Решение № 1337 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2017 г.

Решение № 1337 от 31.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 13856/2017 г., III о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Ф. Филипов против решение № 5906 от 20.10.2017 г., постановено по адм. д. № 3669 по описа за 2017 г. на Административен съд – София-град, с което е отхвърлен предявения от него иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за присъждане на сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия на длъжностни лица – служители на ответника, изразяващи се в неотбелязване на заплащането от страна на ищеца на наложената му с фиш глоба в размер на 20 лева и предприети действия по принудително събиране на сумата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на исковата молба. Касаторът Ф. Филипов твърди, че решението е неправилно, поради съображения, които следва да бъдат квалифицирани като такива за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушения на материалния закон - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържа, че са налице незаконосъобразни бездействия на длъжностни лица на ответника, състоящо се в неотразяване на направеното плащане на глоба по фиш и предаването на вземането за принудително събиране от НАП, които са довели до настъпването на твърдяните вреди. Изтъква, че съдът неправилно е разместил доказателствената тежест за доказване на факта, че плащането е отразено. Поради това касаторът иска отмяната на обжалваното решение. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът при Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлен предявеният от Ф. Филипов иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ срещу Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ за присъждане на сумата в размер на 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни фактически бездействия на длъжностни лица – служители на ответника, изразяващи се в неотбелязване на заплащането от страна на ищеца на наложената му с фиш глоба в размер на 20 лева и предприети действия по принудително събиране на сумата, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на завеждането на исковата молба. По делото не е бил спорен фактът, че Ф. Филипов е заплатил наложената му глоба от 20 лв още на 20.08.2012 г., два дни, след издаването на фиша, за което по делото е представено платено нареждане. Страните не спорят и по факта, че задължението е продължавало да се води непогасено към 28.09.2016 г. и е било предвидено за събиране от публичен изпълнител, което е видно и от представената по делото разпечатка -справка за общи задължения, издадена от НАП. Пред първоинстанционния съд е разпитан един свидетел, който е очевидец на притесненията на касатора по повод полученото обаждане от НАП, но съдът не е кредитирал показанията му, тъй като е приел, че двамата не са близки и не общуват постоянно. Съдът е приел, че фактическият състав за ангажиране отговорността на държавата по чл. 1 ЗОДОВ не е доказан. На първо място, отчитайки и обстоятелството, че част от негативните преживявания на Ф. Филипов са причинени от обаждането на служител на НАП на работното му място, както и това, че касаторът сам е обяснил на колегите си естеството на проведения от него в работно време разговор, съдът е приел твърдените в исковата молба вреди за недоказани. На второ място, съдът е счел, че няма незаконосъобразно бездействие на длъжностни лица на ответника, тъй като е останало недоказано т дали наистина плащането не е отразено в информационните масив или предприемането на последващи действия по принудително събиране на сумата на наложената глоба чрез публичен изпълнител се дължи на техническа грешка. Освен това съдът е посочил, че предаването на публично вземане за принудително изпълнение не представлява незаконосъобразно действие. На трето място, съдът е приел, че претендираните вреди не са в пряка и непосредствена причинна връзка с твърдяното незаконосъборазно поведение, тъй като негативните емоции за касатора са причинени от обаждането на служител на НАП и предприетите от негова страна действия за изясняване на случая. Касационната жалба е неоснователна. Решението е правилно като краен резултат. При постановяването му не са допуснати сочените пороци, съставляващи касационни основания. Съгласно чл. 189, ал. 11 от Закона за движение по пътищата, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗАНН предвижда, че наказателните постановления и решения на съда, с които са наложени глоби или са присъдени парични обезщетения в полза на държавата, се изпълняват по реда за събиране на държавните вземания. Съгласно чл. 15, ал. 1 от Инструкция № 39 от 12.12.2011 г. за взаимодействие между Министерството на вътрешните работи и НАП / в първоначалната редакция на текста обн. ДВ. бр. 100 от 20 Декември 2011 г. /, след изтичане на срока за доброволно изпълнение, предоставен на длъжниците с покани по чл. 182 ДОПК, ръководителите на компетентните структури на МВР или определени от тях лица за контакт изпращат на хартиен носител преписки на длъжници с установени от МВР публични вземания, за които публичните изпълнители от НАП предприемат действия по принудително събиране съгласно разпоредбите на ДОПК. Съгласно ал. 3, не се изпращат за принудително събиране актове с установени от органите на МВР публични вземания, които са погасени съгласно чл. 168 ДОПК. Видно е, при посочената нормативна уредба, че за да стигне информацията за едно публично вземане, възникнало от електронен фиш, до НАП и тя да предприеме действия във връзка със събирането му, е необходимо тази информация да бъде предоставена от органите на КАТ-Пътна Полиция на органите по приходите. Каква е причината за предаването на информация за дължимост на вземането към НАП в процеса не е установено, но същественото е, че НАП погрешно е информирана от служители на ответника за това. Налице е незаконосъобразно действие на длъжностни лица на ответника, извършено в противоречие с чл. 15, ал. 3 от посочената по-горе инструкция, но не е налице твърдяното от касатора незаконосъобразно бездействие, на което той основава иска си. Правилни са и изводите на съда за липса на причинена на касатора пряка и непосредствена вреда. Твърдените от него стрес и безпокойство не са доказани в процеса, доколкото показанията на единствения разпитан свидетел действително не се базират на негови трайни впечатления. От твърденията на касатора обаче става ясно, че в рамките на един работен ден, след представяне от него на доказателства за плащане, вземането е прието за недължимо от органите по приходите. Това се установява и от представената справка от НАП за липса на задължения. Касае се за временно и краткотрайно причинено неудобство, което бързо е било преустановено и отстранено. При тези обстоятелства, за касатора обективно не могат да възникнат трайни и интензивни негативни преживявания, които да обуславят възникване на вземане за обезщетение по смисъла на чл. 1 ЗОДОВ. Изводите на първоинстанционния съд в тази насока са правилни и се поддържат от настоящата инстанция. Предвид изложеното, решението на АССГ следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, трето отделение