Решение № 15716 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2017 г.

Решение № 15716 от 17.12.2018 г. на ВАС по адм. д. № 10869/2017 г., III о., докладчик съдията Христо Койчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Областен управител на област с административен център Бургас срещу решение № 1169/26.06.2017 г., постановено по адм. дело № 482/2017 г., от Административен съд - Бургас. Релевират оплакване за неговата неправилност и искат отмяната му поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – Г. Р., чрез процесуалният си представител в писмен отговор оспорва касационната жалба. В с. з. по съществото на спора моли съда да остави в сила решението на Административен съд – Бургас. Претендират се разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Настоящият състав на Върховния административен съд - трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - Бургас е отменил Заповед № РД-19-1/01.02.2017 г., на Областният управител на област Бургас и му е изпратил делото като преписка за произнасяне по молбата на Г. Р. съобразно мотивите на съдебният акт. За да постанови този резултат, съдът е приел, че предвид характера на репресията жалбоподателят е от кръга на лицата по чл. 6 вр. чл. 1, ал. 1, т. 4 от ЗПГРРЛ вр. чл. 1, ал. 1, т. 6 от Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ. Посочил е че тъй като последният е претендирал изплащане на еднократно обезщетение в качеството му на наследник на С. Р.а, която е била репресирана за срок от 48 месеца и е получила обезщетение но като наследник на своя баща С. Р., то не са налице предпоставки за приспадане на признато права за еднократно обезщетение, тъй като то е признато на С. Р.а в качеството и на наследник на С. Р., а не в нейно лично качество. Решаващият съд е посочил още, че преценката на административният орган за продължителността на репресията е правилно посочена и е в размер на 48 месеца. Решението е правилно. В разпоредбата на чл. 1 от ЗПГРРЛ законодателят е определил кръга от лица които имат право на еднократно обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди следствие на реабилитация поради незаконното им репресиране. В нормата на чл. 3 от ЗПГРРЛ е разширен този кръг от лица като са включени и наследниците на лицата по чл. 2, ал. 1 от закона. С разпоредбата на чл. 6 от ЗПГРРЛ се дава правната възможност на наследниците да претендират изплащане на обезщетение в пълен размер за всяка една изтърпяна репресия за целият срок на репресията, като обезщетенията, получени по досегашният ред се приспадат. Няма спор по фактите между страните. Установява се че С. Б. е правоимащо лице по смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 6 от ЗПГРРЛ, както и че с Решение от 13.01.1994 г., на РКПГР и е признато право на обезщетение в качеството и на наследник на нейният баща С. Р.. От доказателствата обаче се установява че лицето С. Б. не е била обезщетена по реда на този закон в лично нейно качество като репресирана, а е налице извършена спрямо нея в лично качество на репресия изразяваща се изселване и заселване по административен ред за срок от 48 месеца. Правилно решаващият съд е посочил че не следва да се приспада изплатеното обезщетение на С. Б. тъй като то е получено от нея като наследник на репресираният и баща С. Р.. Целта на закона е да бъде обезвъзмездено всяко едно правоимащо лице за претърпени от него имуществени и неимуществени вреди, следствие на извършена спрямо него лично или като наследник репресия. В настоящият казус касационният ответник е претендирал от административният орган изплащане на обезщетение в пълен размер за претърпените вреди от неговата наследодателка С. Б., които вреди тя е претърпяла вследствие на извършена спрямо нея лична репресия и тези вреди нямат отношение към изплатеното и обезщетение по този закон в качеството и на наследник на нейния баща. Изводите на решаващият съд че издадената заповед е в противоречие с материално-правните норми се споделят изцяло от настоящата инстанция. Правилно Административен съд – Бургас е посочил и периода за който се следва обезщетението – 48 месеца. Размера на обезщетението не се определя от областният управител а следва от нормативен акт - Наредбата за прилагане на чл. 4 от ЗПГРРЛ и по точно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 от този подзаконов акт. По изложените съображения решението на Административен съд - Бургас като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора и претенцията на касационният ответник за присъждане на разноски и представеният по настоящото дело списък по чл. 80 от ГПК /л. 14 следва да се осъди касационният жалбоподател да заплати на ответника по касацията сума в размер на 500 лв., представляваща адвокатско възнаграждение за процесуално представителство пред настоящата съдебна инстанция. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд - трето отделение,