Решение № 104 от 11.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 304/2009 г.

Решение № 104 от 11.06.2009 г. на ВКС по т. д. № 304/2009 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Марио Бобатинов Производството е по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във вр. с § 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК /нов/. Образувано е по касационна жалба на К. А. Е. от г. Казанлък срещу въззивното решение от 25.07.05 г. по гр.д. № 810/04 г. на АС-г. Пловдив, III-ти с-в. Оплакванията, развити в касационната жалба са за незаконосъобразност, допуснати нарушения на съществени процесуални правила и необоснованост. Ответникът по жалбата С. А. А., действаща като Е. "С" - с. Крън поддържа, че същата е неоснователна и като такава тя следва да бъде оставена без уважение. Жалбата е подадена в срока по чл. 218в ал. 1 ГПК (отм.) от страна в процеса имаща право на жалба и е процесуално допустима. ВКС-Търговска колегия, II-ро отд. като провери обжалваното решение с оглед заявените в касационната жалба отменителни основания и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ал. 1 ГПК намира, че жалбата е основателна. С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 89/13.07.04 г. по г.д. № 133/04 г. на ОС-г. Ст. Загора и делото е върнато на ОС-г. Ст. Загора за ново разглеждане. В съобразителната част на решението, чиято отмяна се иска е прието че искът е предявен срещу Е. "С"-с. Крън без да бъде посочено физическото лице, което упражнява търговска дейност, при което положение искът се явявал предявен срещу ненадлежна страна. Развити са и съображения, че има направени в хода на делото допълнителни искания от страна на ищеца за едновременното изменение на основанието и петитума, което правело обжалваното първоинстанционно решение № 89/13.07.04 г. по г.д. № 133/04 г. на ОС-г. Ст. Загора процесуално недопустимо. ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност намира, че обжалваното решение е неправилно. Предмет на делото са предявени в обективно кумулативно съединение искове за заплащане на 2 бр. игрални автомата на стойност 2000 щ.д., както и искове по чл. 240, ал. 1 ЗЗД за връщане на заемообразно предоставени суми на ответника по РКО от 1.08.1998 г. за 700 щ.д., и РКО от 25.11.1998 г. за 800 щ.д. В хода на делото ищецът е предявил в обективно съединение и претенции за суми, произтичащи от осъществената от страните по делото съвместна дейност. Съгласно т. 4 от ТР № 1/01 г. на ОСГК въззивният съд е следвало да остави без движение исковата молба съгласно чл. 100 ГПК (отм.) като даде указания за отстраняване на констатираните нередовност относно правосубектността на ответника по иска, както и относно допълнително предявените в обективно съединение искове. Отстраняването на дефектите на исковата молба пред въззивния съд може да се отнася до всички реквизити, посочени в чл. 98 ГПК и чл. 99 ГПК (отм.) при съобразяване, че при уточняване основанието, петитума или страните по делото, това не трябва да представлява недопустимо изменение на иска или предявяване на нов иск пред втората инстанция в нарушение на чл. 116 и чл. 117 ГПК (отм.). Въззивният съд е следвало да даде указания на ищеца в посочения смисъл и като не е сторил това е постановил процесуално недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено и делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на АС-г. Пловдив. Изложеното позволява да се обобщи, че са налице сочените в касационната жалба отменителни основания. Водим от горното ВКС-ТК