Решение № 8953 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2011 г.

Решение № 8953 от 21.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12602/2011 г., VIII о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Оптимакс ТУР" ЕООД, гр. Бургас, срещу решение № 919 от 7.07.2011 г. по адм. дело № 1264/2010 г. на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата му срещу данъчен ревизионен акт /ДРА/ № 1000051/6.04.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП град Бургас, потвърден в обжалваната част с решение № РД-10-166/28.05.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" град Бургас при ЦУ на НАП с който на жалбоподателя за периода 1.10.2008 г. - 30.11.2008 г. са определени задължения в общ размер на 38 175,36 лв. и лихва за просрочие в размер на 5 271,05 лева. В жалбата са наведени касационни оплаквания за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Основно се твърди, че изводите на съда противоречат на събраните по делото доказателства, които не са обсъдени в тяхната съвкупност и правна стойност. Съдът не е извършил подробна преценка на доказателствения материал, а именно представените доказателства доказващи кадрова и техническа обезпеченост у подизпълнителите на РЛ. Иска се отмяна на решението и отмяна на РА. Ответникът по касационна жалба - директорът на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, не взима становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Административен съд Бургас е приел за установено в обжалваното решение, че с ДРА законосъобразно е отказано право на приспадане на данъчен кредит в общ размер на 38 175,36 лв. на жалбоподателя за данъчни периоди м. 10.2008 г. - м. 11.2008 г. на жалбоподателя по издадени фактури: № 00252/13.11.2008 г. от доставчик "Румекс Строй" ЕООД, поради липса на реална доставки и фактура № 0026/17.10.2008 г. от доставчик ЕТ "Венци - 77 - Венцислав Янев" поради наличие на основание на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, тъй като данъкът е начислен неправомерно. За да постанови този резултат административният съд безкритично е възприел изводите на органите по приходите, едностранчиво е ценил доказателствата, при което отхвърлил жалбата, за което се е мотивирал, че правилно ревизиращият орган е приложел материалния закон, а при установените факти правилен и обоснован е изводът за липса на облагаеми доставки по процесните фактури. По отношение на първата фактура съдът е приел, че прекият доставчик "Румекс Строй " ЕООД не е разполагал с техническа и кадрова обезпеченост за извършване на фактурираните СМР. Дружеството е разполагало с назначени на трудов договор работници на длъжност машинист многокофов багер и шофьор на тежкотоварен автомобил. Липсват и доказателства за закупени стоки и материали за осъществяване на договорените СМР. Не е налице реално доставка по тази фактура. По отношение на фактурата, издадена от доставчик ЕТ "Венци - 77 - Венцислав Янев" не са представени доказателства от ревизираното дружество които да докажат реалност на доставката. Няма спор, че процесната фактура е осчетоводена от жалбоподателя съобразно изискванията на ЗСч, този факт обаче сам по себе си не може да обоснове извод за реалност на доставките. Решението е неправилно. Неправилни необосновани са изводите по отношение липсата на реална доставка по фактура № 00252/13.11.2008 г. от доставчик "Румекс Строй" ЕООД. Предмет на на доставка по тази фактура са СМР - "боядисване на 139 914 кв. м стени и тавани, мазилка 3 926 кв. м, полагане на гипсокартон 82 кв. м и шпакловка". По делото е налице двустранно подписан протокол от двете дружества, в който протокол услугите по вид и стойност съответстват на това по процесната фактура. На л. 23 от делото е приложен протокол № 905296/14.12.2009 г. на ТД на НАП в който самия приходен орган, извършвайки проверка на жалбоподателя изрично е констатирал, че са положени външни и вътрешни мазилки, настилки, ел. инсталация и осветителни тела, климатици, баните са завършени, т. е. след като има констатирано, че са извършени довършителни работи по обекта следва да се приеме, че са извършени и предходните, по процесната фактура. Следва да се отбележи, че този протокол е официален документ, който се ползва с доказателствена сила и е издаден от самия приходен орган. На следващо място има обяснение от жалбоподателя във връзка с процесната фактура в които е отбелязано, че във връзка с тези действия са подписани и актовете по приемане на изграденото. Необоснован с оглед на събраните по делото доказателства е и извода на съда по отношение на кадровата и техническа обезпеченост на изпълнителя за извършване на ремонтните дейности. На л. 136 по делото има обяснение от управителя на фирмата изпълнител - Румен Стоянов, където изрично е посочено, че документираните услуги по процесната фактура не изискват специфична квалификация, извършени са от работници на фирмата и с материали на клиента. По делото са приложени трудови договори за лицата, назначени в "Румекс строй" ЕООД. Не се спори по отношение на регистрацията на тези договори съгласно законодателството. Доказателства за наличие или липса на специфична квалификация за тези вид дейности не са изисквани, а като се има предвид, че за повечето от СМР не се изисква особена квалификация и при при липсата на конкретни доказателства за обратното може и следва да се приеме, че именно тези работници са извършили процесните СМР. Извършването им е било прието от възложителя, съгласно съставения протокол. Съгласно заключението на ССЕ, процесната фактура е отразена при жалбоподателя по дебитна сметка 602- разходи за външни услуги, което кореспондира с доказателствата за вида на услугите, съгласно фактурата. Необосновани са и изводите на съда по отношение на фактура № 0026/17.10.2008 г. издадена от доставчик ЕТ "Венци - 77 - Венцислав Янев" с предмет авансово плащане по договор с данъчна основа 45000 лева и ДДС 9000 лева. Представено е извлечение от Уни Кредит Булбанк по разплащателна сметка № 158/29.10.2008 г. - л. 27 - 28 от делото от което е видно, че на 28.10.2008 г. с платежно нареждане е преведена сумата от 54 хил. лева по процесната фактура с контрагент ЕТ "Венци - 77 - Венцислав Янев". В заключението по изготвената ССЕ е направена констатация, че на вещото лице е предоставен договор от 8.10.2008 г., сключен от жалбоподателя, в качеството на възложител и ЕТ като изпълнител, който договор по изпълнение на поръчка с предмет изработване на дървен парапет. По този начин е доказано и основанието за извършеното авансово плащане. Вещото лице е потвърдило в заключението си извършеното плащане по банков път. Данъчна фактура № 26/17.10.2008 г. е осчетоводена от жалбоподателя по деб. см. 402 - доставчици по аванси. Представени са обяснения от от представляващия "Оптимакс" тур" ООД от които е видно, че фактурата се отнася за СМР на обект"Империал хайд" за парапети за тераси. От справката за актуално състояние на всички трудови договори от ТД на НАП град Бургас - л. 99 от делото е видно, че ЕТ има сключени трудови договори с лицата Ангел Тупаров и Божана Янева, което е доказателство за кадровата обезпеченост за изпълнение на поетия ангажимент по сключения договор. По делото е представен и РД от 3.08.2009 г. въз основа на извършена ревизия на ЕТ "Венци - 77 - Венцислав Янев". В РД изрично е записано по т. 9, че задълженото лице е издало фактура № 26/17.10.2008 г. с данъчна основа 45 000 лева и ДДС 9000 лева. Възраженията на касатора по съществото на спора са основателни - сочените от него касационни основания са налице. Изводът на съда по съществото на спора не е основан върху подробно обсъждане и преценка на всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване разпоредбите на чл. 160 ДОПК, респ. чл. 235 и чл. 236 от ГПК, вр. § 2 ДОПК. Решаващият състав не е съобразил спецификата на спорния предмет и неправилно е тълкувал и приложил относимите правни норми от материалните закони, релевантни за правилното определяне на данъчните задължения - в случая по ЗДДС. По изложените съображения решението като неправилно подлежи на отмяна, а при тази фактическа установеност и изложените мотиви следва делото да бъде решено по същество, като РА бъде отменен в обжалваната част. Следва да бъде отменено и решението в частта относно присъдените разноски. При този изход на спора на касатора се дължат направените по делото разноски в размер на 675 лева, от които 75 лева за заплатени ДТ и 600 лева за вещи лица. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 1, вр. чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, осмо отделение