Решение № 7392 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2010 г.

Решение № 7392 от 3.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1051/2010 г., IV о., докладчик съдията Галина Карагьозова Производството е по реда на чл. 208 и сл., във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Иван Петров Миланов от гр. Монтана срещу решението от 16.11.2009 г., постановено по адм. дело № 445 по описа за 2009 г. на Административен съд - Монтана, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 904 от 24.04.2008 г. на кмета на община Монтана, обективираща отказ за признаване на право да придобие собствеността върху ползвания от него имот № 732 по помощния план на м. "Парта", в землището на гр. Монтана, с площ от 450 кв. м, на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. От изложеното в обстоятелствената част на касационната жалба, съдържаща подробно описание на хронологията на спора, както и на впечатленията на касатора от действията на съда по разглеждане на делото, може да се извлече оплакване за неправилност на решението поради неправилно приложение на материалния закон и несъобразяване с предходно решение на ВАС - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и да бъде признато правото да придобие собствеността върху ползвания имот. Ответникът - кметът на община Монтана не изразява становище по подадената касационна жалба. Заинтересованите страни - Елена Димитрова Найденова и Добромир Атанасов Дамянов също не вземат становище по касационната жалба. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита решението на съда за правилно. Аргументира се със събраните писмени доказателства, от които е установено, че през 1992 г. касаторът е направил искане до кмета на общината да направи оценка на имота. При действието на отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ не е заплатил цената на ползвания имот. Върховният административен съд, в настоящия състав на четвърто отделение, след като прецени данните по делото и сочените отменителни основания, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд - Монтана е образувано по жалба, подадена от настоящия касатор, против заповед № 904 от 24.04.2009 г. на кмета на община Монтана, с която му е отказано признаване на правото да придобие собствеността на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, върху ползвания от него имот от 450 кв. м, представляващ лозе и овощна градина, застроен с вилна сграда - имот № 732 по помощния план на зона "Парта", землището на гр. Монтана. Мотивите за отказа са, че заявителят към молбата си е представил удостоверение, издадено през 1992 г., когато е действал ЗСПЗЗ и след създаването на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Освен това за м. "Парта" е влязъл в сила ПНИ, в който жалбоподателят не фигурира. От приложените по делото писмени доказателства съдът е приел за установено, че жалбоподателят Иван Миланов е подал молба за оценка върху имота още през 1992 г. Такава е била извършена, с оценителен протокол от 12.11.1992 г., но не е заплатена. С решение № 73 по протокол № 9 от 1981 г. е утвърден протокол на общинската комисия за картотекиране на 5188 дка слабопродуктивни и маломерни земи за раздаване по ПМС № 1/1981 г. Няма конкретни данни за предоставената на ползувателя земя, като удостоверение преди 1992 г. в тази насока не е издавано, видно от писмо на община Монтана. При тези данни съдът е приел, че ползвателят не се е възползвал от правото си по отменения § 5 от ПЗР на ППЗСПЗЗ, като до 30.06.1995 г. не е заплатил цената на ползвания имот, съответно за него не съществува правото да иска отново да придобие правото на собственост при условията на § 61 от ПЗР на ПМС № 456/1997 г. за изменение и допълнение на ППЗСПЗЗ. Освен това същият не отговаря на условията на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като представеното удостоверение не установява предпоставките на същия текст и на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. На последно място съдът е посочил, че съдебните решения по адм. дело № 96/2007 г. и адм. дело № 565/2007 г. на които се позовава жалбоподателят, с които са отменени предходни откази на кмета на община Монтана за признаване на право на трансформация, не са решения на спора по същество, като заповедите са отменени на процесуални основания. Въз основа на така възприетите факти и направените правни изводи съдът е приел, че заповедта на кмета е законосъобразна, а жалбата срещу нея е отхвърлил като неоснователна. Постановеното решение е правилно и следва да бъде потвърдено. От данните по делото е установено, че Иван Миланов се легитимира като ползвател, представяйки удостоверение № 3177 от 01.07.1992 г., издадено от кмета на община Монтана, в което е вписано, че на основание решение № 73 от 26.05.1982 г. на бившия ИК на ОНС - Михайловград на Иван Миланов е предоставено празно място в размер на 450 кв. м в местността "Сулимагина ливада". Представено е и копие от решение № 73 на ИК - вписано в удостоверението, взето по протокол № 9 от 26.05.1981 г. на ИК на ОНС-Михайловград. С него ИК е утвърдил протокол № 1 от 7.04.1981 г. на общинската комисия, с който са картотекирани 5188 дка слабо продуктивни и маломерни земи за раздаване по реда на ПМС № 1 на МС; заверени са приложените скица и опис на същите земи; определени са районите, в които не се разрешава изграждането на леки постройки, на пчелини и малки животновъдни сгради в земите, предоставени по посочените текстове от ПМС № 21/1969 г; ПМС № 12/1971 г. и ПМС № 76/1977 г. Сред изброените местности попада и местността "Парта" с уточнението - до 100 м от пътя за Видин. С това решение са задължени съответните длъжностни лица да вземат най-строги мерки срещу лицата, които са заграбили земя, а на правоимащите да се предостави земя по съответния ред. Следователно в решението, което е вписано в удостоверението като основание за ползване, липсва конкретно предоставяне на ползване върху конкретен имот за жалбоподателя. От съдържанието на решението се налага извод, че е имало слабо продуктивни земи, които са били раздавани на граждани, но е имало и такива земи, които са били заграбени. Възможно е и на жалбоподателя да е била дадена земя за ползване, но за доказването на този факт е необходимо решение на УС на АПК или на общото събрание на съответното ТКЗС и решение на ИК на ОНС. Такива доказателства не са представени. Още повече, че по твърденията на жалбоподателя същият ползва земята още преди 1981 г. При тези факти изводът на съда за законосъобразност на заповедта на кмета, с която е отказано правото да се придобие собственост, поради нередовни документи е правилен. От така описаното удостоверение се установява освен това, че Иван Миланов не се легитимира с годно доказателство за предоставено право на ползване върху земеделска земя. Удостоверението е издадено на 01.07.1992 г. или след влизане в сила на § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, обн. в ДВ, бр. 17 от 1991 г., според който гражданите, които към 17.VIII.1990 г. притежават право на ползване върху земеделски земи, предоставени им по силата на актове на Президиума на Народното събрание, на Държавния съвет и на Министерския съвет, запазват правата си. От анализа на текста следва, че документът, който удостоверява предоставеното право на ползване, трябва да е издаден до 17.08.1990 г. - предвидения краен срок в текста на закона, а не и след това, каквото е удостоверението на жалбоподателя. Следователно мотивите в заповедта на кмета на общината, предмет на жалбата, че молителят притежава удостоверение, издадено след влизане в сила на ЗСПЗЗ, когато не са могли да се раздават земи за самозадоволяване е верен и в съответствие с действащото материално право. Не на последно по важност значение има обстоятелството, че на жалбоподателя е издадена оценка на имота още през 1992 г., която му е съобщена, но не е заплатена - признание на тези обстоятелства в с. з. на 29.10.2009 г. Правилно съдът е приел при тези данни, че дори и да е придобил право на трансформация на правото на ползване в право на собственост върху имота, след като оценката не е заплатена и не е довършен фактическия състав по придобиването, то това право е погасено. Ирелевантни са причините поради което оценката не е заплатена. Жалбоподателят е изгубил правото да придобие имота по реда на § 62 от ПЗР на ППЗСПЗЗ. Неоснователен е доводът за допуснато от съда нарушение на материалния закон. Съдът е съобразил решението си с установените факти и с приложимите правни норми. Жалбоподателят не се легитимира като ползувател, с надлежно предоставено право на ползване, поради което не са налице изискуемите в кумулация елементи от фактическия състав на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. За същия е налице и процесуална пречка, тъй като дори и да се приеме, че са били налице основания за придобиване на имота, правото е погасено, поради неплащане в срок на определената цена. Несъстоятелно е позоваването на предходните съдебни решения, с които са отменени откази на кмета на община Монтана за придобиване на основание § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ. Предходните административни актове са отменени поради констатирани процесуални нарушения при издаването им, като преписките са връщани на кмета за ново произнасяне. Именно на основание решението по адм. дело № 565/2007 г. на Административен съд - Монтана, оставено в сила с решение по адм. дело № 4788/2008 г., по описа на ВАС, с което е разпоредено връщане на преписката за ново произнасяне е издадена оспорената заповед № 904 от 24.04.2009 г. на кмета на община Монтана. Със съдебното решение е отменена предходната заповед на кмета, но спорът не е решен по същество. По изложените съображения решението на съда като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение