Решение № 153 от 9.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8047/2024 г.

Образувано е по касационна жалба на Х. Г. Т. от гр. Първомай, чрез адв. Мемцов, срещу Решение 5324 от 13.06.2024 г., постановено по адм. дело 3980/2019 г. по описа на Административен съд Пловдив. Излагат се доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и поради необоснованост. Прави се искане за отмяната му и за постановяване на друго, с което да се отмени ЕР 1741/153 от 14.08.2019г. на Специализиран състав по вътрешни и белодробни болести. Ответникът Национална експерта лекарска комисия(НЕЛК), чрез юриск. Карамитрев, счита така депозираната касационна жалба за неоснователна и настоява за оставяне в сила на съдебното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл.210 ал.1 АПК и в срока по чл.211 ал.1 АПК. Разгледана по същество за неоснователна. За да отхвърли жалбата на Т. срещу решението на специализирания състав на НЕЛК, първостепенният съд е приел, че органът правилно е приложил материалния закон, като е потвърдил решението на ТЕЛК, с което е на освидетелстваното лице са били определени само 30% трайно намалена работоспособност. Настоящият касационен състав намира изводът на първоинстанционния съд за законосъобразен. Не е спорно, че произнасянето на ТЕЛК към УМБАЛ Пловдив АД е второ по реда след отмяната на предходното решение 2140 от 27.04.2018г. на друг състав при същото болнично заведение, отменено с Решение на Специализиран състав по Психични и вътрешни болести на НЕЛК 0621 от 14.12.2018г., като преписката е била върната на ТЕЛК за ново освидетелстване. Прието е било от този състав на НЕЛК, че оценката на ТЕЛК е немотивирана, като не са били събрани никакви данни колко чести са били [заличен текст], развити от Т. за релевантния период, с оглед дължимата преценка съгласно раздел XIX на Приложение 1 от Наредбата за медицинската експертиза(НМЕ), във връзка с дадените там отправни точки за оценка на трайно намелената работоспособност и степен на увреждане в проценти. Именно и в изпълнение на тези указания и след лечение в Клиника по нефрология на УМБАЛ Каспела ЕООД в периода 16.05.2019г. 21.05.2019г., съставът на ТЕЛК при УМБАЛ Пловдив АД се е произнесъл на 30.05.2019г., като е приел, че състоянието на Т. следва да се оцени по т.2.1 от раздел XIX на Приложение 1 от НМЕ с 30% за срок от две години. Този извод е бил споделен изцяло от специализирания състав на НЕЛК с решението му от 14.08.2019г., който посочил, че за Т. не е било установено(на база представената медицинска документация), че същият има рецидивиращи [заличен текст] и е бил лекуван над три пъти годишно в лечебни заведения. От своя страна касационният жалбоподател счита изводите на различните състави на органите на експертиза на медицинската работоспособност за необосновани, като според него [заличен текст], от които е страдал през годините, не са били лесно овладяващи се медикаментозно, а заболяването му е рецидивирало до [заличен текст], т.е. до [заличен текст]. Счита, че оценката на състоянието му следва да се извърши по следващата т.2.2.1 от посочения раздел. Настоящият състав намира тези доводи за неоснователни. Видно е в тази връзка от приетото по делото пълно и неоспорено заключение на в. л. д-р Димитров, че към момента на извършване на оценката(2019 г.) за Т. не са били установени предпоставките по сочената т.2.2.1 от раздела на НМЕ, който изисква наличие на регистрирани [заличен текст](клинично и микробиологично) и/или [заличен текст] над три пъти годишно. Самият касационен жалбоподател сочи в жалбата си честота на хоспитализации не повече от веднъж годишно. В тази връзка е видно от престоя му в УМБАЛ Каспела ЕООД, че поставената там диагноза е [заличен текст] , поради което и експертът е направил извод, че [заличен текст] при Т. са лесно овладяни през годините, не са били изолирани микроорганизми при извършените посявки, респ. образните изследвания на функциониращия [заличен текст]. По това, а и по останалите спорни обстоятелства, в обжалваното съдебно решение подробно са изложени мотиви, които касационният състав не е необходимо да преповтаря, тъй като се споделят от него, поради което и препраща към тях на основание чл.221 ал.2, изр. второ АПК. С оглед изложеното не са налице сочените в касационната жалба отменителни основания на чл. 209, т. 3 АПК. Обжалваното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. По разноските. С оглед изхода, разноски са дължат на НЕЛК, за която страна се констатираха те да са в размер на общо 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение съгласно чл.78 ал. 8 ГПК във вр. с чл.37 ал.1 ЗПП и чл.24 от Наредбата за правната помощ за осъществена защита от юрисконсулт. По изложените съображения и на основание чл.221 ал.2 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение,