Решение № 14733 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2009 г.

Решение № 14733 от 3.12.2009 г. на ВАС по адм. д. № 9200/2009 г., I о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на адв. С. Евтимов, като пълномощник на Иво Георгиев Бинев, срещу Решение № 432/24.04.2009 г., постановено по адм. д. № 1783/08 г. по описа на Административен съд гр. Бургас (АС), с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт № 02001039/01.11.2007 г., издаден от Купен Панайотов Кожухаров - главен инспектор по приходите, ръководител на екип при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-529/17.12.2007 г. на изпълняващия длъжността директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че съдът е пренебрегнал конституционния принцип заложен в чл. 60, ал. 2 от Конституцията на РБ. Процесуалното представителство, което се осъществява от адвокатите на физически и юридически лица не попада в хипотезата на чл. 3 от ЗДДС, поради което и оборота регистриран от тази дейност не е облагаем по смисъла на чл. 96 ал. 2 от ЗДДС. На следващо място касаторът счита, че съгласно разпоредбата на чл. 54 ал. 1, т. 4 от АПК, приложима на основание § 2 от ДОПК производството е следвало да бъде спряно, предвид образуваното на 10.01.2007 г. по искане на омбудсмана на РБ пред КС дело по оспорване нормата на чл. 3, ал. 2, изр. 1 от ЗДДС. Последният довод е свързан с неизпълнение на изискването на чл. 120, ал. 1 т. 8 от ДОПК, тъй като РА не е подписан. Моли да бъде отменено обжалваното решение. Ответника по жалбата Директора на Дирекция "ОУИ" гр. Бургас при ЦУ на НАП, не взема становище по жалбата. Представителя на Върховна административна прокуратура излага доводи за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд - първо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Производството пред АС е повторно и в изпълнение на решение № 12732 от 25.11.2008 г., постановено по адм. д. № 7832/2008 г. на ВАС, I отделение, с което е отменено решение № 393/07.05.2008 г. по адм. д. № 51/2008 г. на Административен съд гр. Бургас и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № 02001039/01.11.2007 г., издаден от Купен Панайотов Кожухаров - главен инспектор по приходите, ръководител на екип при ТД на НАП - гр. Бургас, потвърден с Решение № РД-10-529/17.12.2007 г. на изпълняващия длъжността Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Бургас при ЦУ на НАП, упълномощен съгласно заповед № ЗЦУ-213/30.03.2007 г., издадена от изпълнителния директор на НАП, с който на Иво Георгиев Бинев са определени задължения по ЗДДС за данъчен период м. 04.2007 г. в размер на 400 лева и лихва за просрочие в размер на 26, 66 лв. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че РА е издаден въз основа надлежно възложена данъчна ревизия, в хода на която е установено, че жалбоподателят упражнява дейност като адвокат и в периода от 01.01.2007 г. до 28.02.2007 г. е реализирал облагаем оборот по смисъла на чл. 96, ал. 1 от ЗДДС в размер на 108 365, 00 лева, което го задължава да подаде заявление за регистрация по ЗДДС до 14.03.2007 г. От задълженото лице Иво Георгиев Бинев със заявление вх. № 02391070014356/16.04.2007 г. е направено искане за регистрация по ЗДДС. На 02.05.2007 г. е издадено удостоверение за регистрация по чл. 103, ал. 1 от ЗДДС. Съдът е възприел фактическите констатации в хода на ревизията, че в периода от 15.03.2007 г. до 30.04.2007 г. Бинев е реализирал приходи в размер на 2400 лева. При така установеното съдът е приел, че законосъобразно на жалбоподателя е начислен ДДС 400 лева, за данъчен период м. 04.2007 г. и лихва за просрочие в размер на 26, 66 лева. За да достигне до този извод съдът подробно е обсъдил всички доводи на жалбоподателя, като е изложил подробни мотиви, относно неприложението на Решение № 7 от 23.04.2007 г. на Конституционният съд на Република България, постановено по к. д. № 1/2007 г., обнародвано в ДВ, бр. 37/8 май 2007 г., както и на ТР № 3/2008 г. на ОСК на ВАС. Довода за нищожност на процесния РА № 02001039/01.11.2007 г., съдът е приел за неоснователен, тъй като в производството пред ВАС е представено заверено копие, което съдържа подписа на неговия издател. Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила фактическа обстановка, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че на 02.05.2007 г. по отношение на касатора е издадено удостоверение за регистрация по чл. 103, ал. 1 от ЗДДС, въз основа на заявление вх. № 02391070014356/16.04.2007 г. Установено е, че реализирания оборот е за периода м. 01 и м. 02 2007 г., поради което заявлението за регистрация по ЗДДС е следвало да бъде подадено до 14.03.2007 г., както и че след този период лицето е регистрирало облагаем оборот в размер на 2400 лева. Проблемът е правен и е свързан с приложението на чл. 3, ал. 1 и 2 от ЗДДС, по отношение на лица упражняващи процесуално представителство - адвокати, в сила за процесния период - м. 04.2007 г. (ДВ, бр. 63/2006 г., в сила от 1 януари 2007 г.). Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗДДС данъчно задължено е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея. Според чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Както правилно е приел съдът, разпоредба на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС добавката "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" е разграничена от дейностите, които според цитирания текст представляват независима икономическа дейност, с което законодателят приравнява дейността на лицата, упражняващи свободни професии, частните съдебни изпълнители и нотариусите на дейностите на лицата, които представляват независима икономическа дейност, изброени в първата част на чл. З, ал. 2, изр. 1 ЗДДС. С Решение № 7 от 23.04.2007 г. по к. д. № 1/2007 г., обнародвано в ДВ, бр. 37/8 май 2007 г., Конституционният съд на Република България на процедурно основание обяви за противоконституционен израза "както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус" от чл. З, ал. 2, изр. 1 ЗДДС. Съгласно ТР № 3 от 06.06.2008 г., на ОСС на ВАС лицата, упражняващи свободна професия, включително частните съдебни изпълнители и нотариусите, не подлежат на задължителна регистрация по Закона за данък върху добавената стойност за периода от влизане в сила на Решение № 7 от 23 април 2007 г. по к. д. № 1/2007 г. на Конституционния съд (обн., ДВ, бр. № 37 от 8 май 2007 г.) до влизане в сила на Закона за изменение и допълнение на Закона за данъка върху добавената стойност (обн., ДВ, бр. 108 от 19.12.2007 г.), поради което и както правилно е приел АС и двете решения са неприложими за процесния данъчен период. Неоснователен е довода в касационната жалба за неправилност на решението поради пренебрегване от съда на конституционния принцип заложен в чл. 60, ал. 2 от Конституцията на РБ, тъй като именно въз основа на разпоредбата на чл. 3 ал. 1 и 2 от ЗДДС, адвокатите упражняващи независима икономическа дейност са данъчно задължени лица по този закон и с тази разпоредба не е нарушена разпоредбата на чл. 56 от КРБ, относно гарантиране защитата и интересите на гражданите. Адвокатурата е свободна, независима и самоуправляваща се организация и дейността й се урежда със закон Посоченият конституционен статут на адвокатурата не е основание за ограничаване на изключителните правомощията на НС по своя преценка, без да засяга основни начала или принципи на основния закон, да третира адвокатите като субекти на данъчни задължения. Това се установява и от последващото законодателно изменение със ЗИДЗДДС (ДВ, бр. 108/07 г.), с което изразът обявен за противоконституционен с цитираното решение на Конституционния съд на Република България, е добавен към текста на чл. 3, ал. 2, изр. 1 ЗДДС, като изрично в чл. 44, ал. 1, т. 5 със същото изменение е предвидено, че процесуалното представителство е освободена доставка. При действащата за процесния период уредба липсва предвиденото с последващото изменение третиране на процесуалното представителство като освободена доставка, поради което се налага извода, че волята на законодателя е била обратното, а именно, че са облагаеми доставки. Неоснователно е и позоваването в касационната жалба на разпоредбата на чл. 54 ал. 1, т. 4 от АПК, приложима на основание § 2 от ДОПК, съгласно която административния орган спира производството в случаи когато КС е допуснал разглеждане по същество на искане, с което се оспорва конституционосъобразността на приложим закон. Института на спиране, възобновяване и прекратяване на производството е уреден изрично в дял I, глава 7 от ДОПК, поради което правилата на АПК не следва да бъдат прилагани. Неоснователен е довода свързан с неизпълнение на изискването на чл. 120, ал. 1 т. 8 от ДОПК. Представеното в производството пред ВАС заверено копие на процесния РА, не е оспорено от касатора досежно положения върху него подпис на издалия го орган по приходите. Същият е имал тази процесуална възможност, както и да представи собствения си екземпляр. Ако се приеме довода му, че оригинала не е подписан от издателя, то връченият му екземпляр също следва да е неподписан. С оглед на изложеното и при липса на твърдяните в касационната жалба отменителни основания, решението като правилно в обжалваната част, следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, I отделение