Решение № 13039 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 6885/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Дирекция Социално подпомагане Варна, чрез процесуален представител гл.юрк. Е.Тодорова против решение 2329 от 27.02.2025 г., постановено по адм. дело 3001/2024 г. по описа на на Административен съд - Варна, с което е отменена негова Заповед ЗД/Д-В-222/25.11.2024 г., с която на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл. 25, т. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и чл. 33 от ППЗЗДет. е наредено спешно настаняване на детето Д. С. С. с [ЕГН] в [заличен текст] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. Касационният жалбоподател излага оплаквания за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че взетата мярка е била необходима и в най-добър интерес на детето, поради което отменената от съда заповед се явява законосъобразна. Иска да се отмени съдебното решение. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответниците адвокатско възнаграждение. Ответниците Д. Й. С. и С. П. С., чрез адв. А.Димов изразяват становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на изводите на първоинстанционния съд. Искат да се остави в сила обжалваното решение и се присъдят направените по делото разноски, в т.ч. адвокатско възнаграждение по чл.38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответницата Д. С. С., чрез особен представител Г.Янкова не е взела становище по касационната жалба. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. При служебната проверка на първоинстанционното решение по чл.218, ал.2 от АПК, настоящият касационен състав, намира за установено следното: Предмет на оспорване пред първоинстанционният съд е Заповед ЗД/Д-В-222/25.11.2024 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Варна, с която на основание чл. 27, ал. 1 във връзка с чл.25, т. 4 от Закона за закрила на детето /ЗЗДет./ и чл. 33 от ППЗЗДет. е наредено спешно настаняване на детето Д. С. С. с [ЕГН] в [заличен текст] до произнасяне на съда с решение по чл.28 от ЗЗДет. В касационната инстанция е представена Заповед ЗД/Д-В-071 от 11.04.2025 г. на директора на Дирекция Социално подпомагане Варна, с която временното настаняване на детето Д. С. С. с [ЕГН] в [заличен текст] е прекратено. При направената служебна справка в страницата на Районен съд-Варна е установено и че с Определение 5360 от 23.04.2025 г., постановено по гр.д. 20243110116319/2024 г. по описа на Районен съд-Варна производството с правно основание чл. 28, ал. 1 във с чл.25, ал.1, т.3 и т.4 от ЗЗДет. за предприемане на мерки за закрила по отношение на детето Д. С. С. с [ЕГН] е прекратено, поради оттегляне на молбата от страна на Дирекция Социално подпомагане Варна. С оглед установената фактическа обстановка и относимата правна уредба настоящият състав приема следното: По силата на чл. 27 от ЗЗДет., марката за настаняване на дете извън семейството по административен ред е с временен характер до произнасяне на компетентния съд в производството по чл.28 от ЗЗДет. След постановяване на обжалваното съдебно решение оспорената заповед е отменена, прекратено е и производството по чл.28 от ЗЗДет., което налага изводът, че въпросът за настаняване на детето е разрешен окончателно и оспорената в това производство Заповед на Директор ДСП Варна, е прекратила своето временно действие. Съгласно нормата на чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., административното дело се прекратява, ако преди постановяване на решението е налице влязло в сила решение по чл. 28, ал. 4 за настаняване на дете по съдебен ред. Тълкуването на нормата на чл.27а, ал. 7 от ЗЗДет. налага извода, че под "административно дело" следва да се разбира образуваното съдебно производство във връзка с оспорване на заповедта за временно настаняване по административен ред, което съдебно производство, съгласно чл. 27а, ал. 6 от ЗЗДет. е двуинстанционно и че същото се прекратява след като въпросът за настаняване на детето е разрешен окончателно С оглед висящността на производството пред касационната инстанция и окончателното разрешаване на въпроса за настаняване на детето, по силата на изричното законово разрешение визирано в чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет., жалбата на Д. Й. С. и С. П. С. срещу посочената заповед е останала без предмет и по отношение на същата са налице предпоставките на чл. 159, т. 4 от АПК. Съдът следва да обезсили постановеното съдебно решение и да прекрати съдебното производство. В този смисъл е и константната практика на ВАС. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, във връзка с чл. 27а, ал. 7 от ЗЗДет. първоинстанционното решение следва да се обезсили, а съдебното производство да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 АПК, Върховният административен съд, Шесто отделение