Решение № 5616 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2019 г.

Решение № 5616 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1773/2019 г., III о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на К. Р. от [населено място], против Решение № 2523/31.12.2018 г., постановено по адм. дело № 3444/2017 г., по описа на Административен съд В., с което са отхвърлени предявените от него искове срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за: 1 присъждане на обезщетение в размер на 1 300 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в причинени му страдания, унижения, безпокойство, страх и притеснение вследствие на противоправното поведение на ответника в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС и на чл. 3 ЗИНЗС през периода 29.05.2017 г. – 30.05.2017 г., обективирано в бездействието му да осъществи контрол върху действията на служителите от администрацията на Затвора – В., свързани с нарушаване на поверителността на кореспонденцията на ищеца: 2 присъждане на обезщетение в размер на 1 300 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в причинени му страдания, унижения, безпокойство, страх и притеснение вследствие на противоправното поведение на ответника през периода 29.05.2017 г. – 30.05.2017 г., обективирано в бездействието му да осъществи контрол върху извършените в този период при нарушаване на забраната по чл. 3 ЕКПЧОС и по чл. 3, ал. 1 предл. последно ЗИНЗС действия на служителите от администрацията на Затвора - В. по претърсване на спалното му помещение; 3 присъждане на обезщетение в размер на 1 400 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в причинени му страдания, унижения, безпокойство, страх и притеснение вследствие на противоправното поведение на ответника през периода 29.05.2017 г. – 30.05.2017 г., обективирано в бездействието му да осъществи контрол върху извършените в този период при нарушаване на забраната по чл. 3 ЕКПЧОС и по чл. 3, ал. 1 предл. последно ЗИНЗС действия на служителите от администрацията на Затвора - В. по обискирането му. Изложени са съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АП. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което предявените искове бъдат уважени. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, чрез процесуалния си представител, с писмен отговор и становище оспорва касационната жалба изцяло като неоснователна. Претендира присъждане на разноски за възнаграждение на юрисконсулт. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на трето отделение, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд В. е отхвърлил предявените от К. Р. срещу Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" при Министерство на правосъдието, искове с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС за: 1 присъждане на обезщетение в размер на 1 300 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в причинени му страдания, унижения, безпокойство, страх и притеснение вследствие на противоправното поведение на ответника в нарушение на чл. 3 ЕКПЧОС и на чл. 3 ЗИНЗС през периода 29.05.2017 г. – 30.05.2017 г., обективирано в бездействието му да осъществи контрол върху действията на служителите от администрацията на Затвора – В., свързани с нарушаване на поверителността на кореспонденцията на ищеца: 2 присъждане на обезщетение в размер на 1 300 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в причинени му страдания, унижения, безпокойство, страх и притеснение вследствие на противоправното поведение на ответника през периода 29.05.2017 г. – 30.05.2017 г., обективирано в бездействието му да осъществи контрол върху извършените в този период при нарушаване на забраната по чл. 3 ЕКПЧОС и по чл. 3, ал. 1 предл. последно ЗИНЗС действия на служителите от администрацията на Затвора - В. по претърсване на спалното му помещение; 3 присъждане на обезщетение в размер на 1 400 лв. за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразени в причинени му страдания, унижения, безпокойство, страх и притеснение вследствие на противоправното поведение на ответника през периода 29.05.2017 г. – 30.05.2017 г., обективирано в бездействието му да осъществи контрол върху извършените в този период при нарушаване на забраната по чл. 3 ЕКПЧОС и по чл. 3, ал. 1 предл. последно ЗИНЗС действия на служителите от администрацията на Затвора - В. по обискирането му. За да постанови този резултат съдът е приел, че ЗИНЗС и ППЗИНЗС регламентират реда и условията, при които следва да се извършват претърсването и обискът като в случая от събраните по делото доказателства се установява, че те са спазени. Освен по регламентирания с чл. 86, ал. 1 ППЗИНЗС задължителен график, претърсването /а също и обискът/ може да се извършва при необходимост по всяко време на денонощието въз основа на изрично издадена за целта заповед от лицата, изброени в чл. 86, ал. 2 ППЗИНЗС, каквато в случая още преди претърсването е била издадена от дежурния главен надзирател. Предвид ранния час на деня, в който останалите изброени в разпоредбата служители все още не са били на работа /около шест часа сутринта/, именно той е бил длъжностното лице, оторизирано по смисъла на чл. 86, ал. 2 ППЗИНЗС, респ. по смисъла на чл. 92, ал. 3 ЗИНЗС, да нареди претърсването и обиска. Необходимостта от подобно разпореждане е въпрос на целесъобразност, която не подлежи на съдебен контрол. Претърсването на спалното помещение е извършено от служители на надзорно-охранителния състав в присъствието на настанения в помещението затворник, каквито са изискванията на чл. 95, ал. 1 ЗИНЗС. Съответно на чл. 85, ал. 2 ППЗИНЗС обискът на лишения от свобода също е извършен от служител на надзорно-охранителния състав. Съответно на изискването на чл. 95, ал. 2 ЗИНЗС, респ. на чл. 87, ал. 1 ППЗИНЗС, за резултатите от претърсването и обиска е съставен протокол, подписан от длъжностното лице и от лишения от свобода. От събраните по делото доказателства не се установява претърсването и обискът да са били съпроводени с жестоко, нечовешко или унизително отношение към лишения от свобода. Прието е, че не са доказани твърденията на ищеца за извършването на унизителни или жестоки по характера си действия от служителите на затвора по време на претърсването на спалното му помещение и на личния му обиск от 30.05.2017 г. Разпоредбата на чл. 75, ал. 2 ППЗИНЗС предвижда, че получаването и изпращането на кореспонденцията на лишените от свобода подлежи на контрол в интерес на сигурността като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Поради това чл. 75, ал. 3 ППЗИНЗС предвижда, че писмата на и до лишените от свобода се изпращат и получават от инспектор по социална дейност и възпитателна работа като пликът се запечатва или разпечатва по начин, който да убеди служителя, че не съдържа неразрешени вещи. Относно кореспонденцията с органите на съда и прокуратурата, на каквато лишените от свобода имат право на основание чл. 76 ППЗИНЗС, не са предвидени изключения от горните нормативно установени правила. Поради това посоченият в исковата молба начин на връчване на съдебните книжа не представлява проява на унизително и обидно отношение към ищеца. Решението е правилно. Настоящата инстанция споделя изложените от първоинстанционния съд съображения. Възприетата от съда фактическа обстановка е съобразена със събраните по делото доказателства. От правилно установените факти, съдът е направил обосновани и законосъобразни правни изводи. Обосновани са изводите на съда, че оплакванията за нарушаване на поверителността на кореспонденцията са неоснователни и недоказани, предвид разпоредбите на чл. 75, ал. 2 и чл. 76 от ППЗИНЗС. Тези норми позволяват контрол на пощенските пратки в интерес на сигурността, като се цели предотвратяване извършването на престъпления и внасянето на неразрешени вещи, предмети и вещества. Предвид установените правно-релевантни факти, обосновано съдът е отхвърлил и претенциите за вреди относно претърсване на спалното помещение на касатора Радев и незаконен обиск. По делото е установено, че претърсването и обискът са били извършени, съгласно разпоредбата на чл. 85, ал. 1 ППЗИНЗС, която дава право на администрацията на затворите, с оглед предотвратяване на престъпления и нарушения в местата за лишаване от свобода да извършват обиск на затворниците и претърсване на жилищните, производствените и сервизните помещения. В случая, охраната на затвора е извършила проверката и обиска по реда и начина, определени в чл. 92, ал. 2 и чл. 93 от ЗИНЗС, чл. 85 от ППЗИНЗС на спалното помещение, извършено от служители на надзорно-охранителния състав в присъствието на настанения в помещението затворник, каквито са изискванията на чл. 95, ал. 1 ЗИНЗС. Целта на проверката и обиска е била да се предотврати престъпление, за което е имало сведение. Претърсването и обискът са били извършени, въз основа на заповед на дежурния главен надзирател. По изложените съображения не са налице посочените в касационната жалба отменителни основания, поради което обжалваното решение като обосновано и правилно следва да бъде оставено в сила. В производството по ЗОДОВ ищецът не дължи на ответника заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Разпоредбите на чл. 10, ал. 2 и ал. 3 ЗОДОВ, тълкувани в тяхната взаимовръзка, са специални по отношение на общите разпоредби на чл. 78, ал. 8 ГПК, във връзка с чл. 144 АПК и чл. 143 АПК. Липсата на изрична уредба в ЗОДОВ, която да предвижда отговорност на ищеца за заплащане на юрисконсултско възнаграждение на ответника при пълно или частично отхвърляне на иска/исковете му, налага извод, че такова не се дължи. По тези съображения разноски в полза на ответника не следва да бъдат присъждани. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо, от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение