Решение № 12286 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2014 г.

Решение № 12286 от 16.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 7013/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Андрей Икономов Производството е по реда на чл. 237 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане на Любомир Тодоров Иванов от гр. Монтана, за отмяна на основание чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК, на Решение № 2843/26.02.2014 г., постановено по а. д. № 12992/2013 г. по описа на Върховен административен съд (ВАС), 3-членен състав. Искането за отмяна е подадено в срока по чл. 240, ал. 1 от АПК и е процесуално допустимо. С решението, чиято отмяна се иска, е отменено Решение № 4174/24.06.2013 г., постановено по а. д. № 7568/2012 г. по описа на Административен съд София град (АССГ) и е отхвърлена жалбата на Иванов против Решение № 85/12.07.2012 г. на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (КПУКИ, Комисията). Недоволен от решението, Иванов иска отмяната му поради представяне на нови писмени доказателства и противоречие на решението с други съдебни решения - основания по смисъла на чл. 239, т. 1 и т. 4 от АПК. Твърди се в молбата за отмяна, че е налице ново писмено доказателства от съществено значение за делото, което при решаването му не е могло да бъде известно на страната, както и това, че решението, чиято отмяна се иска, противоречи на влезли в сила съдебни актове - Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС и на Решение № 33 по а. д. № 9303/2013 г. и Решение № 16529 по а. д. № 9210/2012 г. на ВАС. Моли отмяната на решението на ВАС, 3-членен състав и постановяването на друго такива, по съществото на спора, с което да се отмени Решение № 85/12.07.2012 г. на КПУКИ. Ответната страна - КПУКИ, чрез процесуалния си представител, счита искането за неоснователно. Моли отхвърлянето му като такова и присъждане на Комисията на юрисконсултско възнаграждение за производството пред настоящата инстанция. За да се произнесе по искането, ВАС, 5-членен състав на II колегия, прие за установено от фактическа страна следното: Производството по а. д. № 7568/2012 г. по описа на АССГ е било образувано по жалба на Иванов против Решение № 85/12.07.2012 г. на КПУКИ. С последното, Комисията е установила конфликт на интереси по отношение на Любомир Иванов в качеството му на общински съветник в Общински съвет гр. Монтана (ОбСМн), за мандат 2007 - 2011 г. за това, че е гласувал в негов и на свързани с него лица, частен интерес при приемането на План-сметка, включваща необходимите разходи за дейността за третиране на битови отпадъци и почистване на площите за обществено ползване и определяне на годишен размер на такса за битови отпадъци за 2009 г. в нарушение на забраната на чл. 7, ал. 1 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (ЗПУКИ). Установено е и нарушение на разпоредбата на чл. 16 във вр. с чл. 12, т. 4 във вр. с чл. 19, ал. 1 от ЗПУКИ за това, че при същото гласуване, същото лице не е подало декларация за частен интерес и не се е отвело от изпълнение на правомощията си по служба. С постановеното по делото решение, АССГ е отменил решението на КПУКИ. Решението на АССГ е обжалвано от Комисията и е постановено Решение № 2843/26.02.2014 г., по а. д. № 12992/2013 г. по описа на ВАС, с посочено по-горе съдържание. Към искането за отмяна са приложени Заявление вх. № 1940/05.03.2014 г. при главния прокурор на Република България (РБ), с копие до Софийска градска прокуратура (СГП), Отговор на Главна прокуратура изх. № ГП 1940/13.03.2014 г. на заявлението, подписано от заместник главен прокурор, Отговор № ИО-6/2014 от 18.03.2014 г. на софийския градски прокурор и Решение № ЗДОИ-2/13.03.2014 г. на кмета на Община Монтана, постановено по молба на Иванов за достъп до обществена информация. Със заявлението си адв. Славов е поискал получаване достъп до обществена информация за записите в тефтерче на Филип Златанов, бивш председател на КПУКИ, отнасящи се до молителя Л. Иванов. С отговорите на зам. главния и софийския градски прокурори на същия е отговорено, че достъпът на материали, които са приобщени към досъдебни производства, става по реда на Наказателно процесуалния кодекс (НПК), като ЗДОИ е неприложим. Видно от съдържанието на решението на кмета на Община Монтана, " 1/ За финансирането на договори между Община Монтана и трето лице - изпълнител, сключени по реда на ЗОП, средствата се залагат в бюджета на общината преди обявяването на обществената поръчка и преди сключването на конкретния договор с изпълнителя. 2/ При договорите от 2008 г., в чийто предмет попадат дейности, които се финансират от приходите от такса "битови отпадъци", като част от конкурсната документация е бил заложен размер на разполагаемите средства, в рамките на които изпълнителят е трябвало да изпълни договорните си задължения за почистване за целия срок на договора. 3/ Финансирането на Договор от 29.04.2008 г., с предмет озеленяване, поддръжка и почистване на зелени площи, паркове, градини, междублокови пространства и др., също приоритетно е финансиран от бюджета на общината. В частта от договора за почистване и при недостиг на разполагаемите средства, събрани от такса "битови отпадъци, услугите по почистване, разписани в договора, са дофинансирани със средства от текущия и/или от следващия бюджет на общината. и 4/ Поради това, горецитираният договор не е разглеждан и не е повлиял, като заварен договор по ЗОП от 2008 г., на определянето на годишния размер на таксата за битови отпадъци за 2009 г., приета с Решение № 228 на ОбСМн, отразено в протокол № 22/29.01.2009 г. Договорът от 2008 г. не е бил обсъждан, нито е имало гласуване по него - в цялост или негови части". Твърди се от молителя, че решението, чиято отмяна иска, противоречи на Постановление № 10/28.09.1973 г. на Пленума на ВС и на Решения № 33 по адм. д. № 9303/2013 г. и Решение № 16529, постановено по а. д. № 9210/2012 г. и двете по описа на ВАС. При така установеното от фактическа страна, искането за отмяна се явява неоснователно. По искането с правно основание чл. 239, т. 1 от АПК: Установеният с решението на КПУКИ конфликт на интереси по отношение на общинския съветник в ОбСМн Иванов е за това, че той е упражнил правомощията си по служба и е гласувал за приемане на План-сметка, по силата на който се предвижда заплащане на суми по договор, на свързани с него лица. Безспорно установено е било, че съпругата на Иванов - Ваня Иванова, е управляващ и представляващ дружеството "Паркстрой" ООД, на което дружество с договор от 29.04.2008 г., кметът на общината, въз основа на обществена поръчка, е възложил изпълнението на проект "Изграждане, подръжка и почистване на обществени озеленени площи и паркове, градини, междублокови пространства, квартални градини, площи и улично озеленяване", на обща стойност 243573,00 лв. Самият Иванов е бил съдружник в дружеството, като е притежавал част от капитала му. По внесена докладна записка от кмета, на заседание на ОбСМн, проведено на 26.02.2009 г., е прието Решение № 229, с което се одобрява План-сметката за необходимите средства за сметосъбиране, сметоизвозване, обезвреждане на ДТБО и чистота в населените места, в размер на 2784731,00 лв. С част от така гласуваната план-сметка (Приложение № 3), се взема решение за определяне на бюджет на "Паркстрой" ООД, за дейността му по договора за обществена поръчка за 2009 г. Молителят, в качеството си на общински съветник в ОбСМн, е гласувал положително, за приемането на решението от ОбСМн, което поведение е квалифицирано от КПУКИ като конфликт на интереси по отношение на Л. Иванов. С решението на ВАС, чиято отмяна се иска, жалбата на Иванов против решението на КПУКИ е оставена без уважение. Настоящият състав на ВАС счита, че в случая липсват основания на чл. 239, т. 1 АПК, за отмяна на решението на ВАС. За да са налице те, е необходимо да се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Представените документи от Главна прокуратура и СГП не отговарят на посочените изисквания, тъй като не установяват обстоятелства, които да имат каквото и да е отношение към спора по законосъобразността на решението на КПУКИ. Неотносимо е и представеното Решение № ЗДОИ-2/13.03.2014 г. на кмета на Община Монтана. На първо място следва да се посочи, че същото не разкрива обстоятелства, които при решаването на делото не са могли да бъдат известни на страната. Всички посочени в това решение такива, са били обществено известни, вкл. и на молителя, тъй като касаят принципите, заложени и реализирани при изготвянето на бюджета на общината, още от момента на приемането му. Т. е. те не са и нови по смисъла на нормата. Ирелевантно от посочената гледна точка, е наличието или липсата на отражение на договора по ЗОП от 2008 г. върху гласуваната План-сметка с Решение № 228/29.01.2009 г. на ОбСМн. Обстоятелството, дало основание на КПУКИ и ВАС да приемат наличие на конфликт на интереси за Иванов е, че в качеството му на общински съветник, той е гласувал решение на ОбСМн с което се одобрява План-сметка, част от която пряко се отнася до частен негов и на свързани с него лица, интерес. Последното е било безспорно установено по делото. По искането с правно основание чл. 239, т. 4 от АПК: За да са налице условията на този текст от АПК, следва между същите страни, за същото искане и на същото основание, да има постановено друго решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. В случая такова решение не съществува. Посочените дела не са между същите страни (Любомир Иванов и КПУКИ), за същото искане (обявяване незаконосъобразност на Решение № 85/2012 г. на КПУКИ), на същото основание (противоречие на административния акт със закона). Посочените решения могат и са били предложени в подкрепа на правните аргументи, развити от Иванов в производството пред съда, но те не отговарят на изискванията на закона за отмяна на решението. Всъщност, чрез цитиране на посочената практика се цели пререшаването на делото в насока, изгодна за Иванов, което по същество означава провеждането на трето инстанционно производство по делото. Това, на основание чл. 131 от АПК, е недопустимо. По делото е направено искане от процесуалния представител на КПУКИ за присъждане на разноски. С оглед правните изводи на съда, то се явява основателно. Следва на основание чл. 143, ал. 4 АПК във вр. с чл. 8 и чл. 7, ал. 1, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските възнаграждения, да бъде осъден Иванов да заплати на КПУКИ сумата 200,00 лева. По изложените съображения искането за отмяна се явява неоснователно. Като такова то следва да се отхвърли, поради което и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, 5-членен състав на II колегия