Решение № 2525 от 12.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10438/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по:

1. касационна жалба на Заместник изпълнителния директор на Държавен фонд Земеделие, чрез процесуален представител, срещу решение 3333 от 13.08.2024г., по адм.д.953/2023г. на Административен съд-Хасково/АС-Хасково/, с което по жалба на земеделския производител /ЗП/ П. Т. Х. е отменено Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания, базирани на площ за кампания 2019г., с изх.02-260-6500/14263#8 от 16.08.2023г. на Зам. ИД на ДФЗ, и преписката е върната на АО за ново разглеждане и произнасяне по подаденото от П. Т. Х. заявление за подпомагане за кампания 2019г. по Схема за обвързано подпомагане на плодове (основна)-СП(основна) УИН 26/230519/90138.

С цитираното УП, издадено във вр. с влязло в сила решение 484 от 14.07.2022г. по а.д. 801/2021г. на АС-Хасково, е извършено намаление на искани суми за финансиране по схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП основна) в размер на 59957.88 лева.

Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл.209, т.3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл.78, ал.5 ГПК.

Ответникът- П. Т. Х., чрез процесуален представител оспорва касационната жалба. Съображения излага в писмен отговор и в писмена защита. Претендира разноски.

Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

1. частна жалба на П. Т. Х., чрез процесуален представител, срещу определение 3596/05.09.2024г. по адм.д.953/2023г. на АС-Хасково, с което в производство по чл.248, ал.1 ГПК е оставена без уважение молба вх.5578 от 16.08.2024г., подадена от П. Т. Х., за изменение на решение 3333 от 13.08.2024г., по адм.д.953/2023г. на Административен съд- Хасково в частта, касателно разноски за адвокатско възнаграждение.

Частният жалбоподател навежда доводи за незаконосъобразност и необоснованост на определението. Иска се неговата отмяна и присъждане в полза на Х. на направените от него разноски за адвокатски хонорар в производството пред АС-Хасково в пълен размер.

Ответникът по частната жалба- Зам. ИД на ДФЗ, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Съображения излага в писмен отговор.

Представителят на Върховната касационна прокуратура не дава заключение по частната жалба.

Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение, приема че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна.

За да постанови обжалваното решение административният съд е приел, че оспореното УП е издадено от компетентен орган, в писмена форма и съдържа задължително изискуемите по чл.59, ал.2 реквизити, вкл. фактически и правни основания, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, но в противоречие с материалния закон.

Съдът не е споделил фактическият извод на АО, основан на извършените задължителни административни проверки и проверки на място, на данните в заявлението за подпомагане, сравнени с наличната информация в ИСАК, че са установени недопустими площи, тъй като насажденията от череши на площ 5.89ха в парцел 77195-1411-7-1 са млади и не плододават към 2019г.

Съдът, кредитирайки приетите заключения по назначените агроикономически експертизи по делото е приел, че към момента на проверката на място (м. април 2024г.) вещите лица по комплексната експертиза са установили, че плодовите дървета на 9г. и още към 2017г е започнало плододаване, а през 2019г е било налице оптимално (пълно) плододаване.

АС-Хасково е достигнал до извод, че към 2019г. П. Х. е добил продукция от площта 5.89ха от процесния парцел, като по делото са представени доказателства за реализирана продукция - продадени на 10.06.2019г. череши общо 155 370 кг.

Според съда това количество, изчислено съобразно изискването за минимален добив от 1ха 4700кг. на практика доказва, че жалбоподателя отговаря на конкретното изискване за допустимост, тъй като изискуемият минимален добив за площ от 32.93ха заявена площ е 154771кг., същия отговаря на изискването на чл.29, ал.2, т.3 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания, и няма данни да не е спазил другите изисквания на чл.29, ал.2 от наредбата или да не отговаря на други критерии.

Решението е правилно.

Правните основания, възприети от АО за извършеното намаление на исканата сума по СП-основна са чл.43, ал.3, т.4 ЗПЗП заявени площи, неотговарящи на условията за допустимост за подпомагане, определени в наредбата по чл.40.

В настоящия казус информация за процесния парцел е получена при извършена съвместна проверка от служители на МЗХГ и ТИ на ДФЗ (теренна проверка) на 29.08.2019г., обективирана в протокол от 07.10.2019г., и доклад от 29.08.2019г. в изпълнение на Заповед РД-09-790/06.08.2019г. на МЗХГ, при което приложими са условията за подпомагане по схема за обвързано подпомагане за плодове (основна група) (СП основна), посочени в разпоредбата на чл.29, ал.1, ал.2 и ал.3 от Наредба 3 от 17.02.2015г. за условията и реда за прилагане на схемите за директни плащания /в приложимата редакция от 08.03.2019г., ДВ, бр.20/2019г./, а именно: (2) Заявените площи от кандидатите по схемата по ал. 1 подлежат на подпомагане, когато: 1. са заети с културите по ал.1 и са с минимална площ на парцела 0,1 ха; 2. отговарят на условията за подпомагане по смисъла на чл.32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013; 3. през годината на заявяване е получен и реализиран на пазара добив от заявените за подпомагане култури съгласно приложение 5.; (3) Размерът на помощта по схемата по ал. 1 се определя за толкова заявени и допустими за подпомагане хектари, за колкото земеделските стопани са реализирали количество плодове по ал.2, т.3 и са представили доказателства за това.

Същевременно според чл.31а, ал.1 и ал.2 от Наредбата / в приложимата редакция/ Проверката на ДФЗ РА за спазване на условията за подпомагане по смисъла на чл. 32, параграфи 2, 3 и 4 от Регламент (ЕС) 1307/2013 относно площите по чл. 29, 29а, 30, 30а, 30б, 30в и 31 включва и съпоставка на съответствието на вида култура с начина на трайно ползване на физическия блок, в който попада културата. (2) Министерството на земеделието, храните и горите осъществява контрол на площите по ал. 1 при извършване на теренни проверки на физически блокове за актуализация на СИЗП.

С резултатите от осъществения контрол чрез метод теренна проверка на физически блокове по см. на чл.31а, ал.2, от Наредба 3/17.02.2015г./в приложимата редакция от 08.03.2019г., ДВ, бр.20/2019г./ вр. чл.37, ал.3 ЗПЗП, АО е установил наличие на млади дръвчета, невстъпили в плододаване в годината на заявяване, което обосновава невъзможност за получаване и реализиране на пазара на добив от заявените за подпомагане култури (череши), т.е. според АО липсва условието за подпомагане по чл.29, ал.2, т.3 от Наредбата /в приложимата редакция/.

В конкретния случай с допустимите доказателствени средства тези данни са оборени в проведеното съдебно производство, като АС-Хасково правилно е кредитирал приетото заключение по назначената комплексна тройна съдебно-агрономическа експертиза, обосноваващо възможно по-ранно плододаване на дръвчетата, засадени в процесния парцел, което заключение кореспондира с други доказателства по делото, вкл. с представените от АО в хода на съдебното производство- доклад на В.Чаръкчиев от 29.08.2019г. в изпълнение на Заповед РД-09-790/06.08.2019г. на МЗХГ от извършена теренна проверка в землище Хасково, община Хасково, обл.Хасково, според който във ФБл 77195-1411 трайните насаждения са плододаващи, и протокол 07.10.2019г. за специализирана теренна проверка на място, според т.12 от който данните за ФБ 77195-1411, с установена култура череши са без промяна.

Правилно съдът е приел, че Наредбата за базисните цени на трайните насаждения /НБЦТН/ е неприложима, след като в ЗПЗП и наредбата по чл.40 ЗПЗП за процесната схема липсва обвързване на критериите за допустимост за подпомагане с правилата на НБЦТН, т.е. не е налице хипотезата на чл.1, т.6 от тази наредба.

По отношение количеството установени минимални добиви от процесния парцел и липсата на основания за отказ от подпомагане по процесната схема в заявения от ЗП размер, настоящия състав на осн. чл.221, ал.2, изр. второ АПК, препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

При данни по делото, установяващи спазени условия за подпомагане от ЗП П. Т. Х. по см. на чл.29 от Наредба 3/17.02.2015г., верен е извода на първостепенния съд за материална незаконосъобразност на оспорения акт.

Не се кредитират доводите в касационната жалба. АО е следвало да приложи действащите материалноправни норми към датата на осъществения метод на контрол, с оглед нормативните задължения на земеделския производител по заявлението за кампания 2019г., поради което възприетата от АО разпоредба на чл.31а, ал.2 от Наредбата, редакция след изменението ДВ, бр. 18 от 2020 г., в сила от 28.02.2020 г. касаеща съответствие на културата на актуалния начин на трайно ползване на физическия блок, в който същата попада, е неприложима.

С оглед установените в проведеното съдебно производство факти относно състоянието на заявените площи и насаждения, допускащи плододаване на череши в съответния обем, неоснователно е възражението на касатора за недоказан добив от процесните земеделски площи. В случая ЗП е изпълнил задължението си по чл.32, ал.1, вр. чл.32, ал.2, т.2 от Наредбата/ в приложимата редакция/ като е представил декларация от 13.01.2020г. и опис по образец, утвърден от изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за произведената продукция през годината на кандидатстване, както и документи, доказващи реализацията на продукцията, посочени в опис от 13.01.2020г. Представените от АО доказателства в хода на съдебното производство пред АС-Хасково- цветен снимков материал от 2019г. са коментирани в заключението на вещите лица в комплексната съдебно-агрономическа експертиза с оглед отговорите на поставените въпроси и обосноваване на изводите в заключението, което в тази негова част не е оспорено.

Действително въпросът относно количеството плод, който са дали дръвчетата през 2019г. не е бил поставен като задача на вещите лица, но обстоятелства в този смисъл както се отбеляза по-горе се установяват по реда на чл.32, ал.1, вр. чл.32, ал.2, т.2 от Наредбата/ в приложимата редакция/, а доказателствата, предвидени в тези разпоредби в случая са представени от ЗП и тяхната материална ДС правило е преценена от съда с оглед съвкупния доказателствен материал по делото.

Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Хасково е изпълнил задължението си по чл.168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл.146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, вкл. приетите по делото заключения по назначените съдебно-агрономическа и комплексна съдебно-агрономическа експертиза, както и показанията на свидетелите И. и А.. Решението е постановено при разпределена тежест на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства в подкрепа на представените становища.

На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл.209, т.3 от АПК, и този съдебен акт трябва да бъде оставен в сила.

Съобразно изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответната по касация страна за присъждане на разноски за касационното производство, в размер на 800 лева, представляващи възнаграждение по договор за правна защита и съдействие с адвокатско дружество Караманолов и съдружници при претендирана сума от 6000 лева, като възражението на касатора за прекомерност се уважава предвид фактическата и правна сложност на делото и разпоредбата на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при отчитане на обстоятелството, че делата по ЗПЗП са без определен материален интерес по см. на чл.8, ал.1 от цитираната наредба.

Подадената от П. Т. Х. частна жалба е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна.

Както многократно настоящият съдебен състав е посочвал, делата за оспорване административни актове, издадени по реда на ЗПЗП (какъвто е процесния) не са дела с определен материален интерес, поради което по отношение претенция за присъждане на разноски, касаещи разходи за адвокатско възнаграждение, за същите са приложими разпоредбите на чл.8, ал.2, т.7 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Предвид изложеното законосъобразно АС-Хасково е оставил без уважение молба вх.5578 от 16.08.2024г., подадена от П. Т. Х., за изменение на решение 3333 от 13.08.2024г., по адм.д.953/2023г. на Административен съд- Хасково в частта, касателно разноски за адвокатско възнаграждение.

Обжалваното определение като правилно и законосъобразно трябва да се остави в сила.

По изложените съображения и на основание чл.221, ал.2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,