Решение № 5787 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2021 г.

ВАСVI отделение13.05.2021 г.докладчик Александър Митрев

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 6918/3.12.2020 г., постановено по адм. д. № 8873/2020 г. по описа на Административен съд-София-град. ОСЪЖДА СЗОК да заплати на "СБАЛ по хематологични заболявания" ЕАД разноски в размер на 450 лв. юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5787 от 13.05.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1385/2021 г., VI о., докладчик съдията Александър Митрев Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на СЗОК срещу решение № 6918/3.12.2020 г., постановено по адм. д. № 8873/2020 г. по описа на АССГ, с което е отменена писмена покана изх. № 29-02-173/20.11.2018 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса. Наведените в жалбата възражения за неправилност на първоинстанционния съдебен акт, като постановен при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила, допуснато при преценката на съвкупния доказателствен материал и необоснованост са относими към касационните основания по чл. 209 АПК. Иска се отмяна на обжалваното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли първоначалната жалба. Претендира се присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по жалбата "СБАЛ по хематологични заболявания" ЕАД оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което иска оставянето му в сила. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Счита, че първоинстанционният съд е изяснил фактите по делото и е направил изводи в съответствие с установената фактическа обстановка и приложимото материално право. Намира, че след изпълнение на задълженията по чл. 172а АПК, решаващият състав правилно приема, че оспореният административен акт е законосъобразен, което обосновава липсата на касационни основания за отмяна. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220 АПК, касационният състав приема от правна страна следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е писмена покана изх. № 29-02-173/20.11.2018 г., издадена от Директора на Столична здравноосигурителна каса. След анализ на съвкупния доказателствен материал, първоинстанционният съд приел за установено, че административният орган е издал неправилен и незаконосъобразен административен акт. Допуснати са съществени нарушения на процесуалните правила, в резултат на които оспореният акт не е в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона. В случая се сочат нарушения на Националния рамков договор за медицинските дейности от 2017 г. и 2018 г., както и на ЗЗО, поради което и редът за възстановяване на заплатената сума по чл. 76а ЗЗО е неприложим. Приложение следва да намери разпоредбата на чл. 76б ЗЗО. Разпоредбата на чл. 76а, ал. 1 ЗЗО /в редакцията от ДВ, бр. 48 от 2015 г. / изключва нарушенията на ЗЗО и НРД /в която категория попадат и спорните/ от обхвата на задължението за възстановяване на получени без правно основание суми. Правилото се отнася единствено за нарушенията извън очертаните две групи. Дори и да се приеме, че неточното позоваване на чл. 76а, ал. 1 от ЗЗО само по себе си не опорочава съществено акта, доколкото основание за възстановяването на получени без правно основание суми като резултат от нарушение на НРД е предвидено в чл. 76б ЗЗО, поканата отново е материално незаконосъобразна поради неизпълнението на фактическия състав на упражненото правомощие.

Цитирани разпоредби

1