Решение № 5209 от 20.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 4122/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на С. Р. Ф. от гр. София, чрез адв. К. Руев от АК - Кюстендил, против Решение 37/03.01.2024 г. по адм. дело 7217/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 1040-21-362 от 12.06.2023 г. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт /ТП на НОИ/ - София-град, с което на основание чл. 117, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ е оставена без уважение жалбата му срещу Разпореждане 32835/30.03.2023 г. на длъжностно лице по чл. 60, ал.1 от КСО за непризнаване на трудова злополука и последното е потвърдено, и са присъдени разноски. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на първоинстанционното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Наведени са възражения, че при постановяване на обжалваното решение първоинстанционният съд не е събрал допустимите и относими за спорния предмет доказателства, и решаващите му изводи не почиват на установените по делото факти и обстоятелства. Иска се отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на АССГ. Ответникът - директорът на ТП на НОИ София - град, чрез пълномощника ст. юриск. Първанов, в писмено становище по делото оспорва основателността на касационната жалба. Намира първоинстанционното решение за правилно и законосъобразно, поради което моли за оставянето му в сила. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - Гловоап България ЕООД, чрез адв. Димовски, поддържа становище за необоснованост и неоснователност на касационната жалба. Развити са съображения за правилно приложение на материалния закон от първоинстанционния съд. Иска се оставяне в сила на първоинстанционното решение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и законосъобразност на оспореното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е неоснователна. Първоинстанционният съд правилно е установил релевантните за правния спор фактически обстоятелства, като е приел от фактическа и правна страна следното: Ф. е подал Декларация за трудова злополука с вх. 143/20.02.2023 г. по описа на ТП на НОИ София- град, станала с него на 25.03.2022 г. в 12ч. и 58 мин., вследствие на претърпяно от него по време на работа ПТП, при разнос на храна, поради прихлъзване на мотопеда по пешеходна пътека. Като осигурител е бил посочен ГЛАВОАП България ЕООД. Деклариран е бил видът на увреждането - [заличен текст], довело до временна неработоспособност. Във връзка с реализираното транспортно произшествие на Ф. е бил издаден акт GA 28486/25.03.2022 г. от МВР. След извършен преглед в болница ВМА, касаторът е бил настанен с работна диагноза - [заличен текст], за което са били издадени Епикриза от МБАЛ Света София /2 бр./ и Първичен болничен лист Е20221701148/15.03.2022 от 25.03.2022 г. до 15.05.2022 г. Във връзка с подадената декларация директорът на ТП на НОИ София - град е издал Заповед 1015-21-47/08.03.2023 г., с която на основание чл. 58, ал. 1 от КСО е разпоредил да се извърши разследване на злополуката, станала със С. Ф. на 25.03.2022 г. с осигурител Гловоап България ЕООД. За извършеното разследване е бил съставен Протокол 24/22.03.2023 г. , в който са били описани резултатите от него. Посочено е било, на база представени от Ф. документи, че е бил назначен във фирма Фууд енд Дринк Лоджистикс ЕООД по трудов договор 51/29.05.2021г. на длъжност разносвач , който договор е бил прекратен на 01.09.2021 г. Съгласно анализираната от комисията информация от представените епикризи от лечебните заведения и първичния болничен лист от 15.03.2022 г., освен диагнозата е било констатирано, че е посочена месторабота Фууд Енд Дринк Лоджистикс ЕООД. С писмо с вх.5101-21-143#1/01.03.2023г., соченият за осигурител е уведомил ТП на НОИ София-град, че Ф. никога не е бил служител на дружеството на каквато и да било длъжност, поради което дружеството не може да предостави поисканата информация и документи, тъй като няма качеството на работодател и/или осигурител на посоченото лице, както и не разполага с данни относно декларираната пред НОИ злополука. С оглед горното, след извършена проверка от Комисията органът е приел, че пострадалият не е осигурен за трудова злополука по смисъла на чл.4, ал.1 и 2 и чл.4а от КСО. В тази връзка при същите констатации и изводи е било издадено Разпореждане 32835/30.03.2023 г., с което длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО не е приело декларираната злополука за трудова. Описаното Разпореждане е било обжалвано с жалба вх. 1012-21-407/12.04.2023 г. пред директора на ТП на НОИ София-град, който с Решение Ц1040-21-362/12.06.2023 г. е отхвърлил жалбата като неоснователна и е потвърдил обжалваното разпореждане. Решението на директора на ТП на НОИ София-град е било оспорено пред Административен съд София-град, който след събиране на всички допустими и относими за спора доказателства, и изясняване на релевантните факти и обстоятелства е отхвърлил жалбата срещу същото. Съдът е приел оспорения пред него административен акт за издаден от материално и териториално компетентен орган, в предписаната от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и съблюдаване на материалноправните разпоредби и целта на закона. По отношение на спорния по делото правен въпрос, а именно дали Ф. е имал качеството на осигурено лице във връзка с осъществяване на хипотезата на чл. 55, ал. 1 от КСО, определяща изискванията за наличие на трудова злополука, първоинстанционният съд е приел, че не е доказан фактическият състав на посочената разпоредба, доколкото жалбоподателят не е бил осигуряван по време на настъпилата злополука. Така постановеното решение от Административен съд София - град е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при правилно прилагане на материалния закон и при стриктно съблюдаване на съдопроизводствените правила. За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, на първо място следва да са налице неоспорими доказателства, че лицето се намира в трудовоправни отношения със съответния работодател и се явява осигурено лице. В случая, с оглед събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства, Ф. е нямал качеството на осигурено лице, доколкото безспорно е установено, че на датата на претърпяното пътнотранспортно произшествие 25.03.2022 г. същият не е бил нает за извършване на трудова дейност като разносвач при сочения от него в Декларация за трудова злополука 143/20.02.2023 г. в ТП на НОИ София-град за осигурител Гловоап България ЕООД. От съдържащия се в административната преписка Трудов договор 51 от 29.05.2021г., сключен на основание чл. 67, ал.1, т.1 във връзка с чл. 70 от КТ, са били установени трудовоправни отношения между С. Ф. и Фууд Енд Дринк Лоджистикс ЕООД с ЕИК 206315898 /впоследствие преименувано на ТОП УСЛОВИЯ ЕООД/, а не с посоченото от него като осигурител дружество. Със Заповед 56/01.09.2021 г., на основание чл. 325, ал.1, т.1 от КТ, визираният трудов договор е бил прекратен, с оглед на което в деня на претърпяната от Ф. злополука същият не се е намирал в трудово правоотношение и с Фууд Енд Дринк Лоджистикс ЕООД /сегашно наименование Топ Условия ЕООД/. Видно от дадената с § 1, т. 3 от ДР на КСО легална дефиниция, осигурено лице е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. В случая, с оглед събраните в хода на административното и съдебното производства доказателства, правилно първоинстанционният съд е приел, че Ф. няма качество на осигурено лице. Предвид гореизложеното, касационната инстанция намира, че по делото липсват доказателства, които да установяват по безспорен и категоричен начин, че в деня на инцидента жалбоподателят е бил нает за извършване на трудова дейност като разносвач при сочения в декларацията за трудовата злополука осигурител и процесният инцидент е станал по повод осъществявана от него дейност в полза на дружеството. Напротив, тези твърдения на касатора се опровергават категорично от приобщения към доказателствата по делото Трудов договор 51 от 29.05.2021 г. и Заповед 56/01.09.2021 г. за прекратяване на трудовото правоотношение, видно от които на процесната дата Ф. не е бил в трудовоправни и осигурителни отношения нито с посочения от него в Декларацията за трудова злополука осигурител Гловоап България ЕООД, нито с Фууд Енд Дринк Лоджистикс ЕООД /с настоящо наименование Топ Условия ЕООД/. Неоснователни се явяват касационните доводи за неправилност и необоснованост на първоинстанционното съдебно решение. За да се признае едно увреждане на здравето за трудова злополука, то трябва да съдържа всички юридически белези и кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 55, ал. 1 от КСО, а именно: 1. внезапно увреждане на здравето /внезапно, външно неочаквано и непредвидимо еднократно и пряко въздействие върху човешкия организъм, което накърнява телесната цялост и нарушава нормалното функциониране на органите на човешкото тяло/; 2. наличие на функционална връзка между увреждането и изпълняваната работа, т. е увреждането следва да е настъпило през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието; 3. неблагоприятен резултат от увреждането временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт; 4. причинно - следствена връзка неблагоприятният резултат да бъде пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства, както и при нетравматични увреждания внезапното увреждане на здравето да е настъпило в резултат от извършваната работа; 5. лицето да е осигурено за съответния риск. Редът за установяване и последиците от настъпването й са уредени както в КСО, така и в Наредбата на медицинската експертиза, а така също и в Наредбата за установяване, разследване, регистриране и отчитане на трудовите злополуки. Юридическите характеристики на трудовата злополука са свързани с обективното състояние на увреденото лице, последиците от това обективно състояние, причината довела до това обективно състояние и неговите последици, връзката между състоянието на осигуреното лице и изпълняваната от него работа, които белези следва да са налице в кумулативна връзка. Във връзка с това, касационната инстанция намира правните изводи на първостепенния съд относно приложимостта на разпоредбата на чл. 55 от КСО за законосъобразни, основани на правилна преценка на приетите за установени по делото фактически обстоятелства, относими към доказване на материалноправните изисквания на визираната разпоредба, за да се приеме, че спрямо Ф. не е осъществен съставът на трудовата злополука. По така изложените съображения не може да се приеме, че травматичното увреждане на здравето на С. Ф. настъпило на 25.03.2022 г., независимо от удостоверяването му с медицински документи, покрива изискванията на закона, за да се квалифицира като трудова злополука. На посочената дата същият не е имал валидно сключен и обявен пред компетентните институции трудов договор, както и не е имал валидно възникнало осигурително правоотношение и качеството на осигурено лице за риск трудова злополука, до който верен и законосъобразен извод е достигнал и първоинстанционният съд, с оглед на което не е бил изпълнен основен елемент от фактическия състав на трудовата злополука съгласно чл.55, ал.1 от КСО. Този правилен извод на административния съд не може да бъде променен и от доказателството за изплатено на Ф. застрахователно обезщетение по застрахователен договор, сключен между Гловоап България ЕООД и трето за спора лице - застраховател, представено в касационната инстанция. Това обстоятелство е ирелевантно за спора, тъй като по никакъв начин не установява наличие на трудово и/или осигурително отношение между касационния жалбоподател и ответното дружество. По изложените съображения настоящият касационен състав приема, че постановеното от Административен съд София-град решение е валидно, допустимо и правилно, и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора претендираното юрисконсултско възнаграждение от ответника ТП на НОИ - София следва да бъде присъдено в размер на 100 лв. - за настоящата инстанция, тъй като пред първата инстанция са присъдени разноски в негова полза. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,