Решение № 28 от 9.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1578/2013 г.

Решение № 28 от 9.06.2014 г. на ВКС по т. д. № 1578/2013 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Мариана Костова Производството е по реда на чл. 290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на ЕТ Ц. Николова Д. с фирма "М. Д. - Л. -Ц. Д. " против решение № 533 от 16.11.2012 г., постановено по гр. д. № 863/2012 г. на Пазарджишкия окръжен съд, в осъдителната му част и касационна жалба срещу решение № 579/11.12.2012 г., с което на основание чл. 247 ГПК въззивният съд е допуснал поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на решение № 533 относно периода, за който се дължи сумата от 500 лв. С решението са уважени обективно съединени искове на С. Х. Н. по чл. 55, ал. 1 ЗЗД за сумата от 500 лв. за времето от 17.02.2012 г. до освобождаване на търговския обект - магазин, с която се е обогатил ЕТ в размер на месечен наем и по чл. 76 ЗС за освобождаване и предаване на търговски обект - магазин № 8 с административен адрес [населено място], пл. "Ц. Освободител" № 1 заедно с оборудване, описано в диспозитива на решението. Решението на окръжния съд, с което е отхвърлен искът по чл. 232, ал. 2 ЗЗД за сумата от 6500 лв., представляваща неплатен наем за времето от 1.01.2011 г. до 31.01.2012 г., не е обжалвано и е влязло в сила. Касаторът поддържа, че решението е недопустимо, алтернативното оплакване е за неправилност на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК. В представени писмени бележки от процесуалния представител на касатора адв. Г. М. се поддържа касационната жалба. Направено е искане за присъждане на разноски, съобразно представен списък на разноските. Ответникът по касация С. Х. Н. от [населено място], чрез адв. Р. К. счита жалбата за неоснователна. Претендира за направените по делото разноски. Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение като разгледа жалбата и провери обжалваното решение, с оглед на заявените касационни основания, прие за установено следното: Касационното обжалване е допуснато с определение № 901 от 22.11.2013 г., поради евентуална недопустимост на въззивното решение в обжалваната част. С въззивното решение ЕТ Ц. Д. е осъдена да заплати на С. Н. сумата от 500 лв., представляваща месечния наем за ползването на обекта, ведно с оборудването му, с която сума се е обогатила, като не е платила наемната цена, считано от 17.02.2012 г. до окончателното освобождаване на магазина - 17.03.2012 г., ведно със законната лихва. С решение № 579 от 11.12.2012 г. съдът е допуснал поправка на явна фактическа грешка, като диспозитива се чете: " ведно със законната лихва върху сумата, считано от 17.03.2012 г. до окончателното заплащане на вземането, вместо "17.03.2012 г., ведно със законната лихва, считано от тази дата". В мотивите на решението съдът е приел, че по отношение на втория обективно съединен иск, с който се иска ответницата "да върне на ищеца месечния наем за ползването на обекта / магазин/ ведно с оборудването, с който се е обогатила за негова сметка като не го е плащала в размер на 500 лв. ", считано от 17.02.2012 г. до окончателното освобождаване на обекта, претенцията е предявена на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Счетено е, че претенцията е за неоснователно обогатяване в хипотезата на неосъществено основание, поради неплащане на дължимия месечен наем, като в тежест на ответника е да докаже основанието за задържане на сумата. Според съда по делото са събрани доказателства, от които се налага извода, че между ищеца и ответника е имало преговори с оглед на бъдещ договор за наем, който не е сключен, като ответникът е продължил да ползва магазина. След това са изложени мотиви с какъв размер се е обогатила ответницата за сметка на обедняването на ищеца, че е налице причинна връзка между липсващото основание и обогатяването на едната страна за сметка на другата. Решението е постановено по непредявен иск, поради което е недопустимо. Спорният предмет се индивидуализира с основанието и петитума на иска. Основанието на иска обхваща фактите, от които произтича претендираното с исковата молба материално субективно право. При съблюдаване на принципа на диспозитивното начало съдът е длъжен да даде защита само в рамките, посочени от ищеца с основанието и петитума на иска. В случая в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че е отдал под наем на ответницата търговския обект / магазин, заедно с оборудването в него/. Ответницата не е заплащала месечния наем затова за времето от 1.01.2011 г. до 31.1.2012 г. дължи наем в общ размер от 6500 лв., ведно с лихвата. Договорът е развален, считано от датата на получаването на поканата от ответницата на 17.02.2012 г., от която дата до окончателното освобождаване на търговския обект ответницата "му дължи връщане на месечния наем на обекта, с който се е обогатила за негова сметка, като не е го е плащала в размер на 500 лв. на месец". Изложените в исковата молба твърдения сочат на предявен иск по чл. 232, ал. 2 ЗЗД / отхвърлен като неоснователен, защото ищецът не е доказал възникване на правоотношение по договор за наем и в тази част решението е влязло в сила/ и втори иск по чл. 236, ал. 2 ЗЗД - наемателят е продължил ползването на търговския обект, въпреки противопоставянето на наемодателя, поради което дължи обезщетение на наемателя. Макар и не много ясно формулиран, петитумът на този иск съответства на заявените твърдения за правото на обезщетение на наемодателя от наемателя, продължил да ползва търговския обект и след като договорът за наем е развален. Страните не са възразили по доклада на първоинстанционния съд, че с иска се претендира заплащане на сумата от 500 лв., представляваща месечния наем за ползването на обекта и оборудването, с която ЕТ се е обогатил като не е заплащал месечната наемна цена. За да уважи вторият от предявените искове, въззивната инстанция е приела, че между страните са водени преговори за сключване на договор за наем, но такъв не е бил сключен, каквито факти и твърдения ищецът не е изложил в исковата молба. Окръжният съд е смесил основанията за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал. 1 ЗЗД и по субсидиарния иск по чл. 59 ЗЗД. В чл. 55, ал. 1 ЗЗД за уредени три фактически състава.