезщетение за отчуждения имот. И в този случай на отчуждаване е предвидено обезщетяване на собственика /чл. 55б/, но заплащането на обезщетението не е елемент от фактическия състав на придобиването на правото на собственост от държавата върху отчуждения имот. В сочените решения е цитирана и съдебна практика в този смисъл. Настоящият състав споделя горното разрешение на обуславящия изхода на спора правен въпрос и поради противоречието на извода във въззивното решение с тази практика на ВКС, същото следва да се отмени като неправилно и вместо това се постанови друго, с което предявеният иск се отхвърли поради следните съображения: По делото е установено, че с решение № 215 по протокол № 29 от 1.12.1959 г. на ИК на ГНС - П. е отчужден имот 6 от кв. 307б нов, 233 стар, част от който е собственост на наследодателите на ищците, съгласно представените нотариален акт № 10/1958 г. и договор за делба от 1.12.59 г., на основание чл. 55а ЗПИНМ (отм.) за групово или кооперативно жилищно строителство. С оглед застрояването на имота с триетажна сграда, последната е изключена от отчуждаването при условията на § 135 ППЗПИНМ (отм.) с предвиден самостоятелен застроителен режим, като правото на строеж върху съответна на заварената сграда идеална част от образувания парцел произтича от предвиденото в ал. 2 от същата разпоредба, и то безвъзмездно. Независимо от това, с решение от 26.12.61 г. на ИК на ГНС - П., на собствениците на сградата е учредено право на строеж върху половината от отчуждения им имот. С оглед основанието за отчуждаване на имота на наследодателите на ищците - по чл. 55а ЗПИНМ (отм.), отчуждителното действие с преминаване собствеността в държавата е настъпило с постановяване на решението на ИК на ГНС и е ирелевантно обстоятелството дали е платено обезщетение на собствениците, а с оглед данните по делото за построените жилищни блокове, явно е, че е налице заемане на имота, което съгласно чл. 55б, ал. 2 с. з. се осъществява след обезщетяване на собственика. Като е приел, че поради липса на представени доказателства за плащане на дължимото обезщетение отчуждителното действие не е настъпило и ищците се легитимират за собственици на имота към момента на изработване на кадастралната карта, въззивният съд е нарушил материалния закон, поради което и решението му е неправилно. С оглед отчуждаването на имота на посоченото основание, възстановяване на собствеността е възможно по предвидения в ЗВСНОИ по ЗТСУ, ЗПИНМ, ЗБНМ, ЗДИ и ЗС административен ред, който е изчерпан с постановен отказ, видно от представеното решение от 22.12.93 г. по гр. д. № 1432/93 г. на Пловдивския окръжен съд. Горният ред изключва приложението на ЗВСВОНИ, като позоваването на ищците на възстановяване на собствеността на основание чл. 2, ал. 2 от същия е неоснователно поради липса на предвидените в него предпоставки. Поради тези съображения ищците не се легитимират като собственици на отчуждения имот нито на основание възстановяване на собствеността, нито по давностно владение с оглед забраната за придобиване на това основание имоти, държавна собственост - чл. 86 ЗС до 1990 г., и след последващите изменения в законодателството по отношение този придобивен способ спрямо държавната и общинска собственост, респ. публична такава, и с оглед спиране на давността, съгласно § 1 от ЗД на ЗС по отношение придобиване на имоти, частна държавна или общинска собственост, към релевантния момент - одобряване на кадастралната карта на [населено място] през 2009 г., в която са поддържали да е допусната грешка в заснемането на имота им. След отмяна на въззивното решение като неправилно следва да се постанови друго, на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, тъй като не се налага извършване на нови съдопроизводствени действия, с което искът се отхвърли. С оглед този изход на спора на касатора следва да се присъдят направените разноски за цялото производство по делото в размер на 2 880 лв., съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 1 и ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, II гражданско отделение