Решение № 8646 от 19.9.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) Образувано е по две касационни жалби. Едната подадена от "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД със седалище и адрес на управление София, чрез пълномощник адв. В. Бърчев, срещу Решение 7924/21.12.2022 г. постановено по адм. д. 7788/2022 г. по описа на Административен съд София-град, в частта, с която е отхвърлена исковата претенция за осъждане на ответника да заплати ДДС върху стойността на процесните рекламни елементи, ведно с мораторната лихва за периода от 21.10.2016 г. до 18.03.2019 г. и втората, подадена от Столична община, чрез пълномощник ст. юрк. П. Йотов, срещу осъдителната част на същото решение. С обжалваното решение Столична община е осъдена да заплати на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД сумата от 31 496, 80 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия на органа по изпълнението по премахване на 16 броя реклами пана, отменени с влязло в сила Решение 6268/17.10.2016 г. по адм. д. 9968/2014 г. по описа на Административен съд София град, както и да заплати на ищеца сумата от 7 690, 47 лева, представляваща мораторната лихва за периода от 21.10.2016 г. до 18.03.2019 г., като е отхвърлен иска в останалата му част до пълния предявен размер. С решението Столична община е осъдена да заплати на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД и сумата от 2387,50 лева, представляваща разноски по делото за Д.Т., вещо лице и адвокатско възнаграждение, както и на АССГ сумата от 300 лева за вещо лице. Касационният жалбоподател "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, чрез пълномощник адв. В. Бърчев, навежда като основание за неправилност на решението в оспорената част, нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява срещу приетото от първоинстанционния съд, че не са налице основания ответника да бъде осъден да заплати и сума в размер на ДДС върху стойността на незаконно премахнатите рекламни елементи поради липсата на предпоставките по чл. 79, ал.1 от ЗДДС. Счита, че в конкретният случай разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС е неприложима, тъй като предмет на спора е претенция за причинени имуществени вреди, нанесени на ищеца вследствие на незаконосъобразни действия на общината, а не до спор дали дружеството дължи или не дължи заплащане към бюджета на ДДС за унищожени бракувани или липсващи стоки рекламно-информационни елементи /РИЕ/. Иска отмяна на съдебния акт в оспорената част, като се постанови решение, с което се уважи иска на ищеца за ползвания данъчен кредит при закупуване на активите в размер на 9 399,20 лв., ведно с мораторната лихва върху сумата 40 986 лв. за периода от 21.10.2016 г. до 18.03.2019 г., в размер на 9 985,44 лв. Претендират се и направените разноски за касационната инстанция. Ответникът по касационната жалба на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД Столична община, чрез пълномощника си, в с.з., оспорва касационната жалба на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Касационният жалбоподател Столична община /СО/ поддържа, че атакуваното решение е неправилно, като постановено при нарушения на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяната по чл. 209, т.3 от АПК. Посочва, че решаващият съд неправилно е счел, че искът за имуществени вреди е основателен, тъй като са налице всички елементи от фактическия състав, а именно: незаконосъобразно действие на административния орган, имуществена вреда и причинна връзка; че не е обосновано как е намаляло имуществото на дружеството, собственик на рекламно-информационните табла, при положение, че липсват твърдения те да са били повредени или унищожени при изпълнението; че в случая претенцията за имуществените вреди дори и да бъде доказана следва да се отхвърли, тъй като тя не произтича от незаконосъобразен акт на Главния архитект на СО и не е налице пряка и непосредствена причинно следствена връзка между имущественото обедняване на ищеца и отменените незаконосъобразни административни актове. Касаторът излага съображения, че е налице сключен договор за дарение между Столична община и АВТОТИМ" ЕООД, като вредите произтичат от изпълнението на този договор, поради което необосновано се приема от първоинстанционният съд, че административният орган следва да ги заплати. Иска отмяна на съдебния акт в атакуваната част и произнасяне на ВАС по същество, при което да бъдат отхвърлени изцяло всички искови претенции срещу Столична община. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на претендираното от касатора - "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, адвокатско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба на СО - "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, чрез пълномощника си, в писмена защита и в с.з., оспорва касационната жалба на СО, като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост на двете касационни жалби, като по същество излага съображения за неоснователност на жалбата на Столична община и основателност на жалбата на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД. Върховният административен съд - състав на трето отделение, намира касационните жалби за процесуално допустими, като подадени в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страни с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал.1 АПК, за които решението, в съответните части, е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледани по същество на основанията посочени в тях и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл.218, ал. 2 от АПК, касационната жалба на"Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД е основателна, а касационната жалба на СО - неоснователна по следните съображения: Производството пред административния съд е по реда на чл. 226 АПК. Образувано е след отмяна на Решение 4334/31.07.2020 г., постановено по адм. дело 2905/2019 г. по описа на Административен съд - София град и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на съда със задължителни указания, дадени с Решение 7561/02.08.2022 г., постановено по адм. дело 10800/2020 г. по описа на ВАС. Производството по делото се е развило по искова молба на "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД срещу Столична община, с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сумата в размер на 46 046 лева, представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на незаконосъобразните действия на органа по изпълнението, отменени с влязло в сила Решение 6268/17.10.2016 г. по адм. д. 9968/2014 г. по описа на Административен съд София град, ведно с мораторната лихва от 17.10.2016г. до датата на завеждане на исковата молба - 18.03.2019 г. С определение в съдебно заседание на 19.09.2019 г., на основание чл.214, ал. 1 от ГПК е допуснато увеличение на предявения иск, при което се претендира общо сумата от 70 165, 03 лева, представляваща главница 46 996 лева; ДДС 9 399, 20 лева и изтеклата мораторна лихва за периода 17.10.2016 г. - 18.03.2019 г. в размер на 13 769, 83 лева, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба. От събраните доказателства първоинстанционният съд е установил, че с решение 6268/17.10.2016г по адм.дело 9968/2014г. по описа на Административния съд-София-град, в производство по чл. 294 - чл. 298 АПК, са отменени действията по изпълнението на заповеди РД-18-144/25.07.2014г., РД-18-139/25.07.2014г., РД-18-142/25.07.2014г., РД-18-119/25.07.2014г., РД-18-137/25.07.2014г., РД-18-136/25.07.2014г., РД-18-130/25.07.2014г., РД-18-129/25.07.2014г., РД-18-122/25.07.2014 г., РД-18-121/25.07.2014г., РД-18-93/26.06.2014г., РД-18-128/25.07.2014г., РД-18-133/25.07.2014г., РД-18-120/25.07.2014г., РД-18-127/25.07.2014г., РД-18-123/25.07.2014г., РД-18-143/25.07.2014г., РД-18-132/25.07.2014г., РД-18-138/25.07.2014г., РД-18-131/25.07.2014г., РД-18-140/25.07.2014г., РД-18-141/25.07.2014г. и РД-18-92/26.06.2014г., издадени от директора на дирекция Общински строителен контрол, направление Архитектура и градоустройство при Столична община. С тези заповеди е разпоредено на "Прима-продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД да премахне незаконно поставените на различни места на територията на София рекламни елементи, като е допуснато предварително изпълнение и е даден 14-дневен срок за доброволно изпълнение. Видно от констативен протокол акт 180, том І, рег. 2111 от 07.10.2014 г., съставен от помощник-нотариус при нотариус с регистрационен номер 031 на Нотариалната камара, с район на действия София, на посочените в протокола адреси липсвали рекламни елементи. Ответникът не оспорвал, че рекламно-информационните елементи са премахнати в изпълнение на издадените заповеди. За придобиването на процесните 16 бр. рекламно-информационните елементи по делото е представен договор от 28.08.2003 г. сключен между "Прима - продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД и ЕТ ИТИ-И. Тенев, допълнителни споразумения към него и данъчни фактури, с отразени данъчна основа и ДДС. Съгласно заключението на назначената при първоначалното разглеждане на делото счетоводна експертиза, стойността на загубата на 16 броя рекламно-информационни елементи, тип Пиза, съгласно приложен опис, възлиза на сумата 56 395,20 лева, която включвала освен данъчната основа в размер на 46 996,00 лева, и 20% ДДС в размер на 9 339,20 лева. Мораторната лихва върху тази сума за периода 21.10.2016г. - 18.03.2019г. възлизала на 13 769, 83 лева. В съдебно заседание вещото лице е обяснило, че сумата е изчислена на базата на представените фактури за извършени плащания. Била е допусната и допълнителна експертиза, която съдът впоследствие заличил, тъй като вещото лице заявило, че поради липса на счетоводни документи не може да отговори каква е била остатъчната стойност на рекламно-информационните елементи към датата на тяхното премахване - 28.07.2014г., каква е категорията на данъчния амортизируем актив по смисъла на чл. 55, ал. 1 от Закона за корпоративното подоходно облагане и дали са приспаднати данъчните амортизации на рекламно-информационните елементи. Съгласно представения от ищеца протокол 25-02/17.12.2018г. счетоводните документи са унищожени поради изтекъл срок за съхранението им. Според обяснението на вещото лице, единственият счетоводен документ, който можел да се ползва, е годишният финансов отчет на "Прима-продуцентска, рекламна, информационна и медийна агенция" АД, който бил представен в Националната агенция за приходите, но той не съдържал конкретна информация относно направените амортизационни отчисления. При новото разглеждане на делото, предвид указанията, дадени с Решение 7561/02.08.2022 г., постановено по адм. дело 10800/2020 г. по описа на ВАС, е допусната и изготвена съдебно-счетоводна експертиза, от чието заключение се установява, че към 07.10.2014 г. - датата, на която е съставен констативен протокол за установената липса на 16 броя рекламни елементи, тип билборд, стойността на същите след приспадане на амортизации за периода от датата на въвеждането им в експлоатация до датата на тяхното премахване възлиза на обща стойност 31 496,80 лева. Посочената сума е формирана като разлика между стойността, по която са закупени рекламно-информационните елементи, и полагащите се данъчни амортизации за периода. Вещото лице е изчислило и размера на мораторната лихва върху стойността на размера на причинените имуществени вреди, като е дал три варианта: 1. Върху сумата от 31 496,80 лв. , формирана като разлика между стойността, по която са закупени РИЕ и полагащите се данъчни амортизации, за периода 21.10.2016 г. до 18.03.2019 г. мораторната лихва възлиза на 7 690,47 лв.; 2. Върху сумата 40 896 лв., включваща стойността на РИЕ към датата на тяхното премахване - 31 496,80 лв. и ползвания данъчен кредит при закупуването им в размер на 9 399 лв., за периода 21.10.2016 г. до 18.03.2019 г. мораторната лихва възлиза на 9 985,44 лв. и 3. Върху сумата от 36 247,30 лв., включваща стойността на РИЕ към датата на тяхното премахване - 31 496,80 лв. и част от ползвания данъчен кредит, изчислен съгласно чл.79, ал.3 от ЗДДС - 4 750,50 лв., за периода 21.10.2016 г. до 18.03.2019 г. мораторната лихва възлиза на 8 850,38 лв. При така установената фактическа обстановка съдът е приел, че ищецът е доказал наличието на кумулативно изискуемите материалноправни предпоставки по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, като реално претърпяната от дружеството имуществена вреда е резултат от незаконосъобразните действия на органа по изпълнението по принудително изпълнение на Заповеди РД-18-144/25.07.2014 г., РД-18-139/25.07.2014 г., РД-18-142/25.07.2014 г., РД-18-119/25.07.2014 г., РД-18-137/25.07.2014 г., РД-18-136/25.07.2014 г., РД-18-129/25.07.2014 г., РД-18-122/25.07.2014 г., РД-18-121/25.07.2014 г., РД-18-133/25.07.2014 г., РД-18-120/25.07.2014 г., РД-18-123/25.07.2014 г., РД-18-143/25.07.2014 г., РД-18-132/25.07.2014 г., РД-18-140/25.07.2014 г. и РД-18-141/25.07.2014 г., всички издадени от директора на Дирекция Общински строителен контрол, с които са премахнати 16 броя рекламно-информационни елементи, които са закупени именно с цел поставянето им като рекламни пана на публични места. Съобразявайки кредитираната от него съдебно-счетоводна експертиза съдът е счел иска за обезщетение за претърпените имуществени вреди за доказан в размер на 31 496, 80 лв., като сумата е формирана като разликата между стойността, по която са закупени рекламно-информационните елементи и полагащите се данъчни амортизации за периода. Приел е, че именно посочената сума представлява причинена вреда на дружеството, тъй като закупуването на рекламните елементи е било с цел тяхното поставяне на конкретни публични места за определен период, като вследствие на незаконосъобразното им премахване, на дружеството са причинени вреди в размера на стойността на рекламните елементи към датата на тяхното премахване, поради което е налице и причинно-следствена връзка. Счел е, че не са налице основанията за осъждане на ответника да заплати и сума в размер на ДДС върху стойността на посочените рекламни елементи поради липсата на предпоставките на чл. 79, ал. 1 от ЗДДС не са представени доказателства за унищожаване, установяване на липси или бракуване на рекламно-информационните табели, а с тяхното премахване са причинени имуществени вреди на ищеца, тъй като е преустановена целта, за която са закупени същите и е компроментирано последващото им използване за тази цел да бъдат поставени на публични места за определен период от време. С оглед частичното уважаване на исковата претенция, решаващия съд е присъдил и мораторна лихва в размер на 7 690,47 лева за периода от датата на уведомяване на Столична община за Решение 6268/17.10.2016 г. по адм. д. 9968/2014 г. по описа на Административен съд София град - 21.10.2016 г. до датата на завеждане на исковата молба 18.03.2019 г. Решението е валидно, допустимо, но частично неправилно. Правилно първоинстанционният съд е определил правното основание на предявеният иск по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, по силата на който, държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността в нейните съставни елементи, така както са посочени в чл.1 ЗОДОВ, не се презюмира от закона. В тежест на ищеца е да установи, че са налице кумулативно изискуемите предпоставки за реализирането й незаконосъобразен административен акт, отменен по съответния ред или незаконосъобразно действие/бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. Настоящият състав се солидаризира с изводите на решаващия съд, че се установяват всички елементи от фактическия състав на отговорността по чл.1, ал. 1 от ЗОДОВ. С влязло в сила съдебно решение са отменени незаконосъобразните действия на органа по изпълнението по принудително изпълнение на Заповеди РД-18-144/25.07.2014 г., РД-18-139/25.07.2014 г., РД-18-142/25.07.2014 г., РД-18-119/25.07.2014 г., РД-18-137/25.07.2014 г., РД-18-136/25.07.2014 г., РД-18-129/25.07.2014 г., РД-18-122/25.07.2014 г., РД-18-121/25.07.2014 г., РД-18-133/25.07.2014 г., РД-18-120/25.07.2014 г., РД-18-123/25.07.2014 г., РД-18-143/25.07.2014 г., РД-18-132/25.07.2014 г., РД-18-140/25.07.2014 г. и РД-18-141/25.07.2014 г., всички издадени от директора на Дирекция Общински строителен контрол, с които са премахнати 16 броя рекламно-информационни елементи, собственост на ищцовото дружество, с което е налице първата предпоставка за реализиране отговорността по чл.1, ал.1 ЗОДОВ. С премахването на процесните РИЕ закупени с цел поставянето им като рекламни пана на публични места, преди изтичане на срока за доброволно им демонтиране от собственика им и липсата на доказателства по делото същите да са предадени на последния безспорно са настъпили имуществени вреди за дружеството ищец. Стойността на същите след приспадане на амортизацията им за периода от датата на въвеждане в експлоатация до датата на премахването им възлиза на 31 496,80 лв. сума, посочена от първоинстанционния съд за претърпяна имуществена вреда. Тъй като процесните РИЕ са придобити с ДДС, същият се дължи към остатъчната стойност на РИЕ и общата сума представлява претърпяната от дружеството вреда. В тази връзка неоснователни са изводите на съда досежно приложението на чл.79, ал.1 от ЗДДС. Посочената разпоредба е относима в данъчните производства, но не и в производството по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, в което дължимото обезщетение е за всички имуществени вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането. Ето защо и неотносими за претърпените от дружеството вреди се явява липсата на доказателства за унищожаване или бракуване на РИЕ, още повече и че по делото не са налични данни, след премахването им същите да са били предадени на дружеството. Безспорно е установено, че имуществото на дружеството е намаляло с остатъчната стойност на РИЕ с вкл.ДДС, в резултат на отменените незаконосъобразни действия на органа по изпълнението по принудително изпълнение на посочените заповеди. Следователно претърпяната от дружеството вреда се явява пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните действия. Неоснователни са твърденията на СО, че вредите произтичат от изпълнението по договора за дарение. Независимо че фактическите действия по изпълнение са извършени от Автотим ЕООД и впоследствие, чрез договор за дарение, предоставената услуга по премахване на процесните РИЕ безвъзмездно е дарена на СО, действията са извършени след възлагане предоставяне на отменените заповеди за демонтаж на елементите, което изрично е отразено и в чл.4 на договора за дарение. Ето защо и отговорността за причинените вреди е на СО. Предвид изложените съображения, наред с присъдената с оспореното решение сума от 31 496,80 лева, като в тази част ищецът не е оспорил първоинстанционното решение, на ищцовото дружество се дължи и сумата от 9 399 лв. ДДС. Основателността на главната претенция обосновава основателност и на акцесорната такава, поради което на дружеството се дължи и допълнителна мораторна лихва в размер на 2 294,97 лв. /разликата между сумата за мораторна лихва в размер на 9 985,44 лв. посочена в т.2 от заключението на вещото лице и присъдената от първоинстанционния съд мораторна лихва в размер на 7 690,47 лв./ По изложените по-горе съображения, оспореното решение, следва да бъде частично отменено. С оглед изхода от спора, на касатора следва да се присъдят направените разноски за настоящото производство заплатени Д.Т. и адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие. По отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение основателно се явява възражението на ответната страна за прекомерност. Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК при направено възражение за прекомерност на дължимото възнаграждение за адвокат, съобразно фактическата и правна сложност на делото, съдът може да присъди по-нисък размер на разноските, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В случая предвид заявеният правен интерес, адвокатското възнаграждение, на основание чл.8, ал.1 във вр. с чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1452,48 лв. Предвид горното на касатора следва да се присъдят разноски в размер на 1464,98 лв. заплатена Д.Т. за касационното производство и адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,