Решение № 14093 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2019 г.

ВАСII отделение16.11.2020 г.докладчик т Севдалина Червенкова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 380/27 февруари 2019 г., постановено по адм. д. № 2048/2017 г. по описа на Административен съд Варна. ОСЪЖДА С. Келх, [населено място], [адрес], [ЕГН] и А. Ангелов, [населено място], [адрес], [ЕГН], да заплатят на М. Николова и Т. Димова разноски за тази инстанция в размер на 500 (петстотин) лева. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 14093 от 16.11.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8795/2019 г., II о., докладчик председателят Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на С. Келх, [населено място] и А. Ангелов, [населено място], чрез проц. им представители адв. И. Мадамджиев, против решение № 380/27 февруари 2019 г., постановено по адм. д. № 2048/2017 г. по описа на Административен съд Варна. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от С. Келх и А. Ангелов, [населено място], против заповед № Г-110/25 април 2017 г. на зам. кмета на община Варна, с която е одобрено изменение на ПУП-ПРЗ и РУП за УПИ ІІІ-1005 в кв. 330 по плана на 9 м. р. на гр. Варна, ПИ № 10135.1501.1005 по КККР на гр. Варна. Съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Приложимият материалния закон – чл. 134, ал. 1, т. 1 ЗУТ е в резултат на приет нов ОУП, одобрен със Заповед № РД-02-14-2200 от 03 септември 2012 г., с който е отчетено настъпването на съществени промени в обществено-икономическите и устройствените условия, при които е бил съставен планът от 1993 г. Налице са и фактически установявания на съда за обстоятелствата по чл. 134, ал. 2, т. 6 ЗУТ – съгласие на всички собственици на имота, предмет на плана. Безспорно, от заключението на съдебно-техническата експертиза, се установява че не са налице нарушения на чл. 31 - 35 ЗУТ. Съдът е преценил всички доводи и възражения на страните. В мотивите на решението, изготвени в съответствие с изискванията на чл. 172а, ал. 2 АПК, са изложени обосновани и подробни съображения, които този състав споделя и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК препраща към тях. Неоснователен е доводът за нарушения при конституирането на страните в процеса, предвид твърдението за неконституиране на собствениците на срещулежащите имоти, които не се засягат от процесното изменение на ПУП - ПРЗ, с довод от заключението на СТЕ. Освен това, с касационната жалба се претендира нарушение на чужди процесуални права, което е недопустимо. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като валидно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане, в тази връзка, на ответниците М. Николова и Т. Димова, представлявани от адв. Т. Панамска, следва да се присъдят направените в тази инстанция разноски за един адвокат в размер на 500 лева. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав

Цитирани разпоредби

1