Решение № 74 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 912/2019 г.

Решение № 74 от 21.07.2020 г. на ВКС по т. д. № 912/2019 г., I т. о., ТК, докладчик съдията Радостина Караколева Производството е по реда на чл. 290 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Ц. В. чрез адв. Е. Ф. в качеството си на особен представител срещу решение № 2913/11.12.2018 г. на Софийски апелативен съд /САС/, Гражданско отделение, 10 състав по гр. д. № 2357/2018 г., потвърждаващо решение на Софийски градски съд /СГС/, с което касаторът е осъден да заплати на Държавен фонд "Земеделие" /ДФ "Земеделие"/ сумите: 457017. 01 лв. – главница на основание чл. 79, ал. 1 предл. 2-ро ЗЗД; 19852 лв. – мораторна лихва на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД; законна лихва върху главницата, считано от 13.02.2015 г. до окончателното й плащане и съдебни разноски. С определение № 19/07.01.2020 г. на ВКС, ТК, първо отделение е допуснато касационно обжалване на решението на САС за преценка за съответствие на решението на САС с т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС по обуславящия изхода на спора въпрос: за правомощията на въззивния съд във връзка с доклада по делото, когато първоинстанционният съд не е извършил доклад, съгласно чл. 146 ГПК, при наличие на оплакване във въззивната жалба за липса на доклад от първоинстанционния съд. В касационната жалба, касаторът поддържа оплаквания за нарушение на процесуалните правила, свързани с липсата на доклад по делото и разпределение на доказателствената тежест, неизпълнени от въззивния съд задължения във връзка с оплакването във въззивната жалба за липса на доклад на първоинстанционния съд и необсъждане на възраженията на касатора във въззивната жалба във връзка с оспорени доказателства, поддържа се и нарушение на материалния закон с оглед приетите предпоставки на връщане на платеното в договора. Излагат се и оплаквания за необоснованост на изводите на въззивния съд по оценка на събраните по делото доказателства. Подробни съображения са изложени в касационната жалба. Касаторът иска отмяна на въззивното решение и постановяване на друго отхвърлящо предявените искове, евентуално връщане на делото за ново разглеждане на въззивния съд. Ответникът по касационната жалба – Държавен фонд "Земеделие" я оспорва по съображения в писмен отговор, а в о. с. з на 11.06.2020 г. е изпратил молба, с която поддържа писмения си отговор, като моли да се "отхвърли касационната жалба". Направено е възражение за прекомерност на възнаграждението на особения представител ако такова бъде поискано за присъждане. ВКС, ТК, първо отделение като съобрази доказателствата по делото, оплакванията в жалбата, доводите и възраженията на страните, с оглед правомощията си по чл. 293 ГПК намира следното: Пред СГС са предявени искове от ДФ "Земеделие" срещу С. В. за връщане на безвъзмездна финансова помощ от 457017. 01 лв. и лихва от 127136. 80 лв. за периода от 07.05.2012 г. до 12.02.2015 г. Ищецът твърди, че между страните е сключен договор № 3247/01.10.2007 г. за предоставяне безвъзмездна финансова помощ при условията на Специалната предпресъединителна програма на Европейски съюз за развитие на земеделието и селските райони в Република България /САПАРД/ за реализиране на стопанска дейност. По силата на този договор бенефициентът С. В. следва да получи безвъзмездно финансова помощ в размер на 457017. 01 лв. Предметът на този договор е извършване на дейности, посочени в Приложение № 1 към него, а именно – "създаване на 210 дк лозови насаждения с подпорна конструкция и изкупуване на специализирана земеделска техника". Помощта е отпусната изцяло, като сумата е приведена по сметка на бенефициента на 08.05.2009 г. При извършена проверка от ДФ "Земеделие", възложена със заповед № 921/25.03.2014 г. е установено, че обектът на инвестицията, финансиран по програма САПАРД на С. В. не функционира според договореното предназначение, поради което ДФ "Земеделие" е предявил осъдителни искове за връщане на предоставената безвъзмездна финансова помощ в размер от 457017. 01 лв. и лихва от 127136. 80 лв. Исковете са уважени от СГС по чл. 79, ал. 1 предл. 2-ро ЗЗД за главницата – 457017. 01 лв. и по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за 19852 лв., като този иск е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер. Присъдена е и законна лихва върху главницата и разноски. По жалба на ответника решението на СГС е потвърдено от САС в уважителната му част. СГС не е извършил доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК, не е разпределил доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти /чл. 146, ал. 1 ГПК/, не е указал на страните за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства /чл. 146, ал. 2 ГПК/ и това е първото оплакване във въззивната жалба пред САС, поддържано и в проведеното о. с. з. от 09.11.2018 г. от особения представител на ответника – адв. Е. Ф. /протокол от о. с. з. от 09.11.2018 г. /. В това о. с. з. САС също не е извършил доклад, счел е делото за изяснено от фактическа страна и е дал ход по същество, след което е постановил решение, потвърждаващо решението на СГС в обжалваната му уважителна част. В постановеното решение САС не е обсъдил и не е изложил съображения по оплакването за липса на доклад от първоинстанциония съд, както и останалите оплаквания във въззивната жалба във връзка с доказателствата и установяване от тях на твърдените от ищеца нарушения на сключения между страните договор. По обуславящия изхода на спора въпрос, по който е допуснато касационно обжалване, отговор е даден в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС: Въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция процесуални нарушения при докладване на делото. В случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими по делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. Приетото от САС в конкретния случай е в отклонение от даденото разрешение в т. 2 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Както се посочи по-горе в първоинстанционното производство не е извършен доклад по делото по реда на чл. 146 ГПК, не е разпределена доказателствената тежест между страните за подлежащите на доказване факти, не са дадени указания на страните, за кои от твърдените от тях факти не сочат доказателства /чл. 146, ал. 2 ГПК/, а това е първото оплакване във въззивната жалба пред САС, поддържано и в проведеното о. с. з. от 09.11.2018 г. от особения представител на ответника. САС не е извършил доклад по делото и след това оплакване, а е счел делото за изяснено и е дал ход по същество. С оглед констатираното отклонение от приетото в т. 2 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, решението на САС се явява неправилно по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Допуснатият порок на обжалваното решение не може да бъде отстранен от настоящата инстанция, поради отсъствие на произнасяне от апелативния съд по наведените възражения за липса на доклад от първоинстанционния съд и за неизвършен такъв от въззивния съд, поради което въззивното решение следва да бъде отменено и делото се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото разглеждане въззивният съд следва да съобрази задълженията си във връзка с липсата на доклад по делото пред СГС – оплакване във въззивната жалба и даде необходимите на страните указания относно възможността да предприемат процесуални действия по посочване на относимите за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция, поради отсъствие на доклад. При това въззивният съд следва да съобрази и направените конкретни оплаквания във въззивната жалба по обосноваността на първоинстанционния акт и анализа на доказателствения материал по делото. По отношение на разноските е приложима разпоредбата на чл. 294, ал. 2 ГПК, а доколкото ответникът по делото и настоящ касатор С. В. участва в процеса чрез назначен особен представител – адв. Е. Ф., въззивният съд следва да съобрази, че дължимата държавна такса по касационната жалба и разноските следва да се присъдят с решението по спора и да се възложат на съответната страна, съобразно изхода по делото – т. 7 от ТР № 6/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Мотивиран от горното и на основание чл. 293, ал. 3 ГПК, съдът: