Решение № 2404 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2019 г.

Решение № 2404 от 14.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 13483/2019 г., VII о., докладчик съдията Весела Андонова Производство по реда на чл. 208 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Г. Бахауи, [гражданство] срещу Решение № 5158 от 24.07.2019 г. на Административен съд София - град, постановено по административно дело № 4566/2019 г., с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед УРИ № 5392-ПАМ-209/11.04.2019 г. на Началник отдел "Миграция" в Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с която чужденецът е принудително настанен в Специализиран дом за временно настаняване на чужденци. Касационният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че мотивите на съда са базирани на факти и обстоятелства, които са извън предмета на делото. Неправилно съдът е приел, че чужденецът е с неустановена самоличност. От момента на влизането си в страната, чужденецът се е съобразявал със законите в Република България, като фактът, че не разполага с адрес на територията на страната, се дължи на обстоятелството, че от влизането си е държан принудително в условия на имиграционно задържане. Обжалваната заповед е връчена на чужденеца без присъствието на преводач, който да му я преведе на разбираем за него език. По изложените съображения, се иска отмяна на обжалваното решение и вместо него, постановяването на друго, с което да се отмени обжалваната заповед. В съдебно заседание, касаторът се представлява от адв. Гитева – Софийска адвокатска колегия. Ответникът по касационната жалба – Началник отдел "Миграция" в Столична дирекция на вътрешните работи, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение. В съдебно заседание, ответникът се представлява от юрисконсулт Пашунов. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима – подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че обжалваната заповед е издадена във връзка със Заповед УРИ № 5392-ПАМ-208/11.04.2019 г. на Началника на сектор "Миграция" в СДВР, с която по отношение на Г. Бахауи, [гражданство], е приложена принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 39а, ал. 1, т. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ) "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". От представената по делото Докладна записка от 11.04.2019 г., се установява следното: Г. Бахауи е с отказан статут на бежанец, потвърден с влязло в сила съдебно решение. Чужденецът е влязъл нелегално в Република България и не му е издавана виза. На чужденеца е разяснено, че е незаконно пребиваващ у нас и трябва да се завърне в страната си, на което той е заявил, че не желае да се върне и ще предприеме действия за преминаване към страна от Западна Европа. Като мотив за настаняване на чужденеца в СДВНЧ, административният орган е изтъкнал необходимостта от създаване на организация с цел връщането му в страната на произход. Пред първоинстанционния съд, господин Бахауи е заявил, че се страхува за живота си ако бъде върнат в Афганистан, защото е работел с чужди войски, като командир на рота с войски от Румъния и Германия, командир на специални части. Поради това, талибаните са смятали, че е предател и е приел християнската вяра, но това не е вярно. В Афганистан са изтезавали баща му, майка му и брат му и след това са ги убили. Изтъква, че е избягал нелегално, но тук е бил заловен и затворен в лагера в [населено място]. На интервюто е заявил проблемите си с талибаните. Подчертава, че има снимки с големи хора - с министъра на вътрешните работи, който е кандидат за президент, снимки с войници от немските войски. Има грамота за добре свършена работа. Въз основа на така установените факти, съдът приел от правна страна, че оспорваната заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Първоинстанционният съд е обосновал извод за наличие на предпоставките за прилагане на процесната ПАМ по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, тъй като чужденецът не разполага с документ за самоличност, не желае да се завърне доброволно в страната си на произход, няма установен адрес и административният орган е преценил правилно положението на чужденеца, като такова, даващо основание да приеме наличие на опасност от укриване и осуетяване изпълнението на ПАМ. Въз основа на събраните доказателства, съдът е приел, че по недвусмислен начин чужденецът е заявил желанието си да премине в развита европейска държава, с оглед на което може да очаква същият да се опита да напусне нелегално страната. Чужденецът не е навеждал като причина за напускането на родната си страна наличието на опасност да бъде осъден на смъртно наказание или екзекуция или пък да бъде подложен на изтезание или нечовешко или унизително отнасяне или преследване. Напротив, от бежанската му история става ясно, че нито е арестуван, нито е осъждан в държавата си по произход, не сочи ясно изразени проблеми с властите или с други организации. С оглед изложеното, съдът направил извод за законосъобразност на оспорената заповед. Решението е правилно. Обжалваната заповед е издадена от компетентен по смисъла на чл. 44, ал. 1 ЗЧРБ орган и съдържа предвидените в чл. 59, ал. 2 АПК реквизити. Заповедта е издадена на основание чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ, съгласно който, в случаите, когато чужденецът, на който е наложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 с. з., възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на връщането или експулсирането. Мярката по чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ има обезпечителен характер. Същата следва да обезпечи изпълнението на предходна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЧРБ. С разпоредбата на чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО са регламентирани две хипотези, в които е допустимо задържане и то освен ако в конкретния случай не могат да се приложат ефективно други достатъчни, но по-леки принудителни мерки, а именно: когато е налице опасност от укриване, или когато засегнатият гражданин на трета страна избягва или възпрепятства подготовката на връщането или процеса по извеждането. С чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115 е дефинирано понятието "опасност от укриване", като "наличие в конкретния случай на основания, породени от обективни критерии, които са определени в законодателството, да се смята, че гражданин на трета страна, по отношение на когото са образувани процедури за връщане, може да се укрие. " Въз основа на делегацията по чл. 3, т. 7 от Директива 2008/115, с § 1, т. 4в от ДР на ЗЧРБ е дадена национална легална дефиниция на "опасност да се укрие чужденец с наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 и 3", като е прието, че опасност е налице, ако с оглед на фактическите данни може да се направи обосновано предположение, че лицето ще се опита да се отклони от изпълнение на наложената мярка. В настоящия случай е безспорно установено, че по отношение на чужденеца е приложена ПАМ по чл. 39а, ал. 1, т. 2 ЗЧРБ – "връщане до страна на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна", на която е допуснато предварително изпълнение от органа по реда на чл. 60, ал. 1 АПК. Налице са и останалите регламентирани в закона предпоставки. Фактическите констатации, направени от органа обосновават извод, че съществува реална опасност, чужденецът да се опита да осуети изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ. Видно от данните по делото, касаторът е влязъл нелегално на територията на Република България. Същият е без документи за самоличност. Посоченото мотивира извод за вероятна основателност от затрудняване или осуетяване изпълнението на приложената по отношение на него ПАМ "връщане до страната по произход, страна на транзитно преминаване или трета страна". Липсата на документ за самоличност на чужденеца и адрес на територията на Република България, както и вероятността да осуети изпълнението на приложената спрямо него ПАМ, води до извод, че по отношение на последния, не могат да бъдат приложено по –леки мерки, предвид което е налице и посоченото в чл. 15, § 1 от Директива 2008/115/ЕО, изискване за законосъобразност на заповедта. С оглед изложеното, настоящият състав намира, че първоинстанционният съд обосновано е приел, че са проявени елементите на фактическия състав на чл. 44, ал. 6 ЗЧРБ и чл. 15, § 1 Директива 2008/115/ЕО. Правомощията на административния орган при преценката му за необходимостта от принудителното настаняване на чуждия гражданин в СДВНЧ за постигането на легитимна цел - организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България, са упражнени законосъобразно. Визираните от касатора нарушения на административнопроизводствените правила поради липсата на преводач при връчване на заповедта, са относими към правото на оспорване срок, което в настоящия случай е сторено. От представените по делото доказателства се установява, че не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да обосновават материална незаконосъобразност на акта. По изложените съображения, настоящата инстанция намира, че не са налице твърдените в касационната жалба отменителни основания, поради което решението следва да бъде оставено в сила като валидно, допустимо и правилно. С оглед изхода на спора и на основание чл. 228 във вр. с чл. 143 АПК, основателна се явява претенцията на ответника по касационната жалба за присъждане на съдебни разноски. Предвид изложеното, на ответника следва да се присъдят на осн. чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 78, ал. 8 ГПК и чл. 144 АПК, и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на ВАС по т. д. № 5/2009 г., съдебни разноски в размер на 100 лева - юрисконсултско възнаграждение. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,