Решение № 9843 от 18.10.2023 г. на ВАС, V о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Н. Найденов от гр. Берковица, чрез адв. М. Кирилова, срещу Решение 524/23.12.2022 г. на Административен съд /АС/ Монтана, постановено по адм. дело 276/2022 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед 635/23.07.2021 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция по горите /ИАГ/ и Н. Найденов осъден да заплати разноски по делото. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че първоинстанционният съд не е изпълнил указанията на касационната инстанция, дадени с решение на ВАС по адм. дело 2070/2022 г., с което делото е върнато за ново разглеждане на АС-Монтана, а именно - не е отговорил на основния спорен въпрос: дали на 23.07.2021 г. за времето от 12.00 ч. до края на работния ден Изпълнителният директор на ИАГ е отсъствал, поради което е имало основани да бъде заместван и оспорваната заповед е издадена от инж. Р. Попсавов. На следващо място се твърди допуснато нарушение на съдопроизводствените правила при изслушването на вещото лице, изразяващо се в неспазване разпоредбите на чл.150, ал.3 и ал.5, чл.156а, ал.6 и чл.157, ал.2 от ГПК, вр. с чл.171, ал.3 и чл.144 от АПК. Сочи се, че при видеоконференцията не е била осигурена видеовръзка на останалите участници в производството, като същата била само звукова, в съдебния протокол не е посочено мястото, където се намира вещото лице по време на видеовръзката, не е посочена длъжността на съответния служител, ако такъв е присъствал, нито самоличността на участващото лице. Участниците във видеоконференцията не са уведомени дали е изготвен видеозапис. Според касатора горните нарушения водят до незаконосъобразност на съдебното решение, тъй като следва да се приеме, че предвид неспазването на разпоредбите на ГПК, посочени по горе, не е налице изслушване на вещото лице. Неправилно първоинстанционният съд е приел, че обжалваната заповед съответства на материалния закон, тъй като в същата липсват изложени мотиви във връзка с упражняването на коя дейност на Найденов са били издадени описаните в заповедта четири наказателни постановления. Моли обжалваното решение да се отмени със съответните последици. В съдебно заседание касационният жалбоподател не се представлява. Ответникът по касация Изпълнителният директор на Изпълнителна агенция по горите оспорва касационната жалба по съображения изложени в писмени бележки. В съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Царска, която поддържа касационната жалба и моли обжалваното решение да се остави в сила. Не претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, като взе предвид доводите и възраженията на страните и съотнесе същите с приетите по делото доказателства, намира следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок, от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и срещу подлежащ на оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Със съдебното решение на Административен съд Монтана е отхвърлена жалбата на Найденов срещу Заповед 635/23.07.2021 г. на Изпълнителния директор на ИАГ, с която на основание чл. 239, ал. 1, т. 5 и чл. 240, ал. 2 от Закона за горите, във връзка с протокол 13 от 15.07.2021 г. на комисия, назначена със Заповед рег. 677/25.08.2020 г. на Изпълнителния директор на ИАГ е: 1. Отписан от публичния регистър на физически лица за упражняване на лесовъдства практика Н. Найденов; 2. Обявено за невалидно удостоверение 9029/05.03.2013 г., ведно с всички права произтичащи от него. Заповедта съдържа подробни мотиви, като са описани влезли в сила в рамките на 12 месеца преди датата на вземане на решението за отписване четири наказателни постановления, с които на Н. Найденов е ангажирана административно-наказателна отговорност за установени нарушения на Закона за горите и подзаконовите актове по неговото прилагане при извършване на дейността, за която е регистриран в публичния регистър по чл. 235 от Закона за горите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице твърдяните касационни основания. При новото разглеждане на делото първоинстанционният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция. С нарочни определения по хода на делото и разпореждане АС-Монтана е указал на ответната страна да представи писмени доказателства за установяване на обстоятелството, че на 23.07.2023 г. за времето от 12.00 ч. до края на работния ден Изпълнителният директор на ИАГ е отсъствал. Видно от приетата по делото Заповед РД 14-700/16.07.2021 г. за командироване д-р инж. А. Дунчев е бил в командировка за времето от 19.07.2021 г. до 25.07.2021 г. По делото е приета Заповед РД 14-700/16.07.2021 г. за командироване д-р инж. А. Дунчев, като е представен от Министерство на земеделието официално заверен препис от същата. Съгласно чл.179, ал.2 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК официално заверените преписи от официални документи имат същата доказателствена сила както и оригиналите. Въпреки, че по делото не е представен оригиналът на заповедта за командироване, а официално заверен препис от същата, не са налице основания за изключването й като доказателство по делото, тъй като разпоредбата на чл.183, ал.1 от ГПК, вр. с чл.144 от АПК предвижда при поискване страната да представи оригинала на документа или официално заверен препис. Обективната невъзможност на Изпълнителния директор на ИАГ да издаде и подпише лично процесната заповед, респективно същата да бъде издадена при условията на заместване от инж. Р. Попсавов, е доказано със Заповед РД 14-700/16.07.2021 г. за командироване на д-р инж. А. Дунчев, представена от Министерство на земеделието в официално заверен препис и приета като писмено доказателство по делото. Съгласно чл. 5, ал. 2 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция по горите при отсъствие на Изпълнителен директор функциите му се изпълняват от Заместник - изпълнителен директор или от длъжностно лице, определени с писмена заповед за всеки конкретен случай. По отношение на изложения довод за допуснати нарушения на съдопроизводствените правила при изслушване на вещото лице касационната инстанция намира същия за неоснователен, тъй като в съдебното заседание на 15.12.2022 г., когато е проведен разпит на вещото лице А. Антов чрез видеоконференция е присъствал лично жалбоподателят Найденов и неговия процесуален представител адв. Кирилова. Последната е задавала множество въпроси на вещото лице, т.е. налице е лично възприятие на страната, която е участвала активно в разпита на вещото лице. Последното е надлежно предупредено от съда за наказателната отговорност за даване на невярно заключение по чл.291 от Наказателния кодекс. Адвокат Кирилова е оспорила заключението на вещото лице частично, но не е поискала събирането на други доказателства или допускането на повторна, респективно допълнителна експертиза. Неоснователен е доводът на касатора за материална незаконосъобразност на оспорената заповед, като издадена при липса на мотиви относно обстоятелството дали описаните в нея четири наказателни постановления касаят нарушения, извършени при упражняване на дейността, за която Найденов е регистриран. В процесния административен акт много подробно, за всяко едно от наказателните постановления, е посочено за какво нарушение а издадено. И четирите наказателни постановления, три от които са влезли в сила след извършен съдебен контрол, а последното е влязло в сила поради необжалването му от Найденов, касаят нарушения по Закона за горите и Наредба 8/05.08.2011 г. за сечите в горите, които са извършени от Найденов именно в качеството му на лице, упражняващо лесовъдска практика. Касационната инстанция споделя изложените от АС - Монтана мотиви за законосъобразност на оспорената заповед, поради което не е нужно да ги преповтаря и на основание чл.221, ал.2, изр.2 - ро от АПК препраща към тях. По изложените съображения касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора не следва да се присъждат в полза на касатора разноски по делото. От ответната страна не се претендират разноски, поради което съдът не дължи произнасяне. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2, предложение 1 - во от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение