Решение № 11137 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10876/2017 г.

Решение № 11137 от 17.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10876/2017 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Електроенергиен системен оператор" ЕАД ("ЕСО" ЕАД)-София против решение № 4100/19.06.2017 г., постановено по адм. д. 2206/2017 г. по описа на Административен съд - София-град (АССГ). В касационната жалба се твърди, че обжалваното съдебно решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично са наведени доводи за неправилност на извода, че "ЕСО" ЕАД е задължен субект по смисъла на чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ), не е такъв субект и "Българския енергиен холдинг" ЕАД /"БЕХ"ЕАД/, като едноличен собственик на капитала на дружеството. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и искането са изложени в касационната жалба и в пледоария по същество на спора в открито съдебно заседание. Претендират се разноски. Ответната страна Сдружение "За земята - Достъп до правосъдие" /ЗЗДП/, чрез процесуални представители оспорва касационната жалба по съображения в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от заинтересовани лица, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 4100/19.06.2017 г., постановено по адм. д. 2206/2017 г. по описа на АССГ е отменен отказ, обективиран в писмо изх. ЦУ-РПО-681/01.02.2017 г. на изпълнителния директор на "ЕСО" ЕАД, по заявление вх. № ЦУ-ПМО-681/30.01.2017 г - на сдружението ЗЗДП е върната преписката за произнасяне. Административният съд е приел, че ответникът е бил длъжен да се произнесе като задължен субект по чл. 3 от Закона за достъп до обществена информация (ЗДОИ) като се е позовал на разпоредбата на § 4 от допълнителните разпоредби на ЗДОИ и събраните по делото доказателства. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е разгледал жалбата на Сдружение ЗЗДП в открито съдебно заседание и след събиране на всички относими към спора доказателства е постановил обжалвания съдебен акт, който съдържа всички реквизити на съдебно решение, постановено в производство по чл. 145 и сл. от АПК. Основният спор между страните дали "ЕСО" ЕАД – е задължен субект по чл. 3 ЗДОИ. Със соченото по–горе заявление е поискана следната информация: 1. В периода декември 2016–януари 2017 г., ЕСО в качеството му на Оператор по договорите за продажба на студен резерв, какви неустойки по чл. 22 от типовите договори, сключени с ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, ТЕЦ "Марица-3" ЕАД и ТЕЦ "Русе" ЕАД, е поискал да бъдат заплатени от горепосочените дружества и на какво основание; 2. Доставчиците по договорите за продажба на студен резерв ТЕЦ "Бобов дол" ЕАД, ТЕЦ "Марица-3" ЕАД и ТЕЦ "Русе" ЕАД, изразили ли са становище относно исканията за заплащане на неустойки; 3. Какви действия са предприети от "ЕСО" за установяване на фактите, въз основа на които е дължима неустойка за неизпълнение на договорите за продажба на студен резерв; 4. Предприети ли са действия от "ЕСО" за връщане на вече заплатени суми за осигуряване на студен резерв; 5. В периода декември 2016-м. януари 2017 година –някое от дружествата – доставчици, , изпращало ли е известие по чл. 33, ал. 3 от типовия договор за настъпването и края на събитието представляващо форсмажор. Правилно, в съответствие със събраните по делото доказателства, АССГ е обосновал извод, че "ЕСО" ЕАД е задължен субект по чл. 3 от ЗДОИ. Доколкото единствените мотиви в оспореното пред първата инстанция писмо за отказ да бъде предоставена търсената от заявителя информация са свързани със статута на "ЕСО" ЕАД, решаващият съд е анализирал само този проблем. Действително съдът не е обсъдил други възможни хипотези за отказ да бъде предоставена обществена информация, каквито са предвидени по принцип в ЗДОИ, но това не е възможно да бъде определено като съществено процесуално нарушение. Първоинстанционният съд е приел за установено нарушението на материалния закон - непроизнасяне на задължен субект и е отменил оспорения отказ, но с разпореждането за връщане на делото като преписка за произнасяне не е формирал задължителни указания именно поради липсата на твърдения от страните по повод други релевантни за спора факти. Служебното задължение по чл. 168 от АПК не включва установяване на факти и обстоятелства, които не са твърдени от страните. При твърдените и установени факти АССГ е приел за установено, че е подадено заявление за достъп до обществена информация, което не е уважено при липса на посочените в отказа фактически и правни основания. Правилно е прието от АССГ, че сезираният с искането субект е задължено лице на основание чл. 3 от ЗДОИ, както и че е бил длъжен да се произнесе с мотивиран акт след получаване на заявление за достъп до обществена информация, отговарящо на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ. Безспорно е установено, че ЕСО ЕАД е образувано чрез преобразуването на "Националната електрическа компания" ЕАД /НЕК/, като част от дейността на последното е отделена и е образувано дружеството ответник - ЕСО ЕАД. Едноличен собственик на капитала на двете дружества-НЕК и ЕСО е "Български енергиен холдинг" ЕАД-/БЕХ ЕАД/- като последното е 100% собственост на Българската държава, чрез министъра на икономиката и енергетиката. Обосновано, с оглед факта, че се касае за дъщерно дружество на БЕХ ЕАД, който от своя страна е възложител по чл. 5, ал. 2, т. 1 -14 от Закона за обществените поръчки/, във връзка с § 2, т. 42 и 43 от ДР на ЗОП. Съгласно § 4 от ДР на ЗДОИ - задължени по този закон са тези публично правни организации, които са юридически лица на които управителните и контролните органи се избират от възложители по чл. 5 ЗОП, респективно са обект на управленски контрол от възложители по чл. 5 ЗОП. Правилен е извода на съда, че ЕСО е 100% обект на управленски контрол от БЕХ, поради което се явява задължен по ЗДОИ субект. По изложените съображения касационната инстанция намира, че на основание чл. 221, ал. 2 от АПК обжалваното съдебното решение като правилно, законосъобразно и постановено без допуснати съществени процесуални нарушения, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора касатора следва да бъде осъден да заплати на ответника разноските за тази инстанция, възнаграждение за един адвокат, в размер на 500 /петстотин/ лева. По изложените съображения Върховният административен съд, пето отделение,